Решение № 7239 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16689/2009 г.

Решение № 7239 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16689/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Кметът на Община Димитровград моли да бъде отменено решение № 424/23.11.2009 г. по адм. д. № 464/2009 г. на Хасковския административен съд, с което е отменен акт № 1/27.07.2009 г. на кмета на Община Димитровград за установяване на вземане за такса по чл. 72 ЗМДТ за ползване на общински терен като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли оспорването на акта да бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба Жеко Гочев моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт № 1/27.07.2009 г. на кмета на Община Димитровград за установяване на вземания за такса по чл. 72 ЗМДТ за ползване на общински терен. С акта е определено, че за периода 01.04.2008 г. - 30.06.2009 г. Жеко Гочев следва да заплати 7500 лв такса по чл. 72 ЗМДТ за ползване на общински терен със 713,46 лв лихви. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган. В терен от 200 кв. м. общинска собственост е изградено заведение за обществено хранене на територията на Неделния пазар в Димитровград от Жеко Гочев, за което се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. На Гочев не е издадено разрешение за ползване на обекта от общината. С влязло в сила решение № 43/16.03.2009 г. по адм. д. № 16/2009 г. на АС-Хасково е обявена за нищожна заповед № 1885/18.12.2008 г. на кмета на Община-Димитровград за премахване на временен преместваем обект - заведение за обществено хранене, тъй като обектът не е временен и преместваем, а строеж и кметът на общината не е компетентен да премахва строежи. В обжалваното решение съдът е приел, че Гочев ползва собствен обект - заведение за обществено хранене, а не общински терен, представляващ част от пазара, поради което не дължи такса за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна по чл. 72 ЗМДТ. Приел е също, че за да се приложи последният текст следваше общината да установи право на общинска собственост върху заведението за обществено хранене. Изложил е съображения, че ако общината не оспорва собствеността върху сградата на Гочев местна такса не се дължи, а ако я оспорва е следвало да установи това по друг ред. Още в съобщението до Гочев, изпратено от кмета на общината е посочено, че заведението е изградено в общински терен без отстъпено право на строеж и без право на ползване, поради което е общинска собственост. При ясно изразената позиция на страните, че спорят за собствеността върху обекта заведение за обществено хранене съдът следваше да даде указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Приложеният към жалбата до административния съд констативен нотариален акт не е бил оспорен от касатора в първото по делото заседание. В касационната жалба допуснатите процесуални нарушения от съда не са посочени като касационно основание, поради което решението не може да бъде отменено, макар, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. По делото не е оборена формалната доказателствена сила на констативния нотариален акт и правилно съдът е приел, че чл. 72 ЗМДТ е неприложим за обекти, които не са общинска собственост. По изложените съображения и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,