Решение № 8777 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2021 г.

Решение № 8777 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4694 от 13.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2258/2021 г. Административен съд – София град, трето отделение, 11-ти състав, е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Флора – РД - В. и Попов" ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 22/121/07383/3/01/04/02 от 13.01.2021 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" – гр. София, с който е определено на жалбоподателя подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на ЗЗ 786, 28 лв. на основание чл. 27, ал. 5 и 7 ЗПЗП и чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. С решението съдът е осъдил дружеството жалбоподател да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Флора – РД - В. и Попов" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица], [адрес], представлявано от управителя Д. В., чрез пълномощника адв. А. Стеркова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсулско възнаграждение. Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на ДФ "Земеделие – София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт А. Иванова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Флора – РД - В. и Попов" ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 22/121/07383/3/01/04/02 от 13.01.2021 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" – гр. София, с който е определено на жалбоподателя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ЗЗ 786, 28 лв. на основание чл. 27, ал. 5 и 7 ЗПЗП и чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Първоинстанционният съд е описал установената по делото фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ, в това число сключеният договор между ДФ "Земеделие" и "Флора – РД - В. и Попов" ЕООД № 22/121/07383 от 16.11.2015 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" и извършеното на 22.12.2015 г. плащане на помощ в размер на 337 862, 81 лв.; образуваното и проведено през 2018 г. производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, постановеното по него решение, решението на Административен съд – София град № 4860 от 11.07.2019 г. по адм. д. № 9528/2018 г. във връзка със съдебното оспорване на решението на изп. директор на ДФ "Земеделие", решението на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 11615/2019 г., с което е отменено решение № 4860/11.07.2019 г., по адм. д. № 9528/2018 г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменено решение 22/121/07383/3/01/04/01 от 01.08.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта на установено нарушение по Наредба № 8/2008 г. и договор № 22/121/07383 от 16.11.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата на "ФЛОРА – РД - В. И ПОПОВ" ЕООД срещу решение № 22/121/07383/3/01/04/01 от 1.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в тази му част, както и отменено решение № 4860/11.07.2019 г., по адм. д. № 9528/2018 г. на Административен съд – София град, В ЧАСТТА, с която ДФЗ е осъден да заплати на "ФЛОРА – РД-В. И ПОПОВ" ЕООД разноски по делото в размер на 2 282, 01 лв. /две хиляди двеста осемдесет и два лева и една стотинка/, с него е оставено в сила решение № 4860/11.07.2019 г., по адм. д. № 9528/2018 г. на Административен съд – София град в останалата му част и изпратено делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция. Отбелязано е още, че в изпълнение на решението на ВАС е издаден процесния АУПДВ, с която е определена на възстановяване предоставена без възмездна финансова помощ в размер на ЗЗ 786, 28 лв., равняваща се на 10 % от отпуснатата помощ, определена при условията на т. 30, предложение първо към раздел І "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Прието е, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма. Направеното възражение на жалбоподателя за допуснато нарушение на административно-производствените правила, свързано с приложимия ред и вида на акта, чрез който следва приключи производството, е определено като неоснователно. В тази насока са изложени мотиви, че неизпълнението на заложените в бизнес-плана критерии несъмнено представлява неизпълнение на одобрените индикатори по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, направено е позоваване на съдебна практика на ВАС, но допуснатото нарушение е определено като несъществено. Акцентирано е, че в процесния случая, за разлика от цитираните решения на ВАС, първоначалното решение на изп. директор на ДФ "Земеделие", издадено по реда на ЗУСЕСИФ, е издадено преди влизането в сила на ЗИЗДЗПЗП – ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., същото е отменено само в частта за размера, а в останалата част е влязло в сила. Прието е още, че въпросът за допуснато нарушение на сключения договор от страна на бенифициента е установен с влязло в законна сила съдебно решение и по тази причина не може да бъде преразглеждан, а в настоящето производство предмет на съдебен контрол е само въпроса за размера на налаганата финансова корекция. Изграден е извод, че поради изложените обстоятелства издаването на АУПДВ по реда на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП във вр. с чл. 51 от цитираната Наредба № 8/3.04.2008 г., а не решение за налагане на финансова корекция, не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение. Мотивите на решаващия съд относно съответствието на оспорения акт с материалния закон са изложени на стр. 6 и 7 от първоинстанционното решение. Прието е, че при издаване на акта са спазени задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в отменителното решение на ВАС. Изложени са подробни мотиви защо първоинстанционния съд приема, че при определяне на размера на финансовата корекция е съобразена разпоредбата на чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба № 8/2008 г., чл. 35 от Делегиран регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ/по отношение на последните мотивите са на стр. 7, л. 96 от първоинстанционното дело/. Направен е краен извод, че при определяне на размера на финансовата корекция са спазени нормативните изисквания и същата правилно е определена в размер на 10%, или ЗЗ 786, 28 лв. Решаващият съд е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че при издаването на акта не е спазена целта на закона. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. Касационните оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. По същество оплакванията на касатора са в следните две направления: 1. Неправилност на изводите на административния съд, че при издаване на оспорения АУПДВ не е допуснато нарушения на административно-производствените правила. 2. Неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно това, че оспореният акт е в съответствие с действащата нормативна уредба относно определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в това число, че необосновано е прието, че актът е мотивиран в тази си част. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти, същите са правилно възприети от първоинстанционния съд. Спорът между страните се свежда единствено по тълкуването и прилагането на закона. Наведените в касационната жалба оплаквания свързани с неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила не могат да бъдат споделени. В конкретния случай въпросът за наличието на предпоставки за извършване на финансова корекция е разрешен с влязло в сила съдебно решение – това на Върховния административен съд, четвърто отделение, № 8215 от 25.06.2020 г. по адм. д. № 11615/2019 г. С решението административната преписка е върната на органа за издаване на самостоятелен акт само относно размера на налаганата финансова корекция. В отменителното решение изрично е посочено, че това следва да бъде извършено чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Това обстоятелство е съобразено от административния орган при издаването на акта. Цитираната от касатора съдебна практика действително приема, че неизпълнението на заложените в бизнес-плана критерии представлява неизпълнение на одобрените индикатори по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, доколкото те представляват критерии за одобрение на индивидуалния проект. За разлика от тази практика, по настоящето дело въпросът за неизпълнението на заложените в бизнес-плана критерии е разрешен с влязло в сила съдебно решение, като единствено е останал висящ въпросът какъв следва да бъде размера на финансовата корекция. В този смисъл определянето на последния по реда на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП във вр. с чл. 51 от Наредба № 8/2008 г. чрез издаване на АУПДВ, а не чрез решение по реда на ЗУСЕСИФ не може да бъде разглеждано като особено съществено нарушения на административно-производствените правила, каквито доводи са развити в касационната жалба. Още повече, че в отменителното решение на ВАС са дадени изрично указания в този смисъл, съобразени както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, поради което постановяване на решение в обратния такъв би довело до накърняване и на принципите за предвидимост и законност, установени с чл. 4 и чл. 13 АПК. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че неправилно и необосновано на фактите по делото първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е мотивиран и обоснован относно определяне на размера на наложената финансова корекция. В тази насока настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" София юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,