Решение № 12348 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. КИСЬОВ, чрез законния му представител-майка, Д. МАСЪРЛИЕВА, чрез адвокат М. ДИМИТРОВА от САК срещу Решение 1819/21.03.2023г. на АССГ, постановено по адм. дело 10090/2022г. С него се отхвърля жалбата Кисьов срещу Заповед РД-Е113-01-1469/11.10.2022г. на Управителя на Националната здравно осигурителна каса /НЗОК. Със заповедта се разрешава издаването на формуляр за планово лечение, извън държавата -членка по пребиваване /формуляр S2/, по реда на Регламент /ЕО/ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 2004г. за координация на системите за социална сигурност, за извършване на диагностични и лечебни процедури/мултидисциплинарен консултативен преглед/ на детето В. Кисьов в Университетска болница Жена , майка и дете гр. Лион, Франция, считано от 27.04.2023г., съгласно представена оферта. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до необоснован извод при анализа на доказателствата и неправилно приложение на чл. 82 от Закона за здравето и чл. 2 от Наредба 2 от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда на тяхното одобряване, ползване и заплащане. Наред с това се поддържа, че съдът не разграничил и не анализирал доказателствата и поведението на административния орган, съгласно заявеното лечение и постановеното с обжалваното решение на Управителя на НЗОК. Представя доказателство, че има практика на заявено лечение на територията на САЩ, разрешено от НЗОК. Сочи се съдебна практика по сходен казус с отмяна на заповедта. Ответникът, Управителят на НЗОК чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени и в писмен вид, представя писмено доказателство Становище от Експертен съвет по специалност неврохирургия към МЗ, относно заявления за осъществяване на хирургично лечение-[заличен текст] извън страната. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура взема становище за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доводите на ответника, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната Заповед РД-Е113-01-1469/11.10.2022г. на Управителя на НЗОК. Същата е издадена на основание заявление от Д. Масърлиева в качеството й на родител и законен представител на В. Кисьов от 11.03.2022г. за лечение на територията на САЩ, като със заповедта разрешено планово лечение в Университетска болница Жена , майка и дете в гр. Лион Франция, считано от 27.04.2023г. съгласно оферта. Така издадената заповед е обжалвана от Кисьов, чрез законния му представител и процесуален представител адвокат М. Петрова от САК с доводи за нищожност, алтернативно незаконосъобразност, поради нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалния закон и целта на закона, с искане за прогласяване нищожността, респективно отмяната й като незаконосъобразна. Доводите се обосновават със заявеното лечение извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, а именно в лечебно заведение на територията на САЩ, а постановения административен акт е разпоредил лечение именно в рамките на държава членка на Европейския съюз, на първо място без искане за издаване на формуляр S2, без мотиви относно лечението в САЩ и след забавяне, което се отразява на здравословното състояние на детето, което се нуждае от лечение с благоприятна прогноза при ниска възраст, което лечение вече е извършено. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Изложени са мотиви относно компетентността на органа, приложимата уредба и спазването на административно производствените правила, като е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя и отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място следва да се посочи, че заявлението е подадено на основание чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и се отнася за лечение в лечебно заведение на територията на САЩ. Постоянно действащата специализирана комисия по чл. 27 от Наредба 2 в своето заседание от 14.03.2023г. е разгледала медицинската документация и оферта от 14.05.2021г. на лечебно заведение на територията на САЩ /Вашингтонски университет в Сейнт Луис Детска болница Сейнт Луис/. В хода на административното производство разглеждането на заявлението е свързано с лечение в Европейския съюз, включително и с мнения и становища на външни експерти, като не е обсъждан варианта в хипотезата на чл. 2 от Наредбата в лечебно заведение на територията на САЩ. При липса на мотиви на това заявено лечение е издадена заповедта с разрешение за планово лечение в гр. Лион Франция. При липса на мотиви от съда по така подаденото заявление е прието, че издадената заповедта удовлетворява искането от фактическа и правна, поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е неправилно като постановено при необоснованост на изводите, в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подаденото заявление е в хипотезата на чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и чл. 2 от Наредба 2 от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата предвижда, че заплащане на услугите по чл. 1, ал. 1 в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се допуска по изключение, когато е необходимо прилагане на метод или технология, която не се прилага в държава -членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, ако е утвърден от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултат в полза на пациентите. Така очертана хипотезата на правната норма, при която се признава право на заплащане на лечение изисква установяване на юридическите факти-материалните предпоставки- наличие на метод или технология, която не се прилага в ЕС , Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, да е утвърдена от медицинската наука и практика в държавата и да се отчита положителен резултата от прилагането й. По отношение на тези юридически факти няма никакви действия от страна на административния орган да бъдат установени, да бъдат анализирани и сравнени с други прилагани методи, няма мотиви относно заявеното лечение, като административният орган е провел производство за лечение в рамките на ЕС, каквото искане не е заявено. Провежданите заседания на специализираната постоянно действаща комисия по чл. 27 от Наредбата не е разглеждала по същество такова искане, не е установявала и сравнявала различни методи на лечение, и при изискване на мнения на експерти, изразяващи се в това, че има добри специалисти във Франция и Германия е предложено на административния орган да разреши лечение в гр. Лион Франция. Така издадената заповед е в противоречие със заявеното лечение, без да се изследва хипотезата на чл. 2 от Наредбата, поради което са налице отменителни основания по чл. 146 АПК - нарушение на материалния закон, нарушение на административно производствените правила и целта на закона в толкова висока степен, че водят до нищожност на постановения административен акт, което налага прогласяването му. По делото е приложено в касационното производство доказателство, че има заявления за лечение в лечебни заведения на територията на САЩ и има разрешено заплащането на такова лечение, което доказва, че има приложение на чл. 2 от Наредбата на същия административен орган, констатирал необходимостта от прилагане на изключението. Приложеното доказателство от ответника е недопустимо за разглеждане, тъй като е извън предмета на спора и поради това не се обсъжда. Предвид изложеното се налага отмяна на решението на съда и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което бъде обявена нищожността на Заповед РД-Е113-01-1469/11.10.2022г. на Управителя на НЗОК. Делото следва да изпрати като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество в срок от един месец от получаването. При този изход на делото на касатора се дължат разноските за двете инстанции в общ размер на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на възнаграждението за една инстанция съдът определя на 500 лева, съгласно изявление за заплащане на минимума от 500 лева от адвокат Димитрова, и за двете инстанции съдът определя общ размер от 1000лева, които следва да се присъдят на основание чл. 38 ЗА. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение