Решение № 234 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4197/2013 г.

Решение № 234 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4197/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството пред ВКС е образувано по молба на Б. С. Д. за отмяна на влязло в сила решение от 20.11.2008 г. по гр. д. № 6/2008 г. на Варненски окръжен съд /В./ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата си - първоначална /чрез адвокат Е. К./ и втора уточнителна /чрез адвокат С. Т./, молителят е конкретизирал новите доказателства и обстоятелства, въз основан на които иска отмяна на решението на В., както и времето на тяхното узнаване, а именно уточнение на възражение по т. д. № 698/2011 г. на В. и отговор на искова молба от 24.01.2013 г. по т. д. № 3062/2012 г. на В., протокол от ОС на съдружниците на [фирма] от 1.03.2013 г. Иска отмяна на решението на В. по подробни съображения в молбата и в писмена защита. Ответникът по молбата - [фирма] оспорва допускането й като просрочена и по същество по подробно изложени съображения в писмени отговори по първоначалната и уточнителната молба. Ответникът по молбата - [фирма] не взима становище. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение намира, че молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от 15.03.2013 г., е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед направените уточнения относно новите доказателства и обстоятелства, узнати в периода 19.12.2012 г. - 1.03.2013 г. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решението на В. от 20.11.2008 г., чиято отмяна се иска, е отхвърлен иск на настоящия молител Б. С. Д. по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност спрямо него на договор за продажба на недвижим имот между [фирма] и [фирма], обективиран в нотариален акт № 128, том 4, рег. № 7491, дело № 588/2007 г. на нотариус Ал. А. Съдът е приел, че ищецът и настоящ молител не се легитимира като кредитор на ответника [фирма], не са ангажирани и доказателства, че длъжникът е знаел за увреждането при продажбата на имота на трето лице. В решението подробно са обсъдени обстоятелствата относно издадения запис на заповед от [фирма] в полза на Б. С. Д., облигационните отношения между страните във връзка с упълномощаването на ищеца да извърши продажба на имот и последвалото прекратяване на мандатното правоотношение и оттегляне на даденото пълномощно, с оглед на които е направен извод, че ищецът и настоящ молител не е кредитор на [фирма] - предпоставка за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД. Правните изводи на В. са възприети и от Варненски апелативен съд - решение № 71/22.05.2009 г. по в. гр. д № 114/2009 г., недопуснато до касационен контрол с определение № 345/11.05.2010 г. на ВКС. Отмяната по реда на чл. чл. 303, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини, които не могат да се прилагат разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Новото обстоятелство трябва да е от съществено значение за делото, но под обстоятелства законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Фактите не трябва да са новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключване на устните състезания завършили с решението, чиято отмяна се иска. В настоящия случай молителят се позовава на новосъздадени писмени доказателства и не твърди нови факти и обстоятелства на действителността, а по същество изисква нова правна преценка на факти във връзка с правоотношенията му с [фирма] по издадения запис на заповед, увреждането му чрез продажбата на недвижимия имот и наличието на "взаимосвързаност" между [фирма] и [фирма]. Основания за тази нова преценка молителят намира в изявления на страната по т. д. № 698/2011 г. на В. и по т. д. 3062/2012 г. на В. По същество молителят не приема извода на В., че не е кредитор на [фирма] и не е активно легитимиран по предявения иск по чл. 135 ЗЗД, но това не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - производството за отмяна не е нова инстанция за решаване на спора и ВКС не може да извършва преценка дали решението чиято отмяна се иска е правилно. Наличието на знание за увреждане - втора предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД не би било от значение за промяна изхода на делото при липса на активна легитимация за предявяване на иск. Друг е въпросът, че и за това "знание" за увреждането молителят се позовава на протокол от ОС на съдружниците на [фирма] от 1.03.2013 г., с който е приет и одобрен годишен финансов отчет на дружеството за 2012 г. и с оглед, на който молителят иска преценка за близки взаимоотношения между [фирма] и [фирма], преценка на техен търговски интерес от извършване на една или друга сделка и плащане по нея, което е неотносимо към конкретния казус. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна решението на В., поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът: