Решение № 7664 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2613/2011 г.

Решение № 7664 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2613/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Десислава Живкова Кайнакчиева, подадена срещу решение № 3814 от 24.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3750 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационна проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и изцяло служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е основателна, но не по изложените в нея основания за отмяна на съдебното решение. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 128, т. 7 АПК за обявяване нищожност на съдебно решение, постановено по адм. дело № 7956 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав. Оспореното решение е процесуално недопустимо като решение, постановено по съществото на делото, въпреки липсата на подсъдност по предявения иск, по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че Десислава Ж. Кайнакчиева от гр. София е предявила иск с правно основание чл. 128, т. 7 във вр. с чл. 144 АПК и чл. 270, ал. 2 ГПК за обявяване нищожността на решение № 1346 от 02.02.2010 г., постановено по адм. дело № 7956 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав. Решението е постановено в производство по молба на Калин Костадинов Грънчаров от гр. Благоевград за отмяна по чл. 237 във вр. с чл. 244, ал. 2 АПК, като с него съдът е отменил решение № 675 от 15.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1617 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - III отделение, и делото е върнато на друг тричленен състав на Върховния административен съд за ново произнасяне в касационно производство по жалби, подадени срещу решение № 76 от 17.02.2007 г., постановено по адм. дело № 27 от 2000 г. по описа на Окръжния съд - Благоевград. Решение № 1346 от 02.02.2010 г. по адм. дело № 7956 от 2009 г. на Върховния административен съд - петчленен състав, постановено по искане за отмяна на основание чл. 244, ал. 3 АПК, не подлежи на обжалване и като окончателно е влязло в сила на 02.02.2010 г. С предявения иск по чл. 128, т. 7 АПК ищцата е направила искане за обявяване нищожността на съдебно решение, което е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, следователно е изключена възможността при касационно обжалване на основание чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 218 АПК друг съд, който да е висшестоящ спрямо съда, постановил порочното решение, да има властта да го контролира и да отстрани решението, ако е нищожно (аргумент, изведен от забраната за неоттегляемост на съдебното решение по чл. 246 ГПК). По изложените съображения предявеният иск е допустим, защото искът по чл. 128, т. 7 АПК следва да се преценява като законова процесуална възможност и за обявяване на нищожност на необжалвано и влязло в сила решение, и на необжалваемо решение, постановено в касационно или отменително производство от административните съдилища, по исков ред безсрочно по аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК. Административнопроцесуалният кодекс (глава девета - Общи разпоредби за производства пред съд) урежда подведомствеността на административния съд по искове за обявяване на нищожността, обезсилване или отмяна на решенията, постановени от административните съдилища, в чл. 128, т. 7 АПК, без да съдържа специална норма за подсъдността - производството, в което тези установителни искове да бъдат разгледани. Празнината в АПК за подсъдността на исковете за обявяване на нищожност на решения, постановени от административните съдилища, следва да се определи чрез тълкуване и прилагане субсидиарно на основание чл. 144 АПК и на процесуални правила от ГПК за общия исков процес. Подведомствеността на съдилищата е тяхната компетентност да правораздават - т. е. делата, които те са овластени да решават със сила на пресъдено нещо (граждански, наказателни, административни), като разпоредбата на чл. 128, ал. 1 определя кои дела са подведомствени на административните съдилища - да бъдат решени със сила на пресъдено нещо от тези съдилища. Подведомствените на административните съдилища дела се разпределят между тях чрез правилата на подсъдността, като за конкретния случай следва да се прецени функционалната (инстанционната) подсъдност на исковете по чл. 128, т. АПК - на кое от различните по степен административни съдилища (като първа инстанция) са подсъдни исковете по чл. 128, т. 7 АПК. Функционалната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, защото обуславя правото на иска спрямо сезирания съд - ако искът е неподсъден на сезирания съд, той няма право на разгледа и реши делото. Настоящият съдебен състав преценява, че предявеният от Десислава Кайнакчиева иск по чл. 128, т. 7 АПК за обявяване нищожността на решение № 1346 от 02.02.2010 г., постановено по адм. дело № 7956 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, е подсъден като първа инстанция на Върховния административен съд по следните съображения: Правомощията по т. 7 на чл. 128 АПК за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административни съдилища, могат да принадлежат само на съд, действащ като касационна инстанция, който съд при предпоставките на чл. 270, ал. 1 ГПК има право да разгледа и да реши делото, като обявява за нищожно, обезсилва или отменя неправилното първоинстанционно решение. Касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразност на първоинстанционно решение, затова е контролно-отменително, а не въззивно (макар че след изчерпването му може да се стигне и до решаване на делото по същество). Именно в касационно производство съдът проверява дали обжалваното първоинстанционно решение страда от пороци (нищожност, недопустимост или неправилност). Разпоредбата на чл. 270 ГПК е приложима за въззивна инстанция (втора инстанция по определените в чл. 258 ГПК решения), която на основание чл. 269 ГПК се произнася (също) служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Административният съд няма правомощия на касационна инстанция, като действа само като първа инстанция, и на това основание на този съд не са подсъдни като първа инстанция исковете по чл. 128, т. 7 АПК, които имат за предмет отстраняване на порочно решение. Отстраняването на нищожното решение с иск по чл. 128, т. 7 АПК може да стане само от съд, който е висшестоящ спрямо съда, постановил порочното решение, за да има властта на контролно-отменителна инстанция. По изложените съображения обжалваното решение е недопустимо като постановено от съд, на който делото не е подсъдно като първа инстанция, решението следва да се обезсили и делото да се изпрати за разглеждане на компетентния съд - на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,