Решение № 1886 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6950/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Обединена българска банка АД, правоприемник на Кей Би Си Банк България ЕАД (заличен търговец) срещу Решение 2413/11.04.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 11693/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Обединена българска банка АД срещу Решение 380/09.11.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация и Обединена българска банка АД е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е приел, че банката е отказала на г-жа Ш. предоставянето на банкова услуга откриване на банкова сметка, въпреки липсата на безспорни и категорични доказателства за това, а единствено въз основа на приложения по делото запис на разговор, както и че не е взел предвид официалните становища на банката до БНБ и КЗД, във връзка с преписка 5/2023 г. на КЗД, а именно, че при проверката по случая, банката не e установила подобен инцидент. Излага подробни съображения, че банката е доказала, че няма дискриминационни практики, както и че не е осъществила дискриминация спрямо К. Ш. и/или Д. Ш.. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноските, направени пред първоинстанционния съд и по настоящото дело за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Стефанова. Ответникът по касация Комисия за защита от дискриминация оспорва жалбата. Представя писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение, ако такова се претендира. Ответникът по касация се представлява от юрк. Кръстева. Ответникът по касация Д. В. Ш. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът по касация, на основание чл. 32, т. 2 ГПК, се представлява от А. П.. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение 380/09.11.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), по преписка 5/2023 г., в частта му, в която е: установено, че Обединена българска банка АД, като правоприемник на Кей Би Си Банк България ЕАД (заличен търговец) е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във вр. с § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр., по признаци гражданство , произход , по отношение на Д. Ш. и свързаното лице К. Ш. (син на Д. Ш.); установено, че Обединена българска банка АД, като правоприемник на Кей Би Си Банк България ЕАД (заличен търговец) е допуснала нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. спрямо Д. Ш., в качеството на жалбоподател и законен представител на свързаното лице К. Ш. (син на Д. Ш.); на Обединена българска банка АД, като правоприемник на Кей Би Си Банк България ЕАД (заличен търговец), на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр е дадено задължително предписание; на Обединена българска банка АД, като правоприемник на Кей Би Си Банк България ЕАД (заличен търговец) е наложена, на основание чл. 80, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лв. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът от фактическа страна правилно е установил, че КЗД е била сезирана със жалба вх. 44-00-3695/07.11.2022 г. от Д. Ш., в която тя описва извършено спрямо нея дискриминационно деяние на основата на признаците раса , народност , етническа принадлежност и гражданство по произход , изразяващо се в отказ за предоставяне на услуги от Кей Би Си Банк България ЕАД и по конкретно отказ на служители в банков клон на ул. Г.С.Раковски . В жалбата било посочено, че на 03.11.2022 г. около 9,30 часа Д. Ш. е посетила офис на КЕЙ БИ СИ БАНК България ЕАД - банков клон на ул. Г.С.Раковски в гр. София, с намерението да открие банкова сметка и да заяви издаване на банкова карта на името на сина й К. Ш.. Това се налагало тъй като същият бил приет да се обучава в държавна форма на обучение в [клас] клас в [учебно заведение] и за да получава стипендия за успех било необходимо да разполага с банкова сметка. При сходни обстоятелства преди това, в същия банков офис, била открита сметка на другия й син И. Ш.. Г-жа Ш. обаче била отпратена от служителка в банковия офис, а от управителя й било разяснено, че от м. март 2022 г. дружеството е взело решение да не предоставя банкови услуги на руснаци и руски граждани поради създалата се ситуация във връзка с конфликта в Украйна. Било й отказано приемането на заявление за откриване на банкова сметка. Посочено било още, че отказът бил направен устно, което допълнително възпрепятствало упражняването на правото на защита. Поради тази причина г-жа Ш. помолила съпруга си да се обади в Центъра за обслужване на клиенти, като след проведен разговор /записан от търговския оператор/ в продължение на 9 минути, той бил уведомен, че такава е политиката на банката. Допълнително жалбоподателката уточнила, че не може да представи писмени доказателства във връзка със случая, както и че дискриминационното третиране е спрямо нея и сина й. Поискала е Комисията да изиска направения от банката запис на разговора, проведен от съпруга й, в който е потвърдено, че банката има вътрешни правила, по силата на които не обслужва руски граждани. Съдът е установил, че с писмо от 02.03.2023 г. КЗД е изискала становище от Българска народна банка (БНБ), а жалбата е изпратена на насрещната страна с указания за представяне на становище и доказателства. От банката е изискан и запис на разговора, проведен между съпруга на жалбоподателката и служител от контактния център на банката. На 14.03.2023 г. в КЗД е депозирано становище по жалбата от КЕЙ БИ СИ БАНК България ЕАД. Посочва се, че по случая е била извършена проверка, при която е било установено, че Д. Ш. е дългогодишен клиент на банката. Нейният непълнолетен син И. Ш., гражданин на Руската федерация, с разрешение за постоянно пребиваване в Република България, също е клиент на банката от 2021 г. Не им било известно за конкретния случай, тъй като от К. Ш. няма подадена жалба. Представен е запис на телефонния разговор като се твърди, че обадилото се лице е анонимно и се е държало грубо и арогантно, при което служителката не е успяла да вникне в проблема, а го е насочила да подаде жалба. Посочва се, че банката има право да откаже сключване на договор за предоставяне на банкови услуги при наличието на определени обстоятелства. На 20.09.2023 г. е депозирано становище от Обединена българска банка АД, правоприемник на КЕЙ БИ СИ БАНК България ЕАД, в което се оспорва жалбата на г-жа Ш.. Посочва се, че банкова сметка може да се открие в банков офис или онлайн, а анонимно това не може да стане. Насочва се вниманието върху проведения телефонен разговор като се твърди, че не е подадена жалба до банката. От правна страна решаващият съд правилно е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, като действията на КЗД са подробно обсъдени от съда, в съответствие с материалния закон и целта на закона, като към изводите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е приел, че банката е отказала на г-жа Шагун предоставянето на банкова услуга откриване на банкова сметка на сина й, въпреки липсата на безспорни и категорични доказателства за това, а единствено въз основа на приложения по делото запис на разговор, както и че не е взел предвид официалните становища на банката до БНБ и КЗД във връзка с преписка 5/2023 г. на КЗД. Безспорно в производството пред КЗД и в съдебното производство е установено, че отказът за предоставяне на исканата банкова услуга е устен. Правилно съдът е кредитирал за установяване на спорното обстоятелство представения по самата банка запис на разговор, който потвърждава изложеното в жалбата до КЗД. Банката не е отрекла, че е проведен такъв разговор, а в представеното във връзка с подадената жалба становище е посочила, че банката няма задължение да встъпва в делови отношения с всяко физическо и юридическо лице. Съдът е обсъдил официалното становище на банката до КЗД и становището на БНБ във връзка с преписка 5/2023 г. на КЗД и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е кредитирал същите, с оглед уважаване на защитната теза на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател). Становището на банката е по повод подадената жалба и не може да е доказателство за твърдените от банката факти в нейна полза, още повече, че в становището банката отрича извършеното спорно третиране, но не представя доказателства за наличието на законна причина за отказа от предоставяне на исканата банкова услуга. Становището на БНБ е общо и не съдържа каквото и да е изявление относно спорното третиране, както и не отразява становището на БНБ по конкретния случай. В касационната жалба не се сочи до какъв извод би достигнал съда, ако беше взел предвид становищата и как това би променило крайния извод на съда за неоснователност на подадената от банката жалба срещу решението на КЗД. От изложените в жалбата до КЗД твърдения може да се направи обосновано предположение, че е налице дискриминация. В този случай следва да се приложи чл. 9 ЗЗДискр., поради което банката е тази, която е следвало да докаже, че не е налице дискриминация спрямо Д. Ш. и сина й К. Ш.. Събраните доказателства навеждат на предположение, че причината за отказаната банкова услуга на Д. Ш. и К. Ш. е именно тяхното гражданство и произход защитени признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., поради което липсата на сравнител, т.е какво е третирането от страна на банката на други лица в сходно положение, не се отразява на правилността на решението на КЗД и на решението на съда. Тъй като ответникът по жалбата - Обединена българска банка АД, правоприемник на КЕЙ БИ СИ БАНК България ЕАД не е опровергал твърденията за неравно третиране и не е доказал наличието на друга законна причина за спорното третиране на Д. Ш. и К. Ш., то следва да се приеме, че причината за непредоставянето на исканата банкова услуга е именно гражданството и произхода на лицата, поради което дискриминацията се счита за установена. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на КЗД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер. Д. Ш. не претендира разноски, а и не е сторила такива, поради което не и се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение