Решение № 2621 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2010 г.

Решение № 2621 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от кмета на община Варна чрез процесуалния му представител юрисконсулт Георгиева против Решение № 980/12.V.2010 г. по адм. д. № 600/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен негов отказ № ЗАО 31776/19.ХII.2009 г. за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка по молба от 3.VIII.2009 г. от Величка Куцарова от гр. Варна, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответницата - Величка Куцарова, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но от нейно име процесуалният и представител адвокат Ангелова оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че отказа на кмета на община Варна да извърши исканата от него административна услуга е незаконосъобразен, тъй като той не е имал право, на основание чл. 19, ал. 5, т. 8 от ЗСПЗЗ да откаже да издаде исканият документ, предвид на това, че такъв текст в този закон няма, и че дори и кмета да се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ, която дословно е цитирал в издадения административен акт, то тя към момента на подаване на заявлението и произнасянето на органа е била отменена, и е действала разпоредбата на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ, която действително забранява земите по алинея първа на този член да бъдат предмет на обстоятелствена проверка, но преценката за това е в правомощията на нотариусите, а не на кмета на общината. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че с Искане рег. № ЗАО 31776/3.VIII.2009 г. Величка Куцарова е поискала от кмета на община Варна да и бъде извършена административна услуга № 9042-да и бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка на имот, находящ се в гр. Варна, к. к. "Чайка", ПИ № 182, с идент. № 10135.2573.69 с площ от 489 кв. м, заедно със сградите, която да и послужи пред нотариус, като е приложила и необходимите документи, доказващи наличието на правен интерес. След извършена проверка от служителите в администрацията на общината не се е установило процесният имот да е актуван за общински, но въпреки това, кметът на общината, като се е позовал на чл. 19, ал. 5, т. 8 от ЗСПЗЗ, а е преписал дословно текста на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията преди отмяната му с ДВ, бр. 10/6.II.2009 г., е отказал да извърши исканата от него административна услуга. Законът за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/, в редакцията му към датата на подаването на искането - 3.VIII.2009 г. и датата на издаването на административния акт - 19.ХII.2009 г., в петата алинея на чл. деветнадесети не е съдържал друга правна норма, освен една единствена, формулирана в едно изречение - "В случаите по ал. 4, т. 1-3 и при спазването на същата поредност предоставянето на земите се извършва по мотивирано искане на общинската служба по земеделие със заповед на кмета на общината, без да се изисква решение на общинския съвет". В мотивите на оспореният "отказ" текстово като правна норма на чл. 19, ал. 5, т. 8 е било записано "Общините не могат да сключват за срок от пет години предварителни договори, както и да издават удостоверения във връзка с обстоятелствени проверки по реда на чл. 587 от ГПК", което е била правната норма на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ, но с ДВ, бр. 10/6.II.2009 г. тази норма е била отменена и тя не е действала към датата на подаване на искането и издаването на оспорения административен акт. Действалата правна норма към датата на подаване на искането и издаването на оспорения административен акт, сега отменена с ДВ, бр. 62/2010 г., регламентирала правните отношения, предмет на административната услуга, е била разпоредбата на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ, която е гласяла "Извън случаите по ал. 4, 9 и 10 земите по ал. 1 не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК за срок 5 години". Следователно, след като към датата на подаването на искането и издаването на административния акт действащото законодателство не е забранявало изрично заверките на молби-декларации и издаването на удостоверения за снабдяване с документи за собственост по обстоятелствена проверка, и след като не е било установено процесният имот да е актуван за общински, то административният орган незаконосъобразно е отказал да извърши исканата от заявителката административна услуга, тъй като не той, а съответният нотариус е органът, който е овластен да преценява налице ли са условията за снабдяване с нотариален акт за собственост върху процесния имот по обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК по отношение на молителката или не, а оттук и съдът правилно е отменил този отказ и е върнал преписката с указания да се издаде исканият документ. От изложеното по-горе следва извода, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение