Решение № 11610 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. Образувано е по касационна жалба на К. С. И. от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Кирилов, против решение 2604 от 29.03.2024г., постановено по адм. дело 1485/2023г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЛС 37 от 31.07.2023г. на Командира на военно формирование 48940 Бургас, с която на основание чл. 245 ал. 2 ЗОВСРБ, чл. 137 ал. 4 и чл. 140 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/, във връзка с чл. 244, т. 7 и чл. 242 т. 1 и т. 9 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора военна служба, освобождаване от длъжност и военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещия старши сержант К. С. И. командир на транспортно отделение във взвод Осигуряване във военно формирование 54860 Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че съдът не е изяснил всички спорни по делото факти и обстоятелства и не е събрал относимите доказателства, както и не е отчел установени такива обстоятелства. Навежда съображения и за неправилност на изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като навежда такива, а именно, че не е бил уведомен и не са му били предявени материалите от проведеното дисциплинарно производство, както и че не е бил уведомен и инструктиран за заповед на министъра на отбраната, с която се забранява на военнослужещи употребата на алкохол, тъй като е било доказано с графологична експертиза, че положеният подпис за инструктаж за заповедта не е неговия. Излага и мотиви досежно това, че вмененото му нарушение дори да се приеме, че е нарушение на военната дисциплина, то не е тежко нарушение по смисъла на закона, за който следва да се наложи най тежкото наказание Уволнение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно иска да след отмяна на съдебното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът Командирът на военно формирование 48940 Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган на основание чл. 137 ал. 4 ППЗОВСРБ и във връзка с т. 8 и 9 от представена по делото заповед ОХ 669 от 05.08.2021г. на министъра на отбраната, като е приел, че командирите на военни формирования да оправомощени да освобождават от длъжност сержантите, както и да прекратяват договорите им за военна служба. Приел е, че майор М., издал заповедта, е назначен на 28.11.2022г. за временно изпълняващ длъжността командир на военно формирование за не повече от една година, като оспорената в производството заповед е издадена в този срок, а именно на 31.07.2023г. Посочил е, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като са спазени изискванията за провеждане на дисциплинарното производство, изготвен е обобщен протокол и командира на военното формирование е провел беседа с жалбоподателя, като са спазени и изискванията за запознаването му с резултатите от проверката. Приел е, че от фактическа страна е установено, че на 11.07.2023г. главен сержант К. И. в гр. Бургас е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,85 промила, установено с направена химическа експертиза по надлежния ред. Посочил е, че това съставлява престъпление по чл. 343б от НК. Приел е, че жалбоподателят е бил запознат с Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, но не е бил надлежно запознат със заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната, забраняваща на военнослужещи да управляват МПС в работно или извън работно време след употреба на алкохол, нарушението на която заповед е прието от дисциплинарно наказващия орган като част от неизпълнението на служебните задължения. Приел е обаче, че това обстоятелство не обуславя незаконосъобразност на заповедта, тъй като неизпълнението на задължения по тази заповед не е единственото фактическо основание за налагането на най тежкото наказания. Направи е извода за материална законосъобразност на заповедта, тъй като са били доказани неизпълнение на други вменени на военнослужещия задължения, а именно на чл. 115 ал. 1 т. 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБ, забраняваща на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред, а в случая е установено такова нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП. Поради това е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилен извод на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушение при издаване на заповедта.