Решение № 9595 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2012 г.

Решение № 9595 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова против решение № 1580 от 1.02.2012 г. по адм. дело № 2685/2011 г. Върховният административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 23 от 20.01.2011 г. по преписка № 1/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че двамата са осъществили "тормоз" като форма на дискриминация по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) на основата на признак "лично положение" спрямо Борислав Милчев Славков чрез злоупотреба с права по чл. 56 и чл. 45 от Конституцията на Република България, изразяваща се в целенасочено и преднамерено сезиране на държавни, общински и полицейски органи с жалби и сигнали от 2006 г. до 2009 г., с което са предизвикали многобройни административни, полицейски и прокурорски производства и проверки спрямо него и с което са нарушени правата на Славков по чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България. С акта на комисията на двамата касационни жалбоподатели е наложена глоба по 250.00 лв. и са им дадени предписания да се въздържат в бъдеще от действия, които "биха били възприети като "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗД" спрямо Славков. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не се отчетени допуснатите в решението на Комисията за защита от дискриминация съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Молят решението да бъде отменено. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) оспорва касационните жалби и моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът Борислав Славков също поддържа становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са основателни по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е незаконосъобразно, тъй като изводите на съдебния състав за липса на основания за отмяна на решението на КЗД са направени в противоречие с разпоредбите, регламентиращи движението на административното производство. Действително оспореното решение на КЗД е издадено от компетентния орган (чл. 47, от ЗЗД), в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити. Постановено е след проведено открито заседание (чл. 61 от ЗЗД), като е взето с мнозинството от членовете на заседателния състав е и подписано от него (чл. 64, ал. 1 от ЗЗД). От страна на съдебния състав обаче не е отчетено обстоятелството, че в нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗЗД двама от членовете на заседателния състав на комисията, а именно Зора Генчева и Хари Алексиев са участвали и в предходното разглеждане на спора пред административния орган, приключил с решение № 166/28.09.2009 г. по преписка № 1/2009 г. Това нарушение е съществено, тъй като съгласно разпоредбата, цитирана по-горе, членовете на състава на комисията се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в чл. 22 - 24 от ГПК. Според нормата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК като съдия по делото не може да участва лице, което е взело участие при решаването на делото в друга инстанция. В случая това правило е следвало да се приложи аналогично и двамата членове на състава на комисията е следвало да се отстранят от разглеждане на спора, тъй като вече са изразили становище по него в решение № 166/28.09.2009 г. Обстоятелството, че съставите на комисията са специализирани, не представлява основание за неприлагане на законовата норма, чиято цел е да гарантира безпристрастно и непредубедено решаване на спора пред комисията, въз основа на събраните доказателства. В случая това не е направено, като второто решение по казуса е взето от същите членове на комисията. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като се отразява на законосъобразността на постановения акт. При постановяване на решението на комисията са допуснати и други нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 173, ал. 2 от АПК указанията на Върховния административен съд, петчленен състав, дадени в решение № 8645/25.06.2010 г. по адм. дело № 6058/2010 г. не са изпълнени от комисията. Не е изследван въпросът за интензитета на упражняваната от Славков като хоби авторемонтна дейност и доколко такава дейност е разрешена в това населено място с оглед установените от общинския съвет правила и нормативи. Освен това от страна на комисията в нарушение на чл. 35 от АПК не са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Механично са изредени по брой и вид, подадените от Александрови жалби и извършените по тези поводи проверки от различни административни и полицейски органи, но не е извършен анализ на установените факти. Не са взети предвид и обсъдени данните, че гаражът на Славков е оборудван за ремонт на автомобили, не е съобразена представената по преписката жалба от други лица, съседи на Славков (л. 71 от преписката), които също изразяват недоволство от неговата авторемонтна дейност, обясненията на съседите, които излагат факти, идентични с твърдяните от Александрови, както и данните от направените проверки, например тези на 4.04.2007 г., на 5.02.2008 г., на 20.09.2008 г., на 28.11.2008 г., при които са установени факти, съответни на изложените в жалбите на Александрови. При тези данни изводите на комисията за наличие на упражнен "тормоз" са и немотивирани, тъй като не са изложени съображения за причините, поради които тези многобройни жалби, в които се твърдят факти, установени и по административен ред, са възприети като злоупотреба с право от страна на Александрови. Не са изложени съображения и за това, защо се приема, че действията на Александрови не са насочени към упражняване на гарантираните от Конституцията техни права (чл. 56 и чл. 45 от Конституцията на Република България), а единствено към създаване на враждебна, обидна и застрашителна за Славков среда, след като и други граждани са засегнати от поведението на последния и също са упражнили правото си да сезират компетентните органи. В решението не се съдържат и мотиви за конкретните характеристики на личното положение на Славков, довели до това нежелано поведение, както и за причините, поради които е прието, че е нарушено правото на последния на личен живот (чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България), след като всички жалби са насочени само към неблагоприятните ефекти на извършваната от Славков авторемонтна дейност. Изброените пороци на решението на КЗД са съществени, тъй като се отразяват на правилността на постановеното решение, в което изводите за упражнен от страна на Александрови "тормоз" по признак "лично положение" са направени, без да са установени предвидените в закона предпоставки. Тези нарушения обаче не са констатирани от тричленния състав, което обоснова незаконосъобразност на изводите съда за спазване на процедурата по издаване на акта и за съответствието му с материалния закон. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че оспореното решение на тричленния състав е незаконосъобразно (касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК) и следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който решението № 23 от 20.01.2010 г. по преписка № 1/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация да бъде отменено, а при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде изпратена на комисията, която, като се съобрази с изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и сформира състав в съответствие с правилото на чл. 61, ал. 3 от ЗЗД, да установи дали по отношение на Борислав Славков е упражнен тормоз от страна на Емилия и Георги Александрови. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Комисията за защита от дискриминация следва да заплати на Емилия и Георги Александрови сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,