Решение № 6975 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3623/2014 г.

Решение № 6975 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3623/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Севгюл Бейтула Мехмед от с. Воловарци, обл. Кърджали, чрез адв. Мухидин Шабан като процесуален представител, срещу решение № 9 от 27.01.2014 г., постановено по адм. дело № 144/2013 г. по описа на Административен съд - Кърджали. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № РПОВН-19/08.11.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № О-08-081-02-00029273/26.09.2013 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за отказ за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което оспореният акт да бъде отменен и исканото парично обезщетение за бременност и раждане - отпуснато. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура - прокурор Величкова дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № РПОВН-19/08.11.2013 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № О-08-081-02-00029273/26.09.2013 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Кърджали. С последното разпореждане на основание чл. 40, ал. 3 от КСО на касационната жалбоподателка е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № 1020844/13.12.2011 г. поради това, че към датата на сключване на трудовия договор с осигурителя ЕТ "Денто-Николай Асенов" - 01.08.2011 г., лицето не е било на територията на страната и за него не е възникнало основание за осигуряване, тъй като не е упражнявало трудова дейност. На следващо място административният орган е констатирал, че осигурителният стаж на лицето като осигурено за риска общо заболяване и майчинство, считано от 01.08.2011 г. е 3 месеца и 13 дни, от което е направил извод, че не е налице изискуемият според чл. 48а от КСО 12-месечен осигурителен стаж преди настъпване на осигурения риск. За да отхвърли жалбата, Административен съд - Кърджали е приел, че оспореното в първоинстанционното производство решение на директора на РУСО - гр. Кърджали е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби. При правилно тълкуване на приложимата към момента на настъпване на осигурителното събитие разпоредба на чл. 48а от КСО съдът е приел, че жалбоподателката не отговаря на една от кумулативно предвидените предпоставки - към датата на настъпване на осигурителното събитие лицето да има 12-месечен осигурителен стаж като осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство. Обжалваното решение е правилно. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят изцяло от касационната инстанция. Приложимата в случая разпоредба е тази на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, според която осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако същото има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Тълкуването на нормата води до извода, че правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане възниква при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2) лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. По отношение на първата предпоставка обосновано първоинстанционният съд е приел след анализ на представените по делото доказателства, че към 14.11.2011 г. - датата на настъпване на осигурителното събитие, касаторката е била осигурено лице. Този извод следва от факта, че в периода между 01.08.2011 г., когато Севгюл Мехмед е сключила трудов договор и от който момент са внасяни осигуровки до 14.11.2011 г. няма данни да се е намирала извън страната и да не е упражнявало дейността, за която е било наета. По отношение на втората предпоставка за възникване на правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, видно от доказателствата по делото към 14.11.2011 г. касаторката няма необходимия според разпоредбата на чл. 48а от КСО 12-месечен осигурителен стаж. В приложената справка на ТД на НАП - Кърджали относно осигуряването за периода 2000 - 2013 г. до настъпването на осигурителното събитие са вписани само 3 месеца и 13 дни осигурителен стаж. Касаторът поддържа, че не е необходимо 12-месечният осигурителен стаж да е натрупан непосредствено преди началото на болничния период. С решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. Конституционният съд на Република България изрично отбелязва, "че и в двата случая (по чл. 48а и чл. 52а от КСО) наличието на 12-месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент; стажът може да е натрупан отдавна." Следователно, действително не е необходимо стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент, но е задължително да е натрупан до настъпването на този момент. Доводът, че административният орган и съдът не са изследвали това обстоятелство, е неоснователен. По делото липсват данни за друг осигурителен стаж извън установения с продължителност от 3 месеца и 13 дни преди настъпване на осигурителното събитие. Фактът, че след този момент работодателят е продължил да осигурява жалбоподателката за общо заболяване и майчинство, е ирелевантен за решаването на настоящия спор. На следващо място касационната жалбоподателка твърди, че отказът на административния орган да изплати претендираното обезщетение се дължи не на липсата на 12-месечния осигурителен стаж, а на факта, че лицето не е отговаряло на условията, визирани в допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 КСО, даваща легално определение на понятието "осигурено лице", тъй като е отсъствало от територията на Република България, не е упражнявало трудова дейност съгласно сключения на 01.08.2011 г. трудов договор и следователно не е възникнало основание за осигуряване със съответните осигурителни права. Този довод също е неоснователен. Видно от съдържанието на оспореното решение административният орган изрично е приел липсата на изискуемия 12-месечен осигурителен стаж съгласно чл. 48а КСО като мотив за постановения отказ. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,