Решение № 7548 от 1.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕАЗ ПРИВАТ" ООД, със седалище гр. Попово, обл. Търговище, представлявано от управителя М. Кулов, подадена чрез адв. М. Кулова, против Решение 153/ 06.12.2021 г., постановено по адм. дело 105/ 2021 г. по писа на Административен съд Търговище. В жалбата са изложени твърдения, че решението е недопустимо, и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че са налице касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател излага твърдения, че докладчикът по делото на АС Търговище е следвало да се отведе от неговото разглеждане, защото е бил докладчик по адм. дело 99/ 2020г. по описа на АС Търговище, което е имало сходен предмет и страни. Отделно от горното, оспорва се твърдението на съда, че исковата молба е неоснователна поради необжалването на Разпореждането за разпределяне на сумите изх. С 190025-125-0371432/ 17.12.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище. В тази насока касационният жалбоподател се позовава на съдебна практика на СЕС. Моли за отмяна на съдебното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна Национална агенция за приходите /НАП/, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че административният съд е следвало да уважи исковата претенция, поради и което посочва, че обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на "ЕАЗ ПРИВАТ" ООД против Национална агенция по приходите с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се претендира обезщетение в размер от 774, 24 лв. за претърпени имуществени вреди, в следствие незаконосъобразно наложена обезпечителна мярка с Постановление с изх. С 190025-022-0050197 от 18.06.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна, офис гр. Търговище, потвърдено с решение 208/02.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, отменени с влязло в сила съдебно решение 205/18.12.2019 г. по адм. д. 251/2019 г. по описа на АС Търговище, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100 лв. Административният съд е приел, че безспорно по делото е доказано, че претендираната от "ЕАЗ ПРИВАТ" ООД като обезщетение сума от 774,22 лв. не е била изплатена от страна на НАП по предявения от дружеството изпълнителен лист 15/20.03.2019 г. на АС Търговище поради това, че същата е прихваната от органа за погасяване на установени и изискуеми публични задължения на дружеството към НАП в общ размер на 774,22 лв. по изпълнително дело 25120000143/2012 г. В случая това прихващане не е било извършено въз основа на отмененото Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. 190025-022-0050197/18.06.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис гр.Търговище, а въз основа на Разпореждане за разпределение с изх. С 190025-125-0371432 на публичен изпълнител от 17.12.2019 г. Съдът посочил, че разпореждането за разпределяне подлежи на обжалване и съдебен контрол по специален ред, но това не е било сторено от дружеството, поради и което в процесния случай не е налице отменен по съответния ред административен акт, каквото е първото изискване за основателност на исковата молба по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отделно от горното, съдът приел, че в случая не е налице и непосредствена причинно- следствена връзка между Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с изх. 190025-022-0050197/18.06.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна и настъпилото намаление в имуществото на дружеството, осъществено въз основа на Разпореждане за разпределение с изх. С 190025-125-0371432 на публичен изпълнител от 17.12.2019 г., поради и което отхвърлил изцяло исковата претенция. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за недопустимост, съответно за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на АС Търговище. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото не се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което първоинстанционният съд правилно не е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно e твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на постановеното решение, поради наличието на основания за отвод на съдията докладчик. Обстоятелството, че съдия Стефанова е била докладчик по адм. дело 99/ 2020 г. по описа на АС Търговище, образувано по искова молба на ЕАЗ Приват ООД предявена на основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Национална агенция по приходите София, с искане за обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от неизплатени суми по предявен пред НАП изпълнителен лист 15/20.03.2019 г., издаден от АС Търговище по АХД 35/2018 г., не е основание за отвод на съдията по процесното дело. Основанията за отвод на съдия-докладчик са посочени в чл. 22, ал. 1, т. 1- 6 ГПК, като процесния случай не попада в нито една от хипотезите на закона. Не се доказва и не може да се презумира предубеденост, заинтересованост или друго обстоятелство, което би повлияло на преценката на съдията. Това, че настоящото дело е между същите страни, но исковата молба е подадена на друго основание, не може да е причина за отвод на съдебния състав. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба. По делото не е доказано наличието на отменен административен акт, от който да произтичат претендираните вреди. Действително, сумата от 774,22 лв., претендирана като вреда, не е била изплатена от страна на НАП по предявения от дружеството изпълнителен лист, поради това, че същата е прихваната от страна на органа за погасяване на установени и изискуеми публични задължения на "ЕАЗ ПРИВАТ" ООД, но в случая това прихващане не е било извършено въз основа на отмененото Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. 190025-022-0050197/18.06.2019 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис гр.Търговище, а въз основа на Разпореждане за разпределение с изх. С 190025-125-0371432 на публичен изпълнител от 17.12.2019 г. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. В случая "ЕАЗ ПРИВАТ" ООД е имало изискуемо публично задължение, събирано от НАП, поради и което с АПВ е извършено прихващане. Задължението на дружеството представлява незаплатена държавна такса, за която "ЕАЗ ПРИВАТ" ООД е било осъдено да заплати, съгласно издаден от СРС изпълнителен лист, поради и което приходният орган може да извърши прихващане, съгласно изискването по чл. 128, ал. 1 ДОПК. Както правилно административният съд е посочил, Разпореждане за разпределение с изх. С 190025-125-0371432 на публичен изпълнител от 17.12.2019 г. подлежи на обжалване и съдебен контрол по специален ред, но това не е било сторено от дружеството, поради и което в процесния случай не е налице отменен по съответния ред административен акт. В заключение следва да се посочи, че правилно административният съд е прел, че не е налице и непосредствена причинно- следствена връзка между Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с изх. 190025-022-0050197/18.06.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна, отменено по съдебен ред, и настъпилото намаление в имуществото на дружеството, осъществено въз основа на Разпореждане за разпределение с изх. С 190025-125-0371432 на публичен изпълнител от 17.12.2019 г., което не е оспорено. Възникналото задължение е на база изпълнително производство и е било безспорно установено. Сумите, по повод на които е приложено прихващането, са били безспорно дължими, поради и което не може да се претендира, че чрез тяхното прихващане на "ЕАЗ ПРИВАТ" ООД е била причинена имуществена вреда. В исковите производства, доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК. Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 4 ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на предпоставките на чл.1 ЗОДОВ. Според настоящият състав на Върховния административен съд по делото не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт и причинната връзка между отменения акт и твърдените имуществени вреди, което налага извод за неоснователност на предявения иск. Поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу НАП. Съдебното решение, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд- Трето отделение,