Решение № 4374 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13936/2009 г.

Решение № 4374 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13936/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс. (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Евробилдинг" ООД против Решение № 422/26.09.09 г. по адм. д. 508/09 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 800803/14.04.09 г., издаден от старши инспектор по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 246/17.06.09 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Велико Търново (Д "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение, включително и в частта относно разноските, за които се твърди, че са прекомерни. Съображение в подкрепа на искането си излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 422/26.09.09 г. по адм. д. 508/09 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Евробилдинг" ООД против РА № 800803/14.04.09 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 246/17.06.09 г. на Д "ОУИ", с който за данъчен период 1.06.08 г. - 30.06.08 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 44086,80 лв. по фактура № 7000000005/30.05.08 г., издадена от Община Горна Оряховица. Решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора по спорната данъчна фактура, издадена от Община Горна Оряховица, защото тази данъчна фактура е издадена без правно основание в данъчен период 1.05.08 г. - 31.05.08 г. и данъкът по нея е начислен без основание, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателят по доставката не е възникнало право на данъчен кредит. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е много подробна, но практически не съдържа принципни оплаквания против решението на административния съд, а възпроизвежда част от фактическите и правни доводи, изложени в жалбата срещу РА при първоинстанционното разглеждане на спора, на които административният съд е отговорил много подробно. Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти. Съдът правилно е приложил закона и като е установил, че всички процесуални действия по време на данъчната ревизия са извършвани по отношение проверка приложението на ЗДДС (отм.). Не е налице необоснованост на правните изводи, изложените аргументи, които не се споделят от данъчнозадълженото лице не представляват необоснованост на правните изводи на съда. Административният съд не е допуснал нарушения на материалния закон като правилно е извършил преценка относно действието на ЗДДС (отм.) и ЗДДС във времето и спрямо осъществените различни данъчни периоди фактически състави. При правилно установена фактическа обстановка, по която страните по делото не са спорили, съдът е приложил точно приложимия закон и е обосновал законосъобразно крайния си извод за законосъобразност на РА. "Евробилдинг" ООД е декларирал право на данъчен кредит за данъчен период 1.06.08 г. - 30.06.08 г. в размер на 44086,80 лв. по фактура № 7000000005/30.05.08 г., издадена от Община Горна Оряховица с предмет на доставката "отстъпено право на строеж върху общински имот срещу задължението за прехвърляне право на собственост върху равностоен имот в новопостроената сграда". Договор с този предмет е сключен между Община Горна Оряховица и "Евробилдинг" на 9.08.06 г., към която дата дружеството не е регистрирано по ЗДДС. С оглед действащия към този момент ЗДДС за Община Горна Оряховица е възникнало задължение за издаване на опростена фактура, която да отрази извършената освободена доставка по чл. 34, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Следователно не е налице никакво законово основание за издаване на данъчна фактура за същото данъчно събитие почти две години по-късно. Нито един от последвалите първата доставка факти - регистрацията по ЗДДС на "Евробилдинг" ООД на 10.04.07 г., завършването на сградата в груб строеж на 25.10.07 г., издаването на данъчна фактура № 12.30.05.08 г. с предмет "офиси и магазини с отстъпено право на строеж" не обуславя правна възможност и задължение за Община Горна Оряховица за издаване на данъчна фактура и начисляване на данък по нея. В този смисъл е правилото и на § 8, ал. 1 от допълнителните разпоредби на ЗДДС и всички правни норми на отменения ЗДДС, които третират настъпване на данъчно събитие - чл. 25 и чл. 26 от ЗДДС (отм.) и характера на доставката на вещно право на строеж - чл. 34, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Неоснователни са доводите в касационната жалба за тълкуване на тези правни норми от гледна точка на облигационното право и правилата за "бартер" като вътрешното противоречие е в тези доводи, а не в мотивите на обжалвания съдебен акт. Независимо, че не е предмет на съдебно обжалване начисляването на данък по данъчна фактура № 12/30.05.08 г., издадена от "Евробилдинг" ООД в полза на Община Горна Оряховица, административният съд е изложил мотиви и относно наличието на основание за издаване на тази фактура и начисляване на данъка, които се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което е правилно, законосъобразно и обосновано. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По отношение възражението в касационната жалба за прекомерност на присъдените разноски от АС - Велико Търново, настоящият съдебен състав намира, че е направено несвоевременно, а административният съд не е допуснал нарушение на чл. 160, ал. 6 от ДОПК при определяне на разноските в зависимост от материалния интерес и изхода на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,