Решение № 11954 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Пловдив против решение 5036/05.06.2024г., постановено по административно дело 880/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлено обективираното в заповед АК-04-2/22.04.2024 г. на Областен управител на област с административен център Пловдив оспорване на решение 161 по Протокол 7 от 27.03.2024 г. на Общински съвет-Асеновград. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира и неговата отмяна, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна Общински съвет- Асеновград, в представения писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила и претендира за присъждането на направените в производството разноски съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага на съда да отмени оспореното решение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като депозирана в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна в производството, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея. В конкретната хипотеза се касае за прекратяване на съсобственост между община Асеновград и Е. Г. М. по отношение на поземлен имот 00702.516.34 по кадастралната карта на гр. Асеновград при условията на чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Съобразно представения акт за частна общинска собственост 8047/30.01.2024г., общината се легитимира като собственик на 108/260 идеални части от посочения поземлен имот. Според нотариален акт 51, т. 2, рег. 2644, д. 232/2019г.; договор за продажба 94-С-1150/05.06.1980г. и удостоверение за наследници 20-00-2491/2023 от 15.05.2023г., Е. Г. М. е собственик на 152/260 идеални части от процесния поземлен имот. Административното производство е започнало по нейно заявление, с което тя е поискала да изкупи притежаваната от общината идеална част от имота. Данъчната оценка на процесния имот е 3327,50 лева, а за притежаваните от общината 108/260 идеални части възлиза на 1382, 20 лева. Съобразно представен доклад за пазарна оценка, изготвен от независим оценител, пазарната стойност на притежаваните от общината идеални части от имота възлиза на 8800 лева. С докладна записка вх. ДЗ-128/13.03.2024г. заместник-кмета на община Асеновград е предложил на общинския съвет да вземе решение, с което да приеме предложената от лицензиран оценител пазарна цена в размер на 8800 лева и да даде съгласие за извършване на разпоредителна сделка- прекратяване на съсобствеността чрез продажба на частта на общината на другия съсобственик на имота. Записката е разгледана на редовното заседание на общински съвет-Асеновград, проведено на 27.03.2024г., на което е прието и оспореното решение 161 по протокол 7, с което на основание чл.21, ал.1. т.8 от ЗМСМА, чл.36,ал.1, т.2 от ЗОбС и предвид фактическите основания, изложени в докладната записка, общинският съвет е приел предложената оценка от лицензиран оценител и определил пазарна цена за продажба на 108/260 идеални части от ПИ 00702.516.34 по кадастралната карта на гр. Асеновград, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, целият с площ 260 кв.м., в размер на 16 000 (шестнадесет хиляди) лв. без ДДС. ОбС Асеновград е дал съгласие за прекратяване на съсобствеността чрез продажба на посочения имот с цена 16 000 лв. без ДДС на съсобственика Е. Г. М.. С писмо изх. АК-01-64#7/01.04.2024г. на областния управител на област Пловдив, на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, решението е върнато за ново обсъждане в общинския съвет. Между страните по делото не се спори, че общинския съвет не е насрочил свое заседание в определения от закона 14 дневен срок, на което да преразгледа решение 161 по протокол 7/27.03.2024 г. на Общински съвет Асеновград. Административен съд- Пловдив е приел за неоснователно предявеното от областния управител оспорване, поради което го е отхвърлил. Изложил е мотиви, че липсва нарушение на чл.41, ал.2 от ЗОбС, тъй като общинският съвет е задължен да определи цената въз основа на пазарна оценка, което в конкретната хипотеза е сторено. Така постановеното решение е недопустимо поради допуснатите от съда съществени процесуални нарушения при конституирането на страните по делото. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК установява процесуалното задължение на съда служебно да конституира страните по делото, определени в чл.153, ал.1 от АПК- оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. С разпореждане 3804/24.04.2024г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е разпоредил да се призоват областния управител на област с административен център Пловдив в качеството му на оспорващ и общински съвет- Асеновград в качеството на ответник по делото. В случая и на основание чл. 154, ал. 1 АПК във връзка с чл.153, ал.1 от АПК като заинтересована страна по делото е следвало да бъде конституирана и Е. Г. М.- адресат на административния акт, по чието искане е започнало и административното производство и за която постановеното от общинския съвет решение е благоприятно, но това не е сторено. Тя не е призована за съдебното заседание и не е участвала в производството. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно без участието на надлежна страна по спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна, каквато съобразно чл.153, ал.1 от АПК са и всички занитересовани лица, подлежи на обезсилване. За наличието на тази предпоставка съдът, включително и в касационното производство, следи служебно. В настоящата хипотеза първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да конституира всички страни в производството, в резултат на което се е стигнало и до постановяването на недопустимо решение. Поради това последното следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи дали оспореното от областния управител решение на общинския съвет е съобщено на М., и ако това не е сторено- да приложи чл.162 от АПК. Освен това съдът следва да конституира служебно М. като заинтересована страна по делото и с оглед гарантиране правото й на участие и защита в процеса, съдът следва да извърши всички процесуални действия в производството с нейно участие- връчване на препис от оспорването, призоваване за съдебните заседания и т. н.. Освен това, при новото разглеждане на делото, съдът следва да събере относимите към спора доказателства- при проверка на административната преписка се установява, че към нея не са приложени нито протоколът от заседанието на общинския съвет, нито протоколите от заседанията на постоянните комисии на общинския съвет, на които е разгледана докладната записка на заместник-кмета на общината. С оглед на съдържащите се в оспорването твърдения за необоснованост на приетата от общинския съвет пазарна цена, съдът следва да назначи и вещо лице, което да даде заключение за действителната пазарна цена на притежаваната от общината идеална част. С оглед изхода на спора разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение