Решение № 2245 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2012 г.

Решение № 2245 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Андон Стоянов Андонов, от с. Каменец, Ямболска област, против решение № 15 от 14.02.2012 г., постановено по адм. дело № 495/2011 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - полицейски орган при Областна дирекция на МВР Ямбол, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол е отхвърлил жалбата на Андон Стоянов Андонов против заповед № 49/29.11.2011 г., издадена от полицейски при ОД на МВР гр. Ямбол, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно данни за извършено престъпление по чл. 321, ал. 1 и 2, вр. чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Именно наличието на такива данни е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. Образуваното досъдебно производство не изключва приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, след като на касатора не е имало повдигнато обвинение и не е била определена мярка за процесуална принуда по НПК. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на касатора, че не са налице конкретни данни за извършено от него престъпление са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от показанията на разпитаните свидетели по несъмнен начин е установено, че Андонов е задържан и с цел да се предотврати изтичане на информация и предотвратяване на въздействие върху хода на производството, като се има предвид, че в конкретния случай е ставало въпрос за установяване на виновните лица от градове на три области по едни от най-тежките престъпления по НК, касаещи организирана престъпна група. Неоснователни са доводите на касатора, че фактическите основания за издаване на оспорената заповед са установени едва в съдебното производство с показанията на свидетеля Георгиев. Фактическите основания за постановяване на заповедта са данните за престъпленията, посочени в оспорения административен акт, към чието извършване жалбоподателя е възможно да е съпричастен, а с показанията на свидетеля Георгиев се установяват конкретните цели, поради които е наложена принудителната административна мярка. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Ямбол решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,