Решение № 6290 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3904/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П. Б. против решение 171 от 12.02.2025 г., постановено по адм. д. 1252/2024 г. по описа на Административен съд София-област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът министърът на отбраната на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-област отхвърля жалбата на П. П. Б. против заповед КВ-560 от 05.09.2024 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2, чл. 162, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 160, ал. 1, т. 3 и чл. 170, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) поради навършена пределна възраст на жалбоподателя е прекратен договорът му за военна служба, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. За да постанови този резултат съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Приема за ирелевантен факта на сключеното допълнително споразумение към договора, с което е удължен срока на същия до 30.09.2027 г. Излага съображения за неоснователност на твърденията за дискриминация, тъй като основанието на което е прекратен договора е единствено навършване на пределна възраст. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган министърът на отбраната, в съответствие с разпоредбата на чл. 161, т. 2 ЗОВСРБ, в чиято компетентност, съгласно чл. 26, т. 6 и чл. 146, т. 2 ЗОВСРБ е прекратяване на договора за военна служба на останалите офицери извън висшия команден състав, какъвто е настоящия случай. Правилен е изводът на съда, че при издаване на заповед КВ-560/05.09.2024 г. не са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на акта и същият съдържа задължителните реквизити по чл. 73, ал. 2 ППЗОВСРБ, поради което наведените в обратния смисъл доводи от касатора са неоснователни. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, връчена е на касатора и съдържа фактически и правни основания, послужили за издаването й. В случая посоченото в заповедта фактическо основание за прекратяване на договора за военна служба - навършване на пределна възраст от военнослужещия, е и правно такова. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта са спазени административнопроизводствени правила. Спазена е процедурата по чл. 76, ал. 1, т. 1, б. а от ППЗОВСРБ, изискваща командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури ежегодно до 31 октомври да изготвят и представят по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекратява договорите за военна служба списък на военнослужещите, които през следващата календарна година навършват пределна възраст за притежаваното военно звание по чл. 160, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ. От приложените по делото доказателства е видно, че Б. е включен в такъв списък (л.49-50). Фактът, че списъкът е допълнен през 2024 г. не обосновава съществено нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не се отразява на факта за навършената пределна възраст от жалбоподателя. По делото е представена и саморъчно попълнена декларация за упражнено право на пенсия от Б. от 23.04.2024 г., съгласно изискването на ал. 2 на чл. 76 ППЗОВСРБ, от която е видно, че същият упражнява правото си на пенсия на 01.10.2023 г., което е потвърдено и от справка от НОИ, установяваща упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 10.04.2018 г. П. Б. сключва договор за военна служба със срок до навършване на пределна възраст. Впоследствие на 14.11.2022 г. е сключено допълнително споразумение към договора, с което срокът на същият е удължен до 30.09.2027 г., като в споразумението е записано, че всички останали клаузи по договора остават непроменени, а в т. 14 от договора е регламентирано, че същият се прекратява и военнослужещия се освобождава от военна служба на основанията по чл. 162, чл. 163, чл. 164, чл. 165 и чл. 169 ЗОВСРБ. Установено е, че на 01.10.2024 г. П. П. Б. навършва [възраст]. Нормата на чл. 160, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ предвижда пределната възраст за военна служба за офицерите със звание майор ( капитан IIІ ранг ) - [възраст], а съгласно чл.162, т. 2 от ЗОВСРБ при навършване на пределна възраст на военнослужещия договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без предизвестие. Достигането на пределна възраст за военна служба, съгласно цитираните норми е юридически факт, при който правните последици настъпват еднократно, в момента на проявата на този юридически факт и са абсолютна предпоставка за прекратяване на договора за военна служба без предизвестие. Следователно изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, е правилен. Доводите на касатора за нарушение на чл. 226е, ал. 2 ЗОВСРБ, са неоснователни. Фактът, че жалбоподателя има право на квалификационен курс еднократно, не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като по делото не са ангажирани доказателства същият по надлежния ред да е заявил упражняване на това си право. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като договорът за военна служба е прекратена преди изтичане на срока му. Изтичането на срока е само едно от основанията за прекратяване на договора чл. 162, ал. 1, т. 1а ЗОВСРБ, което не изключва прекратяването му на други основания, регламентирани в закона, едно от които е навършване на пределна възраст от военнослужещия чл. 162, а 1, т. 2 ЗОВСРБ. Неоснователен е и довода, че след като жалбоподателят упражнява правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 24.04.2020 г., то спрямо същият е приложим § 7 ПЗР ЗИД ЗОВСРБ. По делото е установено, че жалбоподателя упражнява правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО считано от 01.10.2023 г. Правилото на § 7, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗОВСРБ ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.), регламентира, че пределната възраст за военна служба на военнослужещите по чл. 160, ал. 1 и 3, които към датата на влизането в сила на този закон са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, в интерес на службата може да бъде удължена до три години по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение по команден ред. П. Б. упражнява това си право на 01.10.2023 г., поради което цитираната норма е неприложима спрямо него. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 160, ал. 4 ЗОВСРБ (нова ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.)), съгласно което пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, е с три години по-висока от посочената в ал. 1 и 2 и с 5 години по-висока от посочената в ал. 3. Неоснователни са и доводите за осъществена дискриминация, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1, т. 8 от Закона за защита от дискриминация не представлява дискриминация изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат в касационната жалба. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди П. П. Б. да заплати на министерство на отбраната сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,