Решение № 14738 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2018 г.

Решение № 14738 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМД/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, подадена чрез пълномощника му адв. Гюров, против решение № 750/5.04.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1115/2017 г., с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 115/1.03.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси " при Община Аксаково, потвърден с решение № Ж-19-1/27.03.2017 г. на заместник кмета на общината, изпълняващ функциите на ръководител на звеното за местни данъци и такси, в частта му относно установените задължения на В. Владимиров, осъществяващ дейност като ЕТ "В. Владимиров", за 2017 г. за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер на 6 792. 47 лв. и такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 2 547. 18 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 5, ал. 6, т. 3 от Приложение № 2 от ЗМДТ, която е специална норма спрямо нормите на ЗУТ и ЗКИР, на които съдът се е позовал. На основание чл. 63, ал. 1 ЗМДТ законосъобразно с акта са установени задължения за такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Претендира се отмяна на същото и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - В. Владимиров, осъществяващ дейност като ЕТ "В. Владимиров", оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Белчева, и заявява искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил АУЗД № 115/1.03.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община Аксаково, потвърден с решение № Ж-19-1/27.03.2017 г. на заместник кмета на общината, изпълняващ функциите на ръководител на звеното за местни данъци и такси, в частта му относно установените задължения на В. Владимиров, осъществяващ дейност като ЕТ "В. Владимиров", за 2017 г. за ДНИ в размер на 7 772. 19 лв. и ТБО в размер на 2 977. 22 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на акта по съдебен ред е допустимо, актът е издаден от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения за неговата материална незаконосъобразност в частта му, в която са установени задължения за ДНИ в размер на 6 792. 47 лв. и ТБО в размер на 2 547. 18 лв. за покритие над съществуваща торищна площадка и два броя краварника без оградни стени. Изложил е мотиви за това, че покритието не представлява сграда, а съоръжение, позовавайки се на събраните по делото доказателства и съдебно-техническата експертиза /СТЕ/. Според него същото не попада в понятието "навес без оградни стени" по смисъла на чл. 5, ал. 6, т. 3 от Приложение № 2 от ЗМДТ и в понятието "навеси-селскостопански обекти" по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "б" от Приложение № 2 от ЗМДТ, тъй като не отговаря на дефиницията по пар. 5, т. 39 ДР ЗУТ. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед № 1011/30.12.2015 г. на кмета на общината съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ. Според чл. 4, ал. 5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Във връзка с препращането в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ към реда за установяване на задълженията за местни данъци и реда за обжалване на актовете за установяването им към този, регламентиран в ДОПК, изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК за задължително обжалване на акта пред ръководителя на звеното за местни приходи в общината като предпоставка за допустимост на съдебното му обжалване е спазен. Със заповед № 152/15.03.2017 г., приложена по делото, кметът на общината е възложил на заместник кмета да осъществява дейността на началник отдел "Местни данъци и такси" до назначаването на титуляр на тази длъжност. На тази длъжност е назначена Ж. Друмева със заповед № 29/30.03.2017 г., съдържаща се в преписката. Решението на решаващия орган носи дата 27.03.2017 г. Настоящият касационен състав намира за правилен изводът на първоинстанционният съд, че оспореният акт е издаден в противоречие с материално правната норма на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, според която с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Правилно е приел съдът, че тълкуването на нормите на ЗУТ и ЗКИР, към които има препращане в редица текстове на ЗМДТ, дава основание да се приеме, че в случая с АУЗД е установен ДНИ за обект, който не е сграда. В ЗМДТ липсва легална дефиниция на "сгради" по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. В разпоредбата на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието "жилищна сграда". От съдържанието на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ се извлича описание за съществен белег на понятието "сграда". Според него след завършване на грубия строеж, установено с протокол на на общинската (районната) администрация възниква сградата като самостоятелен обект на прехвърлителна сделка. Последното налага извода, че понятието за "сграда" е свързано с понятието за "груб строеж", дефиниция за което се съдържа в нормата на § 5, т. 46 от ДР ЗУТ и тя е следната: "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителните работи. Според легалните дефиниции, съдържащи се в пар. 1, т. 2 и т. 3 от ДР на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "Сграда" е сграда от основното застрояване, както и постройка от допълващото застрояване (спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки); "Очертание на сграда" се определя от външните ограждащи стени на първия надземен или полуподземен етаж. Очертание на сграда е и ортогоналната проекция на външните стени на първия надземен етаж, ако наземният етаж не е ограден със стени. Видно е, че изпълнението на ограждащи стени представлява съществена характеристика на сградата, т. е. при липсата на изпълнени ограждащи стени е невъзможно да има сграда, в какъвто смисъл е и СТЕ. От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява следното: Инвестиционните проекти и разрешението за строеж № 136/6.08.2012 г. са за строеж на покритие над съществуваща торищна площадка и два броя краварника. Според разрешението за строеж и удостоверението с № 29/29.05.2014 г. за въвеждане в експлоатация, издадени от главния архитект на община Аксаково, приложени по делото, строежът е пета категория съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ, а според цитирания законов текст такива строежи са производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях. Същото представлява трикорабна изцяло стоманена конструкция с двускатен покрив. Имотът, в който е изграден навесът, е извън строителните граници на [населено място], съгласно одобрен регулационен план със Заповед № 1711/5.11.1987 г. на председателя на ОбНС – Варна. Според СТЕ строежът представлява съоръжение по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ, а не производствена сграда, тъй като в него не се осъществява производствена дейност, а изпълнението му е с екологична цел. Подробно в СТЕ е обяснено, че е изградено в изпълнение на Заповед № РД-930/25.10.2010 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 151, ал. 2, т. 2, б. "ф" от Закона за водите и чл. 5, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2/13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсявания с нитрати от земеделски източници, и разработената в тази връзка програма. Към момента на издаване на оспорения акт това съоръжение е нанесено в Картата на възстановената собственост с пунктирни линии /знак за навес/ без обособен номер на сграда и без каквито и да било кадастрални данни. Обстоятелството, че се касае за съоръжение, а не за производствена сграда, е видно и от издадения за него технически паспорт с № 1/19.01.2018 г. Процесното покритие не може да се определи като сграда и поради факта, че за него не е определен идентификатор, а такъв се дава на всички сгради, тъй като идентификаторът е сред основните кадастрални данни за тези обекти, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Приложение № 2 към ЗМДТ регламентира нормите за данъчна оценка на недвижимите имоти.