Решение № 5548 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2011 г.

Решение № 5548 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на адв. Сава Каров, процесуален представител на Мануил Стоянов Стоянов, срещу решение № 661 от 16.05.2011 г. по адм. д. № 1235/2009 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба против акт № РК-8247/12.08.2009 г., издаден от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас - отказ за регистрация на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат Вариант", рег. № А 4924 КМ, с поставен от производител идентификационен номер WVWZZZ3BZ2E158776, по който автомобилът е обявен за издирване с уведомително писмо № А-6746/17.06.2008 г. от дирекция "Международно оперативно полицейско сътрудничество". Твърди се като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е отказал да събере поисканите доказателства - данни продължава ли издирването на автомобила след неговото намиране на територията на страната и уведомяването на инициатора на издирването и какви са предприетите действия от страна на испанската полиция или от собственика на автомобила, предмет на издирване в Испания и по линията на Интерпол. В продължение на три години спрямо приобретателя на автомобила не е предприето действие от държавен орган, от собственика на автомобила или негов застраховател. Административният орган е представил по делото само копие от съобщение, че автомобилът е обявен за издирване. Излагат се доводи, че не се касае за първоначална регистрация - автомобилът вече е регистриран в страната преди обявяването му за издирване, а се иска отразяване на настъпила промяна в собствеността - съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредба № I-45 прехвърлянето на собствеността се отразява като в данните по отчета на превозното средство се добавят имената /фирмата/, ЕГН /Булстат, ЕИК/ и адресът на приобретателя. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗС, съгласно която собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Прави се сравнение с разпоредбата на чл. 69а от ЗМВР, предвиждаща, че полицейските органи могат да изземват временно за срок до 30 дни вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС. Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно, за което се съставя протокол. При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1, тя се изземва временно за срок до 30 дни, за което се съставя протокол. Ако в срока по ал. 3 не бъде получена молба за правна помощ или друг акт на компетентен орган от държавата, въвела сигнала за издирване на вещта в ШИС, вещта в петдневен срок се връща на лицето, от което е иззета, с разрешение на окръжната прокуратура по местоизземване на вещта, освен ако: 1. тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България; 2. тя e доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България; 3. притежаването й е забранено по законите на Република България. Когато собствеността върху вещта е придобита добросъвестно, тя се връща на лицето от което е иззета, с разрешение на окръжната прокуратура по местонамирането й. За връщането на вещта незабавно се уведомява държавата, въвела сигнала за издирването й в ШИС. Жалбоподателят се позовава на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС относно защита на собствеността, съгласно който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост, както и на чл. 17, ал. 1 от Конституцията, предвиждащ, че правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 5 ЗДвП, съгласно която не се регистрира МПС, обявено за издирване докато не се изясни въпросът за собствеността, има предвид изясняването на този въпрос във връзка с основанието на което автомобилът се издирва. Видно от доказателствата този въпрос още не е приключен към момента, издирването не е снето, прокуратурата не е изяснила въпросите за собствеността, испанската собственичка на автомобила е била лишена от него в собствената си страна. Не е доказано, че тя е извършила престъпление по този повод, вкл. и че е съучастник в застрахователна измама, не се знае кой е продавачът на колата на лицето Стоев, което на свой ред е продало същата на касатора, поради което не е нарушен материалния закон. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, по същество - неоснователна. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че след като транспортното средство, представено от жалбоподателя за регистрация пред сектор ПП-КАТ е обявено за издирване, е налице хипотезата на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП, съгласно която не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността. За ирелевантни са приети доводите, че собствеността върху МПС е придобита с договор с нотариално заверени подписи, както и позоваването на чл. 78, ал. 2 от ЗС, тъй като не са елемент от фактическия състав на чл. 143, ал. 5 ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността. Член 8, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях предвижда, че промени в данните за регистрирани превозни средства, които са обявени за издирване, не се извършват до прекратяване на издирването от компетентните полицейски органи. В настоящото съдебно производство е представено като доказателство писмо изх. № А-3626/17.02.2012 г. на Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" МВР, съгласно което по разпореждане на РП Бургас, прокурорска преписка 7221/2008 г., на 18.07.2008 г. испанската страна е уведомена чрез съобщение по канала на МОКП "Интерпол" за установяването на автомобила на територията на Р България и възможността на ощетената страна в Испания, по реда на чл. 78, ал. 2 от Закона за собствеността да предяви претенции относно собствеността в тригодишен срок от кражбата от добросъвестния владелец. В писмото се посочва, че към момента автомобилът продължава да се издирва от страна на Испания. При едновременния прочит на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП и чл. 8, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. следва изводът, че под изясняване на въпроса за собствеността се има предвид до прекратяване на издирването от компетентните полицейски органи. В случая е установено от доказателствата по делото, включително представени пред настоящата инстанция, че издирването на автомобила не е прекратено, което е свързано с установяването на основанието на което автомобилът се издирва, поради което собствеността му остава неизяснена. Административният орган не може да извършва преценка относно придобиването на собствеността от жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 2 ЗС, в този смисъл изводите на съда са правилни. Посочените разпоредби на чл. 69а ЗМВР са неотносими, тъй като касаят връщане на вещта, за която има сигнал за издирване, а в случая е отказано извършване на регистрация и посоченият текст предвижда задържане на вещта с акт на окръжна прокуратура, ако тя е предмет или средство за извършване на престъпление. Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, обн. ДВ, бр. 31 от 13.04.1993 г., предвижда, че всяка страна предприема такива необходими законодателни и други мерки, позволяващи й конфискация на средства и облаги или собственост, чиято стойност съответства на тези облаги. Всяка страна приема такива необходими законодателни и други мерки, позволяващи й идентифициране и проследяване на собственост, подлежаща на конфискация съгласно чл. 2, т. 1, както и предотвратяване на всякаква сделка, трансфер или разпореждане с такава собственост. В случая законът предвижда да не се извършва регистрация или промяна на регистрацията на МПС, обявено за издирване до изясняване на въпроса за собствеността, тъй като може да се окаже, че подлежи на конфискация или връщане на собственика от който е отнето, целта е законна - защита правата на собственика, от който е отнето превозното средство, както и предотвратяване на облагодетелстване в резултат на престъпление и превенция. Принципът на съразмерност изисква административният акт да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта за която се издава. Изискването на закона да не се вписва регистрация на новия собственик, придобил автомобила след обявяването му за издирване поради кражба, докато не се изясни собствеността на откраднатия автомобил, е необходимо за посочените цели, с оглед предотвратяване на сделка или разпореждане с такава собственост. Най-необходимите мерки са до изтичането на срока в който може да се иска връщането на автомобила, в случая отказът на административния орган за промяна в регистрацията е постановен в този срок. Следва да се вземат предвид установените факти по делото, че съгласно получено съобщение от Интерпол Испания, автомобилът е откраднат на 18.05.2008 г., обявен е за общодържавно издирване в България на 13.06.2008 г., закупен е от жалбоподателя с писмен договор на 03.07.2008 г., а административният акт, с който е отказана промяна в регистрацията на автомобила, е издаден на 12.08.2009 г. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, в случая периодът от подаване на заявлението за промяна в регистрацията на МПС до постановяване на отказа за регистрация е една година, който с оглед на продължителността си не може да обоснове нарушение на КЗПЧОС във връзка с изискването за пропорционалност на преследваната от закона цел, с оглед на което се приемат за неоснователни твърденията за нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС. Не може да се вземе предвид изтеклия последствие период от време, тъй като съдебният контрол е до издаването на административния акт. Обжалваното съдебно решение е постановено след приключване на устните състезания по делото на 25.01.2011 г. и дори да се вземе предвид разпоредбата на чл. 142 АПК която предвижда, че установяването на нови факти от значение на делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, към този момент не е изтекъл срокът, според който по българския закон собственикът на открадната вещ може да иска връщането й от добросъвестния владелец, поради което собствеността й към този момент е била неизяснена. Няма пречка с оглед новонастъпили обстоятелства жалбоподателят да подаде ново заявление за промяна на регистрацията на автомобила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение