Решение № 4295 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10491/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Марков Плюс ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Л. Марков, чрез адв. Н. Бангеев, срещу Решение 490/25.07.2023 г., постановено по адм. дело 159/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001321002114-091-001/05.10.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение 658/20.12.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати на приходната администрация разноски по делото в размер на 3 167,96 лв. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва преценката на фактите и доказателствата от първоинстанционния съд. Развива съображения срещу изводите на съда за законосъобразност на РА във връзка с отказа да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 059,26 лв. и лихви за просрочие в размер на 7 415,36 лв. Твърди, че дружеството е извършило облагаеми доставки през ревизираните периоди на обща стойност 12 225,31 лв. В тази връзка дори да бъде прието, че не цялата претенция е основателна, то са налице основания за частична корекция. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и при условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане или изменение на постановеното решение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Панова, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмена защита. Отправя искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции - в размер на 3 168 лв. за всяка, съгласно Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените доводи в касационната жалба, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик е бил РА Р-16001321002114-091-001/05.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 658/20.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 24 059,26 лв. и лихви за просрочие в размер на 7 415,36 лв. Според установяванията по делото, основната стопанска дейност на ревизираното лице е застрахователен агент към ЗАД Алианц България и ЗАД Алианц България живот АД, с дата на вписване в регистъра 01.10.2016 г. Марков Плюс ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 03.04.2017 г. През ревизираните периоди в това си качество дружеството е извършило освободени доставки на основание чл. 40, т. 3 и чл. 47, ал. 2 ЗДДС в общ размер на 325 778,45 лв. В същото време дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за получени доставки на куриерски, фотографски, мобилни, интернет, авторемонтни, охранителни, консултантски и нотариални услуги, СМР, кафе, изработка на ПВЦ дограма, гориво, хотелски нощувки и др. Единствените извършени облагаеми доставки са с предмет префактуриране на разходи за хигиенист с получател Алианц Банк България - ДО 12 225,31 и ДДС в размер на 2 455,07 лв. Предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001321002114-020-001 от 12.04.2021 г. Последният е връчен на жалбоподателя на 07.09.2021 г., който от своя страна не е упражнил правото си на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Въз основа на него е издаден процесният РА. За изясняване на делото от фактическа страна по искане на дружеството-жалбоподател е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието към доказателствения материал в с.з. на 27.02.2023 г. Отговорите на вещото лице са посочени в констативната част на решението. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на РА, приемайки че е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК. Крайният акт е подписан с валиден квалифициран електронен подпис като при провеждането на ревизията не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и не противоречат на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка по делото. На първо място в мотивите по същество решаващият съд е посочил резултатите от извършената предходна проверка относно използваните доставки за целите на икономическата дейност и за освободени доставки за периода от м. 04.2017 г. до м. 12.2019 г. Съгласно получения отговор, отразените доставки в дневниците за покупки не са използвани за целите на извършваните от ДЗЛ облагаеми доставки. Решаващият състав е приел, че с оглед приложението на законовите разпоредби на чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС, жалбоподателят не е доказал наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит. В подкрепа на крайното заключение са взети предвид относимите разпоредби на чл. 184 и чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО и даденото тълкуване от СЕС в решението от 04.10.2012 г. по дело С-550/2011. Постановеното решение от Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Административният съд е изследвал предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС и по-конкретно условието стоките и услугите да бъдат използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В хода на съдебния процес не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доказателствената тежест е разпределена правилно между страните. В резултат от това съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Оплакванията на касатора не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. По същество касаторът възразява срещу ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по Глава четвърта. Съгласно чл. 47 ЗДДС в приложимата редакция, освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от: 1. застрахователи и презастрахователи; и 2. застрахователни брокери и застрахователни агенти. Не се оспорва и фактът, че през ревизираните периоди основната стопанска дейност на Марков Плюс ЕООД касае извършването на доставки по Глава четвърта ЗДДС в полза на ЗАД Алианц България, ЗАД Алианц България Живот и ПОД Алианц България. Така в издадените фактури на обща стойност 333 601,16 лв. (според отговора по задача 1 от ССЕ) не е начислен ДДС на основание чл. 40, т. 3 и чл. 47, ал. 2 ЗДДС. Релевираните касационни оплаквания следователно касаят изцяло факта, че едновременно с това от жалбоподателя са декларирани облагаеми доставки към едно от застрахователните дружества с предмет префактуриране на разходи за хигиенист, за което е начислен ДДС в размер на 2 455,07 лв. върху ДО 12 225,31 лв. До каква степен естеството на отразените фактури в дневниците за покупки на Марков Плюс ЕООД имат връзка с основната дейност на дружеството е фактически въпрос, на който решаващият съд е дал правно обоснован отговор. По делото не е установена връзка между приспаднатия ДДС за изброените в съдебните мотиви доставки с разнороден характер, за която се следват корекциите във формулата по чл. 79а, ал. 3 ЗДДС. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, не е налице задължение за съда да възприеме заключението на вещото лице, а за обсъждането му в съвкупност с останалите доказателства по делото, което е изпълнено. По спорния въпрос в хода на съдебното производство също така е била допусната допълнителна задача към вещото лице, която е била оттеглена от жалбоподателя на по-късен етап с молба от 28.02.2023 г. Неотносимо и извън контекста на казуса е позоваването от страна на касатора на предициалната практика на СЕС по дело С-147/98, дело С-324/11 и др. цитирани в жалбата, според които правото на приспадане се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получените доставки. Предвидените в Директива 2006/112/ЕО правила относно корекциите целят по-голяма точност при приспаданията, за да се гарантира неутралността на ДДС, така че правото на приспадане на платения данък за сделките от предходния етап да се запазва само доколкото същите служат за извършването на облагаеми с този данък доставки. Следователно с тези правила Директивата цели да установи тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС и употребата на съответните стоки или услуги за облагаеми сделки така т. 25 от решение на СЕС от 04.10.2012 г. по дело С-550/2011. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 3 168 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,