Решение № 15567 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2010 г.

Решение № 15567 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тонка Георгиева Стоянова от гр. Кюстендил против решение № 202 от 30.07.2010 г. на Административен съд-Кюстендил, постановено по адм. дело № 447/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-КН-27/14.08.2009 г. на началника на РДНСК-Кюстендил, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "кабинет за медицински услуги", находящ се в УПИ ХIII-за жил. комплекс, кв. 2 по плана на гр. Кюстендил, жк Бузлуджа, в околоблоковото пространство на чл. 102. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна Сектор Кюстендил към РДНСК Югозападен район писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Незаконността на процесния строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е установена с влязъл в сила административен акт-заповед по чл. 224, ал. 7 ЗУТ за спиране изпълнението на строителството, съдебно потвърдена по адм. дело № 143/2009 г. на АС-Кюстендил и адм. дело № 15397/2009 г. на ВАС. Въпросът със законността на строителството не подлежи на преразглеждане в производството по премахване на незаконния строеж. Противно на твърденията на касатора, строежът е разрешен като временен по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). За него не е е отстъпвано право на строеж върху общинския имот и не е проведена процедурата по чл. 50а, ал. 3 ПЗР на ПЗР ЗИД ЗТСУ (отм.) за установяване на постоянен градоустройствен статут, а издадените строителни книжа са изгубили действие по право-ал. 1. Тези строежи подлежат на премахване по реда на чл. 160 ЗТСУ (отм.), респ. чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както е разпоредено с оспорената заповед. Неоснователни и недоказани са твърденията на касатора за висяща процедура за придобиване на постоянен градоустройствен статут на строежа, както и за декларирането му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. по реда на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Отделно от това, строежът не е допустим по действащите подробни градоустройствени планове/ установено и със заключение на вещо лице/, поради което не е търпим и неподлежащ на премахване строеж. Обжалваното решение е съответно на материалния закон и обосновано с всички събрани по делото доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е осигурена възможност на касатора да участва в него и да сочи доказателства. Правото й на защита не е нарушено с по-късното конституиране на община Кюстендил като заинтересована страна-собственик на имота, в който е извършен незаконния строеж. Отделно от това, касаторът не може да навежда като касационни основания допуснати по отношение на други лица нарушения на процесуалните правила за участие по делото. При неоснователност на касационните оплаквания решението следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,