Решение № 6824 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна на влязлото в сила решение 5642 от 30.05.2023 г., постановено по адм.д. 612/2023 г. по описа на Върховен административен съд, с което са оставени в сила решение 1553/24.11.2022 г. и определение 3537/14.12.2022 г. по адм.д. 1730/2022 г. постановени от Административен съд гр. Варна и е осъден Медицински университет Проф. д-р П. И. С. гр. Варна да заплати на адв. П. П. Панайотов направените по делото разноски в размер на 1000 лв. както и на решение 1553 от 24.11.2022 г., постановено по адм. д. 1730/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменен мълчалив отказ на ректора на Медицински университет Проф.д-р П. И. С. Варна да се произнесе по заявление на М. П. за допускане до кандидатстване по специалността Клинична логопедия , ОКС магистър по начина и реда, посочен в разпоредбата на чл.32, ал.1, т. 4 ЗВО, върната е административната преписка на ректора на Медицински университет Проф. П. С. гр. Варна за произнасяне по заявлението на П. и е определен 7 дневен срок за произнасяне от ректора на медицинския университет, считано от влизане в сила на решението. В искането се твърди, че са налице основанията на чл. 239, т. 5, предложение първо АПК за отмяна на влезлите в сила решения. Ответникът М. П. П. чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна на влезлите в сила съдебни актове и моли същото да се отхвърли. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл.240, ал. 3 АПК, а разгледано по същество за неоснователно като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 239, т. 5, предложение първо АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В случая молителят твърди, че за водените съдебни производства пред Административен съд, гр. Варна и пред Върховния административен съд не е своевременно информиран и не е запознат с възникналия казус, което е довело до ненадлежното му представляване пред съда като по този начин е нарушено правото му на адекватна защита в съдебните производства. Позовава се на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), която предвижда, че пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати или от адвокати от Европейския съюз с най-малко 5-годишен юридически стаж като твърди, че както в производството пред Административен съд гр. Варна, така и пред Върховния административен съд не е представляван от адвокат. От приложените по делото доказателства е видно, че пред Административен съд гр. Варна ректорът на Медицински университет гр. Варна проф. д-р В. И. е своевременно призоваван и е представляван по делото от юрисконсулт Д. Йорданова (пълномощно л. 28, л. 80), като същата подава и касационната жалба срещу първоинстанционното решение. С разпореждане 16326 от 20.12.2022 г. на Административен съд гр. Варна касационната жалба против решение 1553 от 24.11.2022 г. и определение от 14.12.2022 г. е оставена без движение като е указано на подателя да уточни изрично от името на кого подава касационна жалба и да обоснове правен интерес от оспорването, както и да представи пълномощно. В изпълнение на това разпореждане лично от проф. д-р В. И., д.м.н. е направено потвърждение на касационната жалба и на пълномощните на юрисконсулт Йорданова да представлява ректора, както и Медицинския университет пред Върховния административен съд (л.12-13, адм. д. 612/2023). В касационното производство ректора на медицинския университет е редовно призован, като с молба, изх. 013-25/03.04.2023 г., постъпила във Върховния административен съд на 04.04.2023 г., подписана от ректора, е поискано адм. д. 612/2023 г. по описа на Върховния административен съд да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа твърденията, обективирани в касационната жалба, както и твърденията в изразените становища по адм. д. 1730/2022 г. От изложеното следва, че ректорът на Медицинския университет Проф. П. С. гр. Варна - проф. д-р В. И. е редовно призоваван и надлежно представляван в първоинстанционното и касационното производство. Съгласно чл. 17, ал. 3 АПК пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на ГПК. Нормата на чл. 32, т. 3 ГПК, регламентира, че представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗАдв. забранява представителство пред Върховните съдилища да се осъществява от адвокат, който има по-малко от 5 години стаж, но такова ограничение не се предвижда за юрисконсултите. Изрично в чл. 212 АПК се сочи, че касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Следователно искателят е редовно призоваван и представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт. Останалите доводи за наличие на основанието на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влезлите в сила решения са относими към правилността на решенията, чиято отмяна се иска, а не към наличието на това основание за отмяна, поради което не следва да се обсъждат. С оглед на изложеното не са налице сочените основания по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,