Решение № 4636 от 16.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Tериториална дирекция Северна Морска при Агенция Митници /сега Териториална дирекция Митница Варна, съгласно чл. 7 от новия устройствения правилник на Агенция Митници обн. в ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г./, срещу решение 3607/04.06.2021 г., постановено по адм. дело 9490/2020 г. на Административен съд София град, Трето отделение, 61 състав, с което е отменено решение рег. 32-257508/03.09.2020 г. на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници , с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираните от Брочов текстил ЕООД стоки 2 по митническа декларация MRN 19BG002002000216R3/11.01.2019 г. и са: определени нови митнически стойности; разпоредено е да бъде коригирана митническата декларация; установени са мита за досъбиране в размер на 1236,13 лв. и ДДС в размер на 2307,46 лв., ведно с лихви за забава, считано от 11.01.2019 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в случая е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и чл. 74, § 2 МК, мотивирало неприемането на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава въз основа на налични данни на територията на митническата територия на Съюза. Намира за неправилен извода на съда, че административният орган не е изискал допълнителна информация от дружеството по такъв начин, че на същото да стане ясно, че тя е пряко свързана с породилите се съмнения относно декларираната митническа стойност. В тази връзка сочи, че с писмо 32-48812/13.02.2020 г. от Брочов текстил ЕООД са изискани допълнителни документи, като представените от дружеството такива са анализирани. Възразява срещу извода на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, засягащи правото на защита на дружеството. Твърди, че от Брочов текстил ЕООД не са представени достатъчно допълнителни документи за установяване на точността на декларираната митническа стойност на стока 2. Намира, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки. Според касатора изводът на съда за липса на анализ съобразно чл. 141 от Регламента е опроверган от представената по делото служебна справка от митническата информационна система МИСЗА относно извършеното допълнително проучване на база сравнителен анализ, установената липса на идентични стоки и установените стойности на сходни стоки. Счита, че задачата на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) не е пряко относима към определената на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013г. стойност на "сходни стоки". В жалбата са изложени подробни аргументи в подкрепа на защитаваните от касатора тези. Решението се оспорва и в частта на присъдените с него разноски, като са изложени доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на оспорването ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност касаторът релевира искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроси, обективирани в писмено становище от 05.04.2022 г.

Ответникът Брочов текстил ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Б. Кочева, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 22.07.2021 г. Счита за неоснователно и неотносимо към спора направеното от касатора искане за отправяне на преюдициално запитване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е било решение рег. 32-257508/03.09.2020 г. на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници , с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираните от Брочов текстил ЕООД стоки 2 по митническа декларация MRN 19BG002002000216R3/11.01.2019 г. и са: определени нови митнически стойности; разпоредено е да бъде коригирана митническата декларация; установени са мита за досъбиране в размер на 1236,13 лв. и ДДС в размер на 2307,46 лв., в едно с лихви за забава, считано от 11.01.2019 г. Актът е издаден на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 2, буква "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 77, § 1 буква а , във вр. чл. 85, § 1, във вр. чл. 101, § 1, във вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 ЗМ, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, във вр. чл. 59 АПК.

Съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2019г. Брочов текстил ЕООД декларира за режим Допускане за свободно обращение 2 стоки, 446 колета, 11712 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Общата фактурна стойност в митническата декларация за режим допускане за свободно обращение е 16289,15 EUR, при курс за митнически цели- 1,95583 за 1 EUR. Към митническата декларация MRN 19BG002002000216R3/11.01.2019 г. е приложена фактура ES 18019/05.12.2018 г., опаковъчен лист ESI8019 от 05.12.2018 г. към същата фактура, коносамент MAEU 579726318 от 11.12.2018 г., фактури за услуги 5609335102, 4000000001, сертификат за непреференциален произход 18С3502М1379/00158. Извършена е митническа проверка, за което е съставен протокол за извършена проверка 19BG9940M001446/16.01.2019 г., в хода на която не са установени несъответствия на декларираната стока или различна по вид стока, от посочената от дружеството.

При извършена повторна проверка на митническа декларация е установено, за стока 2: ДАМСКО ДОЛНО БЕЛЬО, 100% ПАМУК -1152 дузини , код по ТАРИК 6108210000; бруто нето тегло - 700 кг.; декларирана митническа стойност за 1 бр. - 0,15 лв./бр. или 3,06лв/кг., справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 34,19 лв./кг. Посочено е, че митническите органи не разполагат с мостра от стоката. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години - т.нар. "справедливи цени" чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Предвид, че декларираната стойност на стока 2 е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС и след извършени проверка в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са приели, че е налице обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност.

На основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от вносителя са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. От дружеството са представени отговор и допълнителни документи - договори и анекси с превод, които са обсъдени в оспорения акт. Митническият орган е направил извод, че вносителят не е представил достатъчно допълнителни сведения и документи за установяване на точността на декларираната митническа стойност за стока 2 по MRN 19BG002002000216R3/11.01.2019 г.

Предвид обстоятелството, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и изводите от представените документи в подкрепа на декларираната митническа стойност за митническите органи не е отпаднало съмнението относно точния размер на митническата стойност на декларираните стоки, без да се оспорва автентичността на представената търговска фактура.

След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установяват, че за процесната стока са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните. Извършен е анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 61082100 с произход Китай във всички държави членки за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Установено е, че стойността на процесните стоки за 1 кг. е изключително ниска в сравнение със стойността на сходни стоки в останалите държави членки за наблюдавания тригодишен период с тенденция за намаляване, както и от средностатистическата стойност за ЕС за 1 кг. за същия период. Административният орган е заключил, че поради констатираната разлика в цените не отпадат съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки, затова митническата стойност на стока 2 не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. Прието е, че на основание чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на стока 2 от процесната декларация, следва да се определи в размер на 0,90лв./бр. на база MRN 18BG002002H0110222/08.08.2018 г.- дамски долни гащи от памук 4800 бр.

С писмо 32-147294/26.05.2020 г. дружеството е уведомено по смисъла на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на решение. Писмото е получено с известие за доставяне на 01.06.2020 г. С писмо per. 32-183557/29.06.2020 г., дружеството вносител е изразило становище, относно съобщените му мотиви.

След запознаване със становището на вносителя за административния орган не е отпаднало съмнението, че митническата стойност на процесната стока е значително по-ниска от справедливите цени валидни в ЕС за стоки със същите кодове по ТАРИК с произход Китай. Изложено е още, че поради непредставянето на достатъчно допълнителни документи, които да докажат по недвусмислен начин коректността на декларираната митническа стойност, съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума не отпадат.

В хода на съдебното производство е прието заключение по ССчЕ, което е кредитирано от съда като компетентно изготвено, дало пълен отговор на поставените въпроси. В тази връзка е прието, че за разрешаването на спора е от съществено значение установяването на обстоятелството дали декларираната с митническата декларация стойност на стоката отговаря и съответства на договорената и заплатена от Брочов текстил ЕООД стойност. Вещото лице е установило, че фактура ES 18019/05.12.2018 г. с обща фактурна стойност 16 289,15 евро е изплатена по банков път на 04.04.2019 г. от сметка на Брочов текстил ЕООД, като плащането е част от нареден превод в размер на 48 719, 50 евро, с посочено основание за плащане по фактури с ES 18018/12.11.2018 г., ES 18019/05.12.2018 г., ES 18020/05.12.2018 г. Установено е съответствие между платената цена на стоките в банковия превод и декларираната стойност на стоката по митническа декларация 19BG002002000216R3/11.01.2019 г., съобразно договора за продажба от 01.01.2018 г. и подписаното между същите страни допълнително споразумение. Вещото лице е констатирало, че в съответствие с клаузите по допълнителното споразумение стоките, предмет на доставка по фактура ES 18019/05.12.2018 г., са с цени, определени в анекс за покупки 4 от 22.04.2018 г., като договореното със същия анекс количество, качество и вид стока съответства на фактурираната стока. Размерът на реално заплатената цена по посочената фактура е 16 289.15 евро.

За да отмени обжалваното митническо решение, АССГ е обосновал извод, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е нарушен материалният закон.

Първоинстанционният съд е приел, че направеното позоваване в административния акт на решение от 16.06.2016 г. на СЕС по дело С-291/15 не освобождава митническия орган от задължението да изложи убедителни мотиви за взетото решение, което в случая не е изпълнено. Прието е, че в тежест на митническия орган е да обоснове основателността на своите съмнения за неприемането на декларираните договорени стойности на внасяните стоки и решението си по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Съдът е отбелязал, че при регламентиране на общата процедура във връзка с правото на изслушване в член 8, § 1, буква "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в чл. 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Прието е, че в писмо изх. 32-48812/13.02.2020 г., с което митническите органи са изискали от Брочов текстил ЕООД документи за нуждите на допълнителна проверка не са посочени документи и информация, въз основа на които адресатът може да получи представа за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническите органи. Според съда този процесуален пропуск не е саниран и с последващото писмо с per. 32-147294/26.05.2020 г., с което административният орган на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 е съобщил на дружеството мотивите, на които ще се основава бъдещото си решение и е предоставил на същото срок за изразяване на становище.

Административният съд е приел, че твърдения за по-висока митническа стойност на процесните стоки са обективирани в оспореното решение, като в същото за първи път в административното производство са изложени съображения в насока, че съмненията относно декларираната митническа стойност на стоката произтичат от това, че декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС.

Съдът е обосновал извод, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството, което, макар да е уведомено за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на данъчни и митнически задължения, не е било информирано за обстоятелствата, обосноваващи съмненията на административния орган в справедливостта на декларираната от него митническа стойност на стоките. Прието е, че митническият орган не е изискал допълнителна информация от дружеството по такъв начин, че на същото да стане ясно, че тя е пряко свързана с породилите се съмнения. Съдът е приел, че при уведомяването не са посочени никакви документи и информация, въз основа на които адресатът да може да получи представа, на какъв средностатистически размер на митническа стойност се позовава констатацията, по отношение на кои стоки е този размер, и съответно, имат ли те характеристиките на сходни стоки.

Съдът е обсъдил представените от дружеството допълнителни доказателства в хода на административното производство и е приел, че същите не са анализирани от административния орган по отношение на условията на сделката, касаещи влошеното качество на стоките, като валидността на договора и анекса не са били оспорени от издателя на акта.

Според съда необосновано митническият орган е поставил под съмнение наименованието на китайската фирма изпращач поради изписването на името й по различен начин във фактурата и печата, и съответно, в договора и в анексите. Съдът е кредитирал приетото по делото преведено от заклет преводач писмо от китайската фирма, потвърждаващо, че тя е изпращач на стоката и че тя е подписала договорите с Брочов текстил ЕООД и всички документи, свързани с доставката.

Първостепенният съд е приел, че неприемането на декларираната договорена стойност на процесната стока не е мотивирано от митническия орган. Според съда от изложените мотиви в административния акт не става ясно по какъв начин органът е обосновал съмненията си относно декларираната от дружеството стойност на стоките, съобразно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Прието е, че не се установява точно с кои стойности са сравнявани декларираните от Брочов текстил ЕООД стойности на стоките и защо декларираната стойност е приета за изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.

Съдът се е позовал на приетата по делото ССчЕ и е посочил, че със заключението се опровергават като неоснователни съмненията на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение на митническата територия на Съюза.

Предвид обстоятелството, че договорената стойност съобразно качеството и видът на стока 2 е и реално заплатената по банков път стойност, както и предвид липсата на мотиви относно приложението на вторичния метод по чл. 74, § 2, б б от Регламент 952/2013 г., съдът е отменил оспореното митническо решение като незаконосъобразно.

1. От касатора е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1. 1.Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г. ?

1.2. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки.

1.3. Изхождайки от понятието за "сходни стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

1.4. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.

Настоящата съдебна инстанция приема, че искането е неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор. По идентични дела Върховният административен съд вече се е произнасял относно отправянето на преюдициално запитване към Съда на ЕС по същите въпроси, като е приел, че не се сочат норми от съюзното право, чието тълкуване да е от значение за изясняване на спора от правна страна. В този смисъл настоящото искане с правно основание чл. 267 ДФЕС се явява неоснователно.

2.Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е постановил обосновано решение, което е съобразено с доказателствата, като съдът правилно е възприел установените факти и правилно е приложил материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт.

Настоящият касационен състав на Върховния административен съд споделя извода на първостепенния съд, че в хода на административното производство е нарушено правото на защита на Брочов текстил ЕООД, като от митническите органи само формално е спазено изискването на чл. 22 § 6, изречение първо от Регламент / ЕС/ 952/2013, но вносителят не е бил надлежно уведомен за обстоятелствата, обосноваващи съмненията на административния орган в справедливостта на декларираната от дружеството митническа стойност на внасяните стоки. Правилно съдът е приел, че в хода на административното производство в изпратените от митническите органи до Брочов текстил ЕООД писма не са посочени документи и информация относно средностатистическия размер на митническата стойност въз основа на която са констатирани възникналите съмнения, като не е ясно по отношение на кои стоки е този размер, както и имат ли те характеристиките на сходни с внасяните стоки.

В процесния случай основните спорни въпроси между страните по делото са относно това, дали митническият орган е обосновал наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 и спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при определянето на митническата стойност на основание чл. 74 от МК.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Правилно съдът е съобразил, че при прилагането на методите за определяне на митническа стойност и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава в корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36.

Правилно е прието от съда, че по силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

В процесния случай от посочените в оспореното митническо решение фактически и правни основания не стават ясни юридическите факти, от които митническият орган черпи упражненото от него публично субективно право. Както се посочи и по горе, задължението за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност произтича и изрично от общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от МКС, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в чл. 44.

При определянето на новата митническа стойност на декларираните от вносителя стоки, издателят на акта се е позовал на справедливата цена на ЕС, на рискова прагова стойност, на средностатистическата стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Така изброените обстоятелства могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. При взимане на решение за определяне на нова митническа стойност, митническите органи следва да докажат, че митническа стойност на вносните стоки действително е по-висока от декларираната, което в случая не е направено. В оспорения индивидуален административен акт не се съдържат конкретни констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени заключенията за различна от декларираната от дружеството вносител митническа стойност на стоките, както правилно е прието в оспорения съдебен акт.

От административния орган не е извършен дължимият анализ, като не е обоснована приложената договорна стойност по внос от трето лице в изпълнение на изискванията по чл. 141 от Регламента за прилагане. Не е обосновано сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност. При постановяване на акта не е направен необходимия анализ, в т. ч. и чрез използване на специални знания, за това, как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. В изпълнение на изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 1, § 2, т. 14 от същия, вр. чл. 74, § 2, буква "б. " от МКС, качеството на стоките - ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството - отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не е доказано, като дори не е изследвано от митническите органи. В тази връзка следва да се посочи, че в митническото решение не е съобразено изобщо обстоятелството, че внасяните стоки са с влошено качество, както правилно е отбелязал административния съд.

С Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в процесния случай, не отговаря на посоченото условие, тъй като няма как от изложените в акта статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки - липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.

Неоснователно е твърдението, изложено в касационната жалба, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е съобразил практиката на СЕС по дело С-291/15. Това е така, тъй като от тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките.

В същия смисъл са и решение 1005/03.02.2022 г., по адм. дело 8633/2021 г. на ВАС, осмо отделение, решение 2044/03.02.2022 г., по адм. дело 6519/2021 г. на ВАС, осмо отделение, постановени при разрешаването на идентични казуси между същите страни.

Относно разноските: обжалваното решение е правилно и в тази си част. Присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение не е прекомерно, доколкото същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а и с обема на предоставената адвокатска защита. Видно от данните по делото в първоинстанционното производство е депозирана подробна жалба с аргументирано излагане на защитните тези на жалбоподателя, ангажирани са доказателства, проведени са две съдебни заседания, в които жалбоподателят се е представлявал от адв. Коцева, депозиран е и отговор с изразено становище във връзка с направеното от ответника оспорването на проведената ССчЕ.

Във връзка с претендираните разноски от ответника по касация и с оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Брочов текстил ЕООД разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на така претендираните разноски с оглед осъществения обем на процесуална защита и предвид фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение