Решение № 324 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5566/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хаус Маркет България ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път" 216, чрез процесуален представител, срещу Решение 1628 от 14.03.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 154/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 910 от 13.12.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която му е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП): да предоставя невярна информация, с която заблуждава потребителите относно обявения на интернет страницата https://www.ikea.bg/ срок за доставка на стоките. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички възражения в жалбата, излагайки бланкетни мотиви, както и е постановил необосновано решение, без да обсъди представените доказателства, в резултат на което неправилно е преценил, че е приложима хипотезата на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во ЗЗП. Сочи, че съдът не е отчел обстоятелството, че срокът за доставка на стоките е условие по договора за продажба от разстояние, сключван между търговеца и потребителите (арг. от чл. 103б, ал. 1 ЗЗП) и съответно забавата за изпълнение на доставка в срок представлява неизпълнение по едно облигационно правоотношение. Счита, че е налице неяснота в изводите на орана и на съда, къде е границата между неизпълнение по облигационно правоотношение и прилагане на нелоялна практика. Сочи, че няма обективна и изследвана количествена съпоставка, независимо от представените доказателства, а напротив, административният орган е стигнал до извода, че и една забавена доставка обосновава наличието на нелоялна търговска практика, което според касатора противоречи на всякаква житейска и правна логика. Оспорва извода на съда, че е налице съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна информация, доколкото не е налице умисъл за въвеждане в заблуждение на потребителите по отношение на необходимия срок за доставка на поръчани стоки. В тази връзка сочи, че, съдът не е обсъдил способностите на средния потребител да възприема информация, по отношение на типичната реакция на потребителя в контекста на конкретната обстановка. Оспорва извода, че срокът за доставка е изтъкната съществена информация", като сочи, че срокът по никакъв начин не е изтъкван, рекламиран, набляган и въобще не привлича по какъвто и да е специален или целенасочен начин вниманието на потребителите. Счита, че решението за покупка е продукт на комплексна преценка от страна на потребителя на всички условия, свързани с покупката, поради което според касатора не става ясно как първоинстанционният съд стига до извода за направен избор от потребителите именно поради възможността за доставяне в определения срок и това е единственият фактор, който ги е мотивирал. Оспорва квалификацията от страна на съда на срока за доставка като невярна информация", предоставяна от търговеца спрямо потребителите. Твърди, че невярна може да бъде само информация, която изначално не отговаря на фактите или поради промяна в тях е станала невярна на по-късен етап. Оспорва и извода на съда, че приложената принудителна административна мярка е в съответствие с целта на закона, като счита, че в конкретния случай липсва пропорционалност между приложената мярка и поведението на търговеца, неправилно подведено като нелоялна търговска практика. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение, както и оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилен извода на съда за законосъобразност на обжалваната заповед. Прави искане обжалваното решение за бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: По депозирани до КЗП 10 броя жалби от потребители, направили поръчка от интернет страницата https://www.ikea.bg, е извършена проверка, за която е съставен Констативен протокол (КП) К-0001351/12.09.2022 г. За извършената проверка е изготвен доклад до КЗП, в който е отразено съдържанието на жалбите, становищата на дружеството и направената проверка в интернет страницата на дружеството. На 24.11.2022 г. на заседание на КЗП е разгледана докладната записка, за което е съставен Протокол 28. На заседанието е взето решение, обективирано в т. 2 от Протокол 28, като е прието, че Хаус Маркет България" ЕООД, прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, като предоставя невярна информация, с която заблуждава потребителите относно обявения на интернет страницата https://www.ikea.bg/ срок за доставка на стоките. В мотивите на решението е посочено, че видно от предоставената информация в жалбите, потребителите посочват, че след като стоката не е доставена в посочения на интернет страницата https://www.ikea.bg/ срок, се свързват с дружеството и именно тогава то предприема съответните действия. Посочено е, че в получените становища на дружеството е уточнено, че вследствие на системна грешка в платформата на доставчика, поради която многопакетни поръчки не се сканират като една цяла, пратките са загубени след предаване и в последствие части от тях са локализирани в различни хъбове, като процесът на окомплектоване е много дълъг предвид броя на обърканите пратки. Част от пратките са анулирани (сумите се възстановяват на потребителите) или доставени, но на по-късен етап. На 13.12.2022 г., със Заповед 910, председателят на КЗП е забранил на Хаус Маркет България" ЕООД, при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя невярна информация, с която заблуждава потребителите относно обявения на интернет страницата https://www.ikea.bg/ срок за доставка на стоките, в нарушение на чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во ЗЗП. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за установено по делото, че на 10 броя клиенти, дружеството не е извършило доставка на закупените от тях стоки в посочения в Условия за използване" срок, като някои от тези доставки са извършени в срок повече от два месеца, други пък въобще не са извършени и сумите по договорите са възстановени на потребителите. В този смисъл е направен извод, че информацията относно срока за доставка на стоката не е вярна. Съдът е приел за доказани изложените в заповедта факти относно обстоятелството, че използваната търговска практика въвежда в заблуждение потребителя за срока на доставка на стоката, като установените обстоятелства водят до извод, че представянето на невярна и подвеждаща информация на интернет страницата на дружеството относно срока на доставка, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал 1, пр. 1 ЗЗП. Приел е, че въвеждайки потребителя в заблуждение относно срока на доставка, чрез невярно посочване на срока, търговецът влияе върху търговското решение на потребителя да закупува именно тази стока и то от този търговец. Въз основа на горното е направен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не е изразил изрично становище по всички възражения на жалбоподателя, но от мотивите му може да се направи извод, че са били ценени, но приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, а тези на административния орган, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП: 1) да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3) тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Безспорно по делото е, че търговията на мебели, обзавеждане и други съпътстващи продукти за вътрешно обзавеждане, чрез интернет страницата https://www.ikea.bg/, е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като представлява продажба на стока на потребителите. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Заблуждаващата търговска практика e вид нелоялна търговска практика, чийто основен фактически състав е дефиниран в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Дефиницията на основния фактически състав на нелоялната търговска практика съдържа условието за противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и възможност за съществена промяна на икономическото поведение на потребителя. Специфичното на заблуждаващата търговска практика е, че при нея чрез действия или бездействия търговецът не предоставя на потребителя необходимата информация, за да вземе информирано търговско решение по смисъла на § 13, т. 31. Правото на информация или правото на информирано решение е проявление на гарантираното от първичното член 169, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, и от вторичното Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялните търговски практика от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) 20068/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), право на Съюза право на потребителя. Членове 68б 68м ЗЗП транспонират Директива 2005/29 като чл. 68д и 68е транспонират членове 6 и 7 на Директива 2005/29. Фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по тези две разпоредби изисква, в първия случай, доказването на неверния характер на информацията, и с оглед на това нейния измамен характер, способността й да заблуди потребителя и поради това да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, а във втория случай пропускането на съществена информация, необходима на средния потребител за вземане на информирано решение, която го подтиква да вземе решение, което в противен случай не би взел. Важното е, че и в двата основни състава на заблуждаващата търговска практика не следва да се проверява дали тя противоречи и на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на § 13, т. 31 ЗЗП. Определянето на заблуждаващия характер на практиката зависи само от визираните в член 6 и 7 от Директива 2005/29, съответно в чл. 68д и 68е ЗЗП, предпоставки - решение от 19 септември 2013 г., CHS Tour Services, С-435/11, EU: C: 2013: 574, точки 39, 41, 45; решение от 16 април 2015 г., Hatóság, С-388/13, EU: C: 2015: 225, точки 63. В настоящия случай към момента на проверката на интернет страницата https: //www.ikea.bg, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол К-0001351/12.09.2022 г., ведно с разпечатката на съдържанието на сайта, е установено предоставянето от страна на търговското дружество-продавач на изрична информация за срока на доставка на стоките, публикувана в раздел IV "Доставка на стоките" от Общи условия за ползване на сайта и електронен магазин на Хаус Маркет България ЕАД. Налице е и втората предпоставка от фактическия състав на търговската практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗП, а именно практиката да съдържа заблуждаваща, невярна информация и следователно подвеждаща. В цитираните в оспорената заповед жалби и сигнали на потребители се акцентира именно върху неспазването на посочените, закрепени в Общите условия срокове за доставка, както и липсата на връзка, обратен отговор от страна на продавача във връзка с констатираните проблеми. Поради това, твърденията на дружеството-касатор в първоинстанционното производство, че продавачът е информирал купувачите, че не изпълнява самостоятелно доставките на поръчаните, посредством онлайн платформата продукти, а доставката се извършва от трето лице, е ирелевантно към правния спор. Както самото дружество сочи в жалбата си договорът за покупко-продажба от разстояние се сключва с търговеца, който отправя предложението за продажба до потребителите. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на направената квалификация на срока за доставка като невярна информация". Съгласно чл. 7, т. 4, буква г) от Директива 2005/29, в случай на оферта за продажба за съществена информация се считат "уговорките за плащане, доставка.... ". Поради това и изтъкнатата съществена информация относно срока за доставка е възможно да подтикне потребителя да вземе търговско решение, което не би взел без използването на търговската практика, с което е осъществен и третия елемент от фактическия състав на разглежданата заблуждаваща търговска практика. Самото публикуване на информация на интернет сайта на търговеца относно продуктите и срока за доставка, предполага, че адресатите на тази публична оферта са известени за нея. Това позволява на потребителя да се запознае в подробности с всеки един продукт, както и с информацията за срока на неговата доставка, като следва да се отчита естеството на стоките - мебели, аксесоари за дома, необходими на домакинствата. По този начин се влияе допълнително върху мотивацията на отделния потребител, като му позволява да насочи своя избор към определен продукт и поради обявените срокове за доставка. Доверявайки се на обявеното в интернет сайта и стимулиран от обявената възможност за доставка в посочения срок, е много вероятно потребителят да бъде подведен относно реалното извършване на доставката в очаквания от него срок. Противно на изложените от касатора твърдения, доставката на определена стока и срокът за нейната доставка са водещ фактор при вземането на търговско решение за покупка, поради което всяка заблуда по отношение на нея или потенциална опасност за възникване на заблуда е съществена. Определянето на конкретен срок за доставка е позволило на потребителя да се запознае в подробности с възможността за приемане на стоката по удобен за него начин. Неоснователни са и твърденията на касатора, че неспазването на срока за доставка представлява неизпълнение по облигационното правоотношение между потребителя и търговеца. В случая предмет на оспорвания административен акт не е спазването или не на облигационно задължение на дружеството-касатор към потребителите, а доколко действията на търговеца в процеса на осъществяване на конкретното облигационно отношение - продажба на стоки, нарушават или могат да нарушат защитената от законодателя ценност правата на потребителите. Административният орган не се е произнесъл с оспорения акт по облигационното отношение, а се е произнесъл по въпроса дали касаторът с поведението си извършва нелоялна заблуждаваща търговска практика. Неоснователни са и твърденията и разсъжденията на касатора за огромния обем от генерирани поръчки на електронния магазин на дружеството и съотношението на соченото количество към потребителските жалби, с които е сезирана Комисията за защита на потребителите. Действително, нито определенията, съдържащи се в член 2, букви в) и г), член 3, параграф 1, както и член 6, параграф 1 от Директивата за нелоялни търговски практики, нито същата, разглеждана в нейната цялост, съдържат указание за това, че изхождащото от търговеца действие или бездействие трябва да бъде повтарящо се или да засяга повече от един потребител. С оглед обаче на загрижеността за закрилата на потребителя, която е в основата на посочената директива, тези разпоредби не могат да се тълкуват като налагащи условия от този вид, дори и да не ги обявяват изрично. Заблуждаваща търговска практика е налице и когато последната е засегнала и един единствен потребител (в този смисъл решение Hatóság, С-388/13, EU: C: 2015: 225). По изложените съображения, доводите на касатора в тази насока, са неоснователни. Неоснователно е и твърдението, че не е налице умисъл за въвеждане в заблуждение на потребителите по отношение на необходимия срок за доставка на поръчани стоки. Формата на вината, в случаите на заблуждаваща търговска практика е ирелевантна, тъй като в нормите касаещи нелоялните търговски практики не се изисква наличие на вина у търговеца т. е. не се изисква негово виновно поведение. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики, към които спадат и заблуждаващите такива - чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, и при установените по делото данни за представяне на невярна информация относно срока на доставка на предлаганите продукти, и наличието на възможност за вземане на търговско решение от страна на средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика, председателят на КЗП обосновано е приел, че е налице нелоялна търговска практика. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за защита на потребителите юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд