Решение № 7063 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 344/2021 г.

Решение № 7063 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 344/2021 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лъки – Сис" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, представлявано от управителя С. С., подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. К. М., срещу решение № 126 от 09.11.2020 година, постановено по адм. дело № 113/2020 година по описа на Административен съд - Силистра. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Прави се искане за неговото обезсилване, алтернативно за отмяна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - началник на Регионална дирекция "Национален строителен контрол (РДНСК) – Силистра, чрез юрк. Г., оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като правилно. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд- Силистра е образувано по жалба на "Лъки – Сис" ЕООД срещу заповед № ДК-19-СС-1/25.03.2020 година на началника на РДНСК – Силистра, с която на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранен достъпът и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред обект: "Промяна на предназначението на съществуваща едноетажна промишлена сграда № 66425.514.502. 4 – склад, в обществена сграда – автомивка на самообслужване за външни клиенти", находящ се в град Силистра, ул. "Хараламби Джамаджиев" № 1, индустриална зона "Запад", представляващ ПИ с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта на град Силистра. В заповедта е посочено, че обектът представлява строеж от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗУТ, изграден през 2014 година, който се ползва без да е въведен в експлоатация в нарушение на чл. 178, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган /заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на началник на ДНСК/, при наличие на изискванията по чл. 178, ал. 1 във връзка с ал. 5 от ЗУТ, тъй като при извършените проверки е установено фактическо ползване на съоръжението, без да е проведена изискуемата процедура по въвеждането му в експлоатация от органите на ДНСК по ал. 2, чл. 177 от ЗУТ, с оглед категорията на строеж - III категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗУТ във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Прието е, че строежът е изграден през 2014 година, поради което режимите за търпимост по § 16 и § 127, ал. 1 от ЗУТ са неприложими, като в тази връзка е обсъдено и издаденото за обекта Удостоверение за търпимост № 11/03.06.2020 година на главния архитект на Община Силистра. Решението е допустимо, като постановено по допустима жалба, подадена в срок от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и правен интерес срещу подлежащ на оспорване административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 във връзка с чл. 215, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ. Решението е правилно и законосъобразно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 5 и ал. 1 от ЗУТ, визиращи правомощие на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице да постанови забрана ползването на строеж, когато се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. В случая е приложима именно тази хипотеза, тъй като е безспорно обстоятелството, че процесният строеж е III категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗУТ във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и решение № 8839 от 11.06.2019 г. по адм. дело № 9965/2018 г. по описа на ВАС, второ отделение. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че процесния строеж не е въведен в експлоатация след преустройството и промяна на предназначението в автомивка през 2014 г., т. е. налице са материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗУТ. Безспорно е и обстоятелството, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който фактически се ползва, без да е въведен в експлоатация, както и че не попада в изключенията по ал. 2 и ал. 3, чл. 178 ЗУТ. При наличие на тези предпоставки, изводите на съда, че оспорената заповед е издадена на съответно правно основание и при безспорно изяснена фактическа обстановка досежно ползването на строежа без надлежно да е въведен в експлоатация са законосъобразни. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд за неприложимост на изключителните хипотези на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като процесния обект е преустроен след крайната възможна дата за признаване на търпимост - до 31.03.2001 г. /по § 127, ал. 1/. Неоснователното е възражението на касатора, че сградата не подлежи на премахване и забрана на ползването поради наличие на Удостоверение за търпимост № 11/03.06.2020 година на главния архитект на община Силистра. На първо място това удостоверение е издадено след издаване на процесната заповед /на 03.06.2020 г./, чиято законосъобразността се обследва към момента на издаването й по приложимия правен режим и изяснена фактическа обстановка- чл. 142 АПК. Освен това Удостоверението за търпимост има само удостоверителен характер и то в нотариално производство - прехвърлителна сделка пред нотариус, съгласно изричната регламентация на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не обвързва органа по чл. 222 ЗУТ и съда, които са длъжни да извършат самостоятелно обследване на търпимостта на процесния обект. Обстоятелството, че жалбоподателят е придобил собствеността върху обекта с нотариален акт чрез покупко-продажба не означава, че същият е законен и не подлежи на забрана за ползване, противно на доводите в касационната жалба. Следва да се посочи, че твърдението на касатора, относно наличието на съществуваща автомивка в имота преди 2001 година, с оглед представените декларации, не променя крайния извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Това е така, тъй като в случая, дори и да се приеме, че такъв обект е съществувал в имота, то през 2014 година същият е бил основно реконструиран чрез извършване на основен ремонт и промяна на предназначението в автомивка, който факт е установен от административният орган не само на основата на подадените декларации, а и във връзка с доставеното и монтирано на място оборудване- договор и приемателно-предавателни протоколи от м. 02 и м. 04.2014 г. Предвид изложеното и тъй като не са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответника по касация, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение