Решение № 9894 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14498/2010 г.

Решение № 9894 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14498/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба Ангел Йорданов Тодоров от гр. Самоков против решение № 430 от 28.05.2010 г., постановено по адм. д. № 65 по описа за 2010 г. на Административен съд - София - област. В жалбата и допълненията към нея се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кмета на община Самоков не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София - област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ангел Тодоров от гр. Самоков против заповед № ЛС-01 20/11.01.2010г, на кмета на община Самоков, с която на осн. чл. 65 от ЗОС е разпоредено изземване на общински недвижим имот - празен общински терен с площ 189 кв. м. върху който е разположен временен обект, поради ползването му без правно основание. Съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, без съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие в приложимата материалноправна норма на чл. 65 от ЗОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда относно наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 65 от ЗОС. Правата на общината върху процесния имот, които се оспорват от жалбоподателя, са установени с акт за общинска собственост. Това доказателство, съгласно чл. 5 от ЗОС представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в АОС факти. Безспорно е установено по делото, че срокът за отдаване под наем е изтекъл на 30.04.2008 г. и доводите на касатора че договорните отношения продължават поради непроменена т. 3 от раздел IV от договора от 1992 г. са неоснователни, тъй като с допълнителното споразумение от 2005 г. е била въведена нова клауза относно прекратяване на договора, която съдът обстойно е изследвал и съобразил в решението си. Доказателствата за валидното прекратяване на наемното правоотношение обективират наличие на другия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОС - осъществяване на фактическа власт върху имота без основание. Правилни са изводите на съда относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Възраженията за построяването на масивна сграда върху имота не могат да бъдат разглеждани в рамките на съдебно-административното производство. Видно от договора за наем на Тодоров е даден под наем празен общински терен за поставяне на временен търговски обект (допълнително споразумение от 22.10. 1992 г.). В строителното разрешение № 199 също е посочен чл. 197 от ЗТСУ относим за такъв тип строителство. Доколко е възможно прилагането на процедурата § 17 от ПР на ЗУТ относно запазване на временни строежи са все въпроси извън предмета на спора. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд, трето отделение