Решение № 10616 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Ханджиева, срещу решение 2902/28.04.2023 г., постановено по адм. дело 7920/2022 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 19-ти състав. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - Х. Хасан, гражданка на Федерална Република Сомалия, в съдебно заседание по делото, чрез процесуалния си представител адвокат И. Иванов, изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. Хасан от Сомалия, против решение 12240/03.08.2022 г., издадено от заместник председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число протокол рег. УП20750/17.02.2022 г. от проведено с чуждата гражданка интервю и два броя справки относно Федерална Република Сомалия - с вх. ЦУ-364/11.04.2023 г. и МД-425/11.07.2022 г. Видно от доказателствата по делото, производството пред административния орган е инициирано по подадена от чужденката молба вх. РД09-2579/21.12.2021 г. за предоставяне на международна закрила от властите в Република България. При условията на чл. 63а ЗУБ и в присъствието на преводач от сомалийски език, с нея е проведено интервю на 17.02.2022 г., в хода на което тя заявява, че е напуснала родината си с притежаван паспорт и полет от гр. Могадишо, Сомалия, до гр. Истанбул, в Турция, където е останала за период от два месеца и шест дни, като преминала на територията на Република България скрита в колата на трафиканти, на които заплатила 3000 долара, дадени й от нейния баща. Била е заловена от българските гранични власти в опит да премине нелегално българо-румънската граница, като в този момент била без документи за самоличност. Твърди, че е напуснала Сомалия, тъй като е била жертва на домашно насилие от страна на съпруга й, за когото била насилствено омъжена от баща й преди 20 години, когато е била на 20 години. Изтъква, че след като изгубил магазина си преди 10 години и останал без пари, съпругът й започнал да я бие, когато тя предложила да започне да работи, а след нанесен й побой от негова страна, без знанието му е била приета в болница в гр. Могадишо за около три месеца. Заявява, че се страхува за живота си, ако се завърне в Сомалия, тъй като според нея съпругът й иска да я убие, а баща й е твърде стар за да я защити. Обяснява, че не е потърсила помощ от сомалийските власти, защото рискувала да бъде преследвана от терористичната организация Ал Шабаб, независимо от липсата на каквато и да било свързаност на съпруга й с тази организация. Има петима синове, които живеят при родителите и сестра й, към които съпругът й не проявява никакъв интерес. Въпреки предоставената й по време на интервюто възможност отрича други причини за напускане на родината си произход, освен страха да не бъде бита и/или убита от съпруга си. Заявява, че след като получи статут на бежанец желае да доведе синовете си в България. Твърди, че в Сомалия, освен от съпруга си, не е получавала други заплахи и спрямо нея не е оказвано насилие, не е била преследвана, задържана или арестувана, не е членувала в политическа партия или организация, отрича да е имала проблеми със сомалийските власти. При тези данни, които преценява съобразно предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, заместник председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което приема молбата за предоставяне на международна закрила за неоснователна. Според мотивите на административния орган, изложени в атакуваното пред първата инстанция решение, в случая се касае за причини за напускане на страната по произход от личен и икономически характер, като чужденката е мигрант, а не лице, нуждаещо се от международна закрила. При тази фактическа установеност, за да отмени оспорения акт на заместник председателя на ДАБ, като незаконосъобразен, административният съд излага мотиви, че не може да не кредитира доводите на сомалийската гражданка за това, че е била жертва на домашно насилие и че в страната й на произход не съществуват функциониращи правни механизми, позволяващи да й бъде осигурена ефикасна защита, независимо, че бежанската й история е нелогична и невероятна. При това, единствено въз основа изводите, че след като чужденката твърди, че е жертва на домашно насилие от съпруга й, то следва да бъде отчетено даденото от генералния адвокат по дело С-621/21 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, заключение, съдът отменя атакуваното пред него решение на заместник председателя на ДАБ и връща преписката на органа за ново произнасяне по молбата за международна закрила, при съблюдаване на установените по делото данни за страната по произход на търсещата закрила и изложените в заключението на генералния адвокат по горепосоченото дело на СЕС, мотиви. Решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Изцяло несъобразени с фактическата установеност по делото относно личното положение на сомалийската гражданка са формираните от административния съд изводи за претърпяното от нея домашно насилие в родината й от страна на съпруга й, направени въз основа твърденията на търсещото закрила лице, без каквито и да било други събрани в съдебното производство данни в тази връзка. При отчитане на чл. 4, § 5 от Директива 2011/95/ЕС / Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила/, въведен в националното ни законодателство с относително кратката разпоредба на чл. 75, ал. 3 ЗУБ, настоящият състав преценява като необосновани изводите на административния съд, че изявленията на чужденката по време на проведеното с нея интервю на 17.02.2022 г. са достоверни, правдоподобни и логични, а оттам - че налагат извод за действително претърпяно от нея домашно насилие от страна на съпруга й, както и че при евентуалното й завръщане в Сомалия тя рискува да бъде убита от него. Противно на изложените от първоинстанционния съд мотиви, касационната инстанция приема, че ценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, дадените от чужденката сведения навеждат на обосновано изведения от административния орган извод, че причините на лицето за напускане на страната му по произход, са от личен и икономически характер, и то е мигрант, а не търсещо международна закрила лице. При това, при постановяване на оспореното решение административният съд не е съобразил обхвата на дължимата по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗУБ от него, а преди това - и от административния орган преценка, налагащ изследване, установяване и оценка на всички касаещи търсещата закрила чужденка, факти и обстоятелства, а не само тези, относими към държавата й на произход. Тази преценка не може да бъде заменена, както в случая, от общото възприятие на съда за принципно тежкото и неравноправно положение на жените в Сомалия, базирано върху данните от представените по делото два броя справки /вх. ЦУ-364/11.04.2023 г. и МД-425/11.07.2022 г./ и потвърдено с представената в касационната инстанция справка вх. ЦУ-1485/29.09.2023 г. Съобразно §15 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС, съображенията, основани на съчувствие, са извън приложното поле на тази директива, респективно - не попадат в приложното поле и на ЗУБ. Наред с това, неправилно е позоваването в атакуваното съдебно решение на заключението на генералния адвокат, дадено в производството по дело С-621/21 на СЕС, тъй като то няма самостоятелна правна сила, не е обвързващо за СЕС, в рамките на производството по делото, по което е дадено, а оттам - не може да бъде счетено за източник на правото, въз основа на който административният съд да преценява законосъобразността на атакуван пред него акт. Ако първоинстанционният съд е смятал, че е налице обусловеност между дело С-621/21 на СЕС и поставеното му за разглеждане дело, образувано по жалбата на Х. Хасан, то той е следвало при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Граждански процесуален кодекс да спре съдебното производство по делото, за да изчака произнасянето на СЕС. Следва да се уточни обаче, че в случая това не е било и необходимо, тъй като при липсата по делото на достатъчно индиции, даващи основание за формиране на обоснован извод за действително претърпяно от чужденката домашно насилие в държавата й на произход, извън голословните й твърдения и недоброто принципно положение на жените в Сомалия, обсъждането на въпроса за домашното насилие, като отправна точка при преценката на съда за наличие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец при условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ /в хипотезата на преследване поради принадлежност към определена социална група/ или на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ /при наличие на реална опасност от тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне/, е било безпредметно. Преценка в тази насока, включително при отчитане на чл. 60 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие във връзка с Решение /ЕС/ 2023/1075 на Съвета от 01.06.2023 г. за сключване, от името на Европейския съюз, на тази конвенция по отношение на институциите и публичната администрация на Съюза /публикувани в Официален вестник на ЕС, LI143/1/02.06.2023 г./, би била несъмнено дължима, но само при наличието на установени по делото данни, че търсещото закрила лице е било жертва на домашно насилие в държавата си на произход, какъвто разглежданият случай не е. Следователно, като необосновано е приел за достоверна бежанската история на чужденката и оттам е формирал несъответстващи на събраните по делото данни, правни изводи относно положението й в страната й на произход, които освен това е обсъдил и ценил единствено в контекста на заключение на генералния адвокат, дадено по образувано пред СЕС дело С-621/21, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Фактите по делото /в т.ч. обстоятелството, че чужденката е подала молба за предоставяне на международна закрила не след влизането си в Република България от Турция, а едва след като е заловена от българските гранични власти при опит да премине българо-румънската граница, както и заявените причини за напускане на държавата й по произход, които според състава са от личен характер, в търсене на по-добър живот, обуславят именно законосъобразно формирания от заместник председателя на ДАБ, в качеството му на компетентен административен орган извод, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвидени в чл. 8 и съответно - в чл. 9 ЗУБ. Независимо от изхода на делото, съдът не присъжда разноски с настоящото решение, тъй като страните не претендират такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,