Решение № 13142 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ю. Г. от гр. Дряново срещу Решение 92 от 19.10.2023 г. по адм. дело 170/2023 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 264з-2162 от 04.08.2023 г. на началник сектор Пътна полиция (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Габрово, с която е отказано прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС). В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че пред органа е представен договор за продажба на автомобила с нотариална заверка на подписите, което според касатора е достатъчно основание за прекратяване на регистрацията му съгласно чл. 144 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт, като административният орган бъде задължен да прекрати регистрацията. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началник сектор ПП при ОДМВР Габрово, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил от фактическа страна, че административният орган е сезиран със заявление 230892009328 на А. Ю. Г. за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц200 с рег. [рег. номер], тъй като същият е продаден в друга държава, за което представя нотариално заверен в Република Чехия договор за покупко-продажба. По подаденото заявление е постановен отказ със Заповед 264з-2162 от 04.08.2023 г. на началника на сектор ПП при ОДМВР Габрово. Като основание за отказа са посочени разпоредбите на чл. 143, ал. 6 ЗДвП във връзка с чл. 18а, ал. 2, т. 7 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба I-45 от 24.03.2000 г.). Отказът е мотивиран, че лицето не е представило копие на документ за регистрация в друга държава или друг такъв удостоверяващ регистрацията документ в друга държава. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е направил извод за законосъобразност на акта. Приел е, че от страна на заявителя е налице неизпълнение на сочените в административния акт изисквания и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 18 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. регистрацията на превозно средство може да бъде прекратена: 1. по писмено заявление от собственика или 2. служебно. Когато прекратяването е по заявление на собственика, съгласно чл. 18а, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. към заявлението собственикът следва да представи и един от изброените в 8 точки документи. В случая безспорно е установено, че заявителят не е изпълнил изискването на чл. 18а, ал. 2, т. 7 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. не е представил документ за регистрация в друга държава или друг документ, удостоверяващ регистрацията на ПС в друга държава. Поради тази причина административният орган е препятстван да установи дали процесното ППС е регистрирано в друга държава. От момента на регистрацията и пускане в движение на пътно превозно средство неговият собственик става адресат на редица задължения, свързани с реда и условията за движение по пътищата. Това, че производството по прекратяване на регистрацията е образувано по инициатива на собственика на автомобила, не значи, че изискуемите документи са оставени на преценката на заявителя. Заявителят е длъжен да представи посочените в наредбата документи, от които да се установи, че компетентните органи занапред са десезирани да упражняват контролните си правомощия по отношение на процесния лек автомобил. Именно това е и целта на регламентираните в чл. 18 и сл. от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. изисквания за представяне на конкретни документи. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е достатъчно само представянето на доказателства за спазването на изискванията на ЗДвП за прехвърляне на собствеността на автомобила, за да се прекрати регистрацията. Относно спорния случай уредбата е както на законово, така и на подзаконово ниво. Съдът правилно е посочил, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят е прехвърлил собствеността си върху лекия автомобил, прекратяването на регистрацията не може да бъде извършено, ако не са изпълнени специалните изисквания на Наредба І-45 от 24.03.2000 г. Това е така, доколкото регистрацията на ППС изпълнява редица функции, свързани с идентифициране, отчет и контрол на превозното средство, а не е предназначена единствено за оповестяване на промяната в собствеността на превозните средства и освобождаване от данъчни задължения. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение