Решение № 4167 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13139/2018 г.

Решение № 4167 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13139/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. С. срещу частта от Решение № 5085/31.07.2018 г., постановено по адм дело № 7940/2016 г. на Административен съд С. град, с която е изменен Ревизионен акт /РА/ № Р- 22220215002549-091-001/07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта на определените публични задължения за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ в размер на 17 869, 02 лв. за периодите от м. 02. 2011 г. до м. 11. 2013 г.; вноски за здравно осигуряване /ЗОВ/ в размер на 5 299,61 лв. за периодите от м. 01. 2011 г. до м. 11. 2013 г.; универсален пенсионен фонд за осигурители /УПФ/ в размер на 1 737, 62 лв. за периодите от м. 01. 2011 г. до м. 11. 2013 г., ведно със съответните лихви за забава. Твърди, че решението в тази му част е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба изразява становище за неоснователност на същата.

1. Втората е подадена от "Аеропак инженеринг" ООД чрез управителя Л. П. срещу частта от Решение № 5085/31.07.2018 г., постановено по адм дело № 7940/2016 г. на Административен съд С. град, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р- 22220215002549-091-001/07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. С жалбата се заявяват всички касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК - нищожност, недопустимост, неправилност и незаконосъобразност. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. град, оспорва същата в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете са неоснователни.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е отменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на ревизираното лице в друга част и са определени разноски. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е взел предвид размера на задълженията за данъци и осигуровки, изчислен от заключението на назначената по делото експертиза, и е стигнал до извода за частична основателност на жалбата срещу процесния ревизионен акт. Приел е, че не са представени доказателства нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство, които да оборят констатациите в оспорвания РА и да доказват, че определените задължения са платени, както и че същите са платени в срок. Отделно от това съдът е изложил мотиви за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. По тези съображения е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт в останалата му част.

Решението е правилно.

По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - С.:

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно пропуски или грешки в изготвената от вещото лице експертиза. Заключението не е оспорено от страна на приходната администрация, не е поискано назначаване на друго вещо лице или тройна експертиза, поради което правилно съдът се е съобразил с направените от вещото лице изчисления и е изменил ревизионния акт.

В частта, с която постановеното съдебно решение се оспорва относно присъдените разноски, касационната жалба се квалифицира като искане на основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК. Страната разполага с възможност да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. Определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК.

Касационният жалбоподател Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. не е поискал от Административен съд С. - град да измени решението си в частта за разноските. При това положение подадената касационна жалба следва да бъде изпратена на първоинстанционния административен съд за разглеждането й като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По касационната жалба на "Аеропак инженеринг" ООД:

Жалбата е неоснователна. В тази му част решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, събраните доказателства са ценени поотделно и в съвкупност съобразно доказателствената им тежест, вследствие на което са формирани логически и обосновани фактически и правни изводи, съответстващи на приложимия материален закон, и които се споделят от настоящата инстанция. Ревизията е извършена във връзка с решение № 487/02.04.2015 г., издадено от Директора на ДОДОП – С., с което е отменен предходен акт в оспорената част за установен резултат по ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО за процесните данъчни периоди и е повторна по смисъла на цитирания чл. 155, ал. 4 от ДОПК. Правилно е приетото от съда, че издадената заповед за възлагане на ревизия от 14.04.2015 г. не е поставила началото на ново самостоятелно ревизионно производство и следователно РА не е нищожен. Не е налице хипотезата в чл. 155, ал. 5 ДОПК, тъй като след отмяната на предходния ревизионен акт не е имало повторна отмяна на друг ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 4 и ал. 6 от ДОПК, в случай на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а вече образуваното такова продължава от онова незаконосъобразно действие, което е послужило за отмяна на акта. Респективно процесното ревизионно производство е представлявало образувано и висящо ревизионно производство. Основателни са мотивите на обжалваното решение, че в случая не е изтекла погасителната давност на определените публични задължения.

По силата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Ето защо давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК започва да тече от 01. 2012 г. Този срок е спрян на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК за периода от възлагането на ревизията до издаване на РА и за срока на неговото обжалване, поради което не е изтекла давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК.

На следващо място следва да бъде посочено, че назначената по искане на жалбоподателя тройна експертиза не е могла да изготви заключението си предвид некоректното поведение на последния и непредставяне от негова страна на изисканите от вещите лица писмени доказателства. Ето защо предвид процесуалното си поведение жалбоподателят не е успял да докаже твърденията си за противоречия, неправилност и неверност на заключението на ССЕ и да обори същото, както и констатациите на приходните органи в ревизионния акт.

Оплакванията относно други водени от и срещу дружеството "Аеропак инженеринг" съдебни дела и представените доказателства в касационната инстанция в тази връзка са неотносими към настоящото производство и касаят други правоотношения. Недоказани и хипотетични са и твърденията относно "манипулирани данни в електронната система на НАП, неистински документи и доказателства и т. н. "

Правилно е приетото от съда, че основателно органите по приходите са начислили допълнителни задължения за ЗДДФЛ, фонд УПФ и ЗОВ за периода 01.01.2011 г. до м. 11. 2013 г. и ДОО за периода 01.02.2011 г. до м. 11. 2013 г. От доказателствата по делото е безспорно, че тези задължения не са внесени от дружеството. Съобразно изложените по-горе мотиви твърдението на касатора за незаконосъобразност на РА, в така посочената му част, се явява неоснователно по правните съображения, изложени по - горе, по отношение на които съдът преценява РА за законосъобразен. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните в съдебно заседание разноски за касационната инстанция в размер на 1 879, 81 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,