Решение № 649 от 19.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Електроразпределение СеверАД- гр.Варна срещу Решение 2673 от 28.05.2020 г., постановено по адм. дело 6154/2019 г. по описа на Административен съд София-град в отхвърлителния му диспозитив. Касаторът, Електроразпределение СеверАД- гр. Варна, твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив да бъде отменено като неправилно, а ВАС, тричленен състав на Трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Електроразпределение север АД иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно с пълния размер на претендираните пред АССГ разноски. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителния му диспозитив, е предявена и втора касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Вторият касатор моли ВАС да отмени съдебното решение в осъдителния му диспозитив и, вместо него, да постанови друго по същество, с което изцяло да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Алтернативно иска намаляване на присъденото обезщетение съобразно минимума по чл. 18, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, Електроразпределение Север АД гр. Варна (предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД), редовно призован, се представлява от пълномощника си адв. Георгиева, която оспорва касационната жалба на КЕВР, поддържа предявената от доверителя си касационна жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба на КЕВР, в касационната жалба на Електроразпределение Север АД-гр.Варна и устно в хода по същество Вторият касатор, КЕВР, се представлява от юрк. Лефтерова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на Енергоразпределение СеверАД- гр.Варна, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба на КЕВР и в писмени бележки по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени срещу обжалваем съдебен акт от надлежни страни, за които решението в атакуваните от всеки един от касаторите части е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на Електроразпределение Север АД е основателна, а тази на КЕВР е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Север АД - гр. Варна сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- платено адвокатско възнаграждение по НАХД 2490/2015 г. по описа на РС-Русе във връзка с отмененото наказателно постановление НП - 208 от 30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като e отхвърлил иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева или за разликата от 856 лева като неоснователен, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди-платено адвокатско възнаграждение по КНАХД 122/2016 г. по описа на АС-Русе във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление НП - 208 от 30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като e отхвърлил иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева или за разликата от 856 лева като неоснователен. С оглед уважената част на исковете АССГ е присъдил в полза на ищеца и съдебни разноски пред първата съдебна инстанция в общ размер от 396 лева. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление НП-208/30.01.2015 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на Енерго-Про мрежи АД- гр. Варна (сега Електроразпределение Север АД), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение 53 от 03.02.2016 г., постановено по НАХД 2490/2015 г. по описа на Районен съд-Русе, НП е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение 153 от 25.05.2016 г. постановено по КНАХД 122/2016 г. по описа на Административен съд- Русе първоинстанционното решение е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представено пълномощно (л. 32 ) в производството по НАХД 2490/2015 г. по описа на Районен съд-Русе. АССГ е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие, по силата на които Енерго-Про мрежи АД (сега Електроразпределение Север АД- гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество Вeличков, Желязков и партньори да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП 208/30.01.2015 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка съдебна инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната съдебна инстанция по ЗАНН. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР 1/15.03.2017 г. по т. д. 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По отношение на претендирания размер на обезщетението, съдът е уважил възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. В тази връзка съдът е приел, че обвързването на хонорара с размера на глобата респ.имуществената санкция е в противоречие с изначални принципи на административното наказване, тъй като градацията на тежестта на санкциите в ЗАНН е в чл. 13. С оглед на това, АССГ е приел за справедливо обезщетение сумата от по 500 лева, поради което тази сума следва да се присъди и по двете искови претенции като до пълния размер от 1356 лева т.е. за разликата от 856 лева е отхвърлил исковете. За основателна е приел и претенцията върху уважената част от иска да се присъди лихва от 25.05.2016 г. съгласно т. 4 от ТР 3/2004г. на ОСГК на ВКС е дължима от момента на влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразния акт. По горните съображения, АССГ е уважил частично предявените от Електроразпределение Север АД- гр. Варна искове и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 1 000 лева, представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, като е отхвърлил исковите претенции за сумата над присъдените общо 1000 лева до общия претендиран размер от 2712 лева. Съдът е уважил направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираните разноски в исковото производството и с оглед уважената част от иска, е присъдил разноски в общ размер на 396 лева, като е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лева като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата на един от елементите на фактическия състав препятства ангажирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин, в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства по делото се установява, че дружеството- ищец е претърпяло вреда, тъй като са налице доказателства за възмездност на процесуалното представителство на ищеца, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, респективно не би заплатило адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ако не му е било издадено наказателното постановление. Това разбиране е съответно на възприетото в тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси по най-добрия начин. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона ( към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП) не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца първи касатор за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като действие, утежняващо интересите на засегнатото лице. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Правилно първоинстанционият съд е приел, че ищецът е в правото си да прецени дали да ползва адвокатска защита или да бъде защитаван в административнонаказателното съдебно производство по обжалване на НП от назначените по трудов договор юрисконсулти. Не подлежи на съдебен контрол изборът на едно лице на начина, по който да организира защитата си пред съда. Съдът неправилно е приел за основателно искането на ответника за редуциране на размера на претендираното обезщетение. Настоящият съдебен състав е наясно, че по този въпрос има противоречива съдебна практика на ВАС, но становището на състава е, че при възражение за прекомерност, вкл. и в случаите, когато във връзка със заплатеното адвокатското възнаграждение се претендира обезщетение по реда на чл. 1 ЗОДОВ, съдът не може да присъжда по-нисък размер от предвидения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции са в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата в приложимата редакция, с начислен ДДС върху него. Следователно размерът на направените разходи от ищеца за организиране на защитата му в производствата по обжалване на НП е разумен, поради което справедливият размер на обезщетението, което следва да му се присъди, трябва да покрива напълно тези разходи. По тези съображения касационната жалба на КЕВР следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а касационната жалба на "Електроразпределение Север"АД се явява основателна. Решението на административния съд в отхвърлителния му диспозитив следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което КЕВР да бъде осъдена да заплати на ищеца разликата до пълния предявен размер на исковите претенции, ведно със законната лихва върху тази сума. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на ищеца следва да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 396 лв., в която сума е включен и начисления ДДС върху размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд