Решение № 11415 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6427/2016 г.

Решение № 11415 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6427/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. И. Т. от гр. Б. срещу решение № 649 от 05 април 2016 г., постановено по адм. дело № 874/2015 г., по описа на Административен съд Б.. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК - 10-ЮИР-21 от 31 март 2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район. С последната е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на акт за узаконяване на строеж "Едноетажна масивна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор 07079.655.153 по кадастралната карта на гр. Б., представляващ УПИ XI - 1000, кв. 61, по плана на ж. к. "Меден рудник", гр. Б.. Със същото решение Ю. И. Т. е осъден да заплати разноски по делото на РДНСК, Югоизточен район сумата от 600, 00 лв. и на О. Б. сумата от 600, 00 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната на оспорения съдебен акт и за присъждане на сторените от касатора разноски за две съдебни инстанции. Ответниците - О. Б. и Главният експерт "Архитектура и строителство" ТД "Възраждане" (сега началник на сектор "Устройство на територията" при О. Б. не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на Ю. И. Т. срещу заповед № ДК - 10-ЮИР-21 от 31 март 2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която на осн. § 127, ал. 2 и ал. 6 от ЗИД на ЗУТ е отхвърлена жалбата му с вх. № 94-01-38593/5 от 19 декември 2013 г. против мотивиран отказ рег. № 94-01-38593/3 от 28 ноември 2013 г. за издаване на акт за узаконяване на строеж "Едноетажна масивна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор 07079.655.153 по кадастралната карта на гр. Б., представляващ УПИ XI - 1000, кв. 61, по плана на ж. к. "Меден рудник", гр. Б. Съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на нормата на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ и съгласно заповед за заместване № РД-13-051 от 30 март 2015 г. на началника на ДНСК. Приел е също, че при издаването й са спазени условията, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК и е в предвидена от закона форма. Констатирал, че не са налице основанията за оспорване на заповедта по отношение на нейната законосъобразност - по арг. на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК като е достигнал също до извода за наличието на незаконен строеж, за който няма издадени скица с виза, одобрени проекти и строително разрешение, както и че изградената масивна сграда е построена върху имот - държавна собственост, а впоследствие е съставен акт за частна общинска собственост № 2896 от 07 юни 2001 г. от кмета на О. Б.. У. е също, че изградената сграда не отговаря на градоустройствения план и по правилата и нормативите, действали по време на извършване на строителството или съгласно ЗУТ, поради което е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за узаконяването на постройката, установени с нормата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което е отхвърлил жалбата на Ю. И. Т. като неоснователна. Решението е правилно. От данните по делото и от назначената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че едноетажната масивна жилищна сграда представлява "строеж" по смисъла на легалното определение, въведено от законодателя в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изискват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. К. Ю. И. Татар не е представил изискуемата екзекутивна документация за процесната постройка, поради което правилен е изводът на инстанцията по същество, че строежът е незаконен и съответства на квалификацията, дадена в чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. С оглед периода на извършване не може да бъде определен като търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ относим за строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби, съгласно ЗУТ. Същевременно от приобщения доказателствен материал по делото по несъмнен начин се доказва (вж. л. 17 от първоинстанционното дело) недопустимостта на строежа и на още едно основание, а именно, че същият е разположен върху недвижим имот, частна общинска собственост, без да е налице съгласие за учредяване на ограничено вещно право от кмета на О. Б. за изграждането на постройката. За това и обосновани са изводите на инстанцията по същество за недоказаност на предпоставките на § 127, ал. 2 от ПЗР ЗИД на ЗУТ и респективно на условията за исканото узаконяване. Касаторът не е ангажирал доказателства по делото, установяващи друг период на изграждане на сградата, поради което твърденията му в тази насока са неоснователни. Сочените от него като доказателства, оборващи времевия обхват на изграждането - два броя нотариално заверени декларации, изхождащи от негово име (л. 30 и л. 53 от същото дело) не са относими досежно предмета на делото и твърдението за годината на изграждане на процесния обект, тъй като посредством тяхното съдържание не се оборват констациите, че строежът е започнал през 1998 г. Пред първоинстанционния съд административният орган е оборил тази теза с представянето на констативни актове - три броя, издадени от техническата служба на РУАТОН за започването на строежа и последващи етапи на изграждане от него. Следователно, с оглед доказателствената тежест в административния процес, Ю. И. Т. не е оборил представените констативни актове за установяване на факта, че строежът е започнат преди месец септември 1998 г. Ето защо, изводът на Административен съд Б. за приложение на реда и условията за узаконяване са с оглед приложното поле на § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ е правилен освен за периода на изграждане, така и за предпоставките, визирани в същата норма, поради което не се установява търпимостта на "Едноетажна масивна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор 07079.655.153 по кадастралната карта на гр. Б., представляващ УПИ XI - 1000, кв. 61, по плана на ж. к. "Меден рудник", гр. Б. Настоящата инстанция намира също за неоснователен довода за допуснато съществено процесуално нарушение от административния орган - неизготвяне на констативен акт по реда на § 127, ал. 4 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Този довод е правен и пред първоинстанционният съд и е отхвърлен с мотивирани съображения. Настоящата инстанция споделя доводите на административния съдия, че така допуснатото нарушение не може да се квалифицира като същество такова. С оглед изхода на спора разноски за настоящото касационно производство не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,