Решение № 10557 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение 439 от 21.12.2023 г., постановено по адм. д. 550/23г. Административен съд Враца, четвърти състав, е отменил Решение 32 524531/22.08.2023г. на директор на Териториална Дирекция Митница Варна, с което е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация МД с MRN 19BG002002013779R7 от 16.08.2019г. на стойност 1 700 USD, определена е митническа стойност на лек употребяван автомобил марка BMW 335 I в размер на 9863 USD при износ и 400 USD транспорт или общо18018.54 лв., коригирана е митническата декларация и са начислени суми за досъбиране: мито 1 503.38 лв. и ДДС 3307.45 лв., или общо 4810.83 лв. за доплащане, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. чл.59, ал.2 ЗДДС. С решението съдът е осъдил ТД Митница Варна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 360лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална Дирекция Митница Варна, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Караславов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Враца е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Враца и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество Рола 2013 ЕООД, ЕИК 202690235, със седалище и адрес на управление гр.Враца, [улица], [адрес], представлявано от управителя П. Г. П., чрез своя процесуален представител адв. Г. Горанов, взема становище за неоснователност касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд Враца е отменил Решение 32 524531/22.08.2023г. на директор на Териториална Дирекция Митница Варна, с което е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация МД с MRN 19BG002002013779R7 от 16.08.2019г. на стойност 1 700 USD, определена е митническа стойност на лек употребяван автомобил марка BMW 335 I в размер на 9863 USD при износ и 400 USD транспорт или общо18018.54 лв., коригирана е митническата декларация и са начислени суми за досъбиране: мито 1 503.38 лв. и ДДС 3307.45 лв., или общо 4810.83 лв. за доплащане, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. чл.59, ал.2 ЗДДС.

Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извършения внос по посочената по-горе митническа декларация на употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, извършената повторна проверка и възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност, изпратеното до дружеството писмо peг. 32-101434/16.03.2023 г. /л.23/,с което ТД Митница Варна е уведомила управителя на дружеството, че за нуждите на допълнителна проверка на МД и поради съмнения относно декларираната митническа стойност, породени след получен отговор от американските митнически органи за продажната цена на лек автомобил в значително по-висок размер от декларирана, в 7-дневен срок от получаване на писмото е поискано да представи допълнителни документи и информация; отговора на вносителя от 18.04.2023г. и е предоставените писмени доказателства, съгласно искането, както и декларирането на съгласие на основание чл.62, ал.5, т.1 от ЗКИ за достъп до банковата му сметка, за установяване липсата на международни плащания към доставчика; изпратеното писмо с peг. 32-165740/03.05.2023 г. /л.20/ на Директора на ТД Митница Варна, с което жалбоподателя е информиран, че предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл.74, пар.3 от Регламент /ИС/ 952/2013г. ще се определи нов размер на митническата стойност по МД с MRN 19BG002002013779R7, като са изложени и мотивите, на които ще се основава решението, с което ще бъде постановен неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата на получаването му за предоставяне на становище; постановеното решение от директора на ТД Митница Варна. Отбелязано е откритото производство по оспорване на представената електронна износна информация , касаеща декларираната стока за износ, таблица 2, разпределянето на доказателствената тежест по оспорването. Възпроизведено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Изложени са мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е , че актът е издаден в рамките на извършена последваща проверка, като съгласно чл.84в ЗМ такава се извършва въз основа на заповед за възлагане, каквато заповед не се съдържа в административната преписка, нито се сочи в оспореното решение, поради което е налице нарушение на административно-произодствените правила и възраженията на жалбоподателя в този смисъл са основателни.

Като основен спорен въпрос между страните е формулиран този дали са налице основанията за неприемане на декларираната договорна стойност ,т.е. налице ли са основателни съмнения по смисъла на чл.140, § 2 от Регламент ЕС 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на стоката.

Преди да отговори на спорния въпрос, административният съд е очертал правната рамка на спора. Дадено е тълкуване на разпоредбите на чл.70,§1 и 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 относно определяне на митническата облагаема стойност. Отбелязано е, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. В продължение е цитирано Решението по дело С- 263/06, т. 52 на Съда на ЕС, където се разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му; ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Решаващият съд е приел, че в конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на разпоредбата на чл.140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, аргументите на съда се свеждат до следното : 1.Според дадената регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. 2. В конкретния случай като доказателства по административната преписка са представени Договор за продажба на автомобила от 22.04.2019г., представляващ и потвърждение за пълното получаване на плащането на договорената цена, както и документи, касаещи техническото състояние на автомобила, представени са и счетоводните записи за извършената покупка и внос на автомобила, анализирани от назначената по делото счетоводна експертиза, както и доказателства за неговата продажба след вноса. Посочените документи доказват, че е внесен лек употребяван автомобил, за доставката на който е била договорена и заплатена цена от общо 1700 щ.д., на база на която е декларирана и митническата стойност при вноса. 3. Отбелязано е, че във връзка с последваща проверка относно достоверността на декларираната митническа стойност, митническите органи са изискали допълнителна информация от дружеството и информация от митническите власти на държавата на износа САЩ. От американската служба Митници и гранична защита , е изпратено писмо, ведно с Electronic Export Information/ с ITN: Х20190603968870, XTN: 263214101-8022518080А. Видно от обжалваното решение ответника е обосновал своите основателни съмнения, единствено и само на данни, съдържащи се в представената Electronic Export Information. 4. Коментирайки така представената декларация за износ, в която е декларирана стойността на въпросния автомобил и, въз основа на която митническите органи са приели, че действителната стойност на процесния автомобил е 9863 щ.д. , първоинстанционният съд е приел, че те не могат да бъдат обвързващи за оспорващото дружество, доколкото няма данни същите да отразяват реално сключен договор между Global Auto Exchange и дружество Рола 2013 ЕООД за закупуване на автомобила по посочената цена (9863 USD), както и липсват доказателства за плащане на въпросната цена. Отбелязано е, че дружеството не е посочено в представената електронна информация за износ, нито като получател, нито като страна по покупката, респективно посочената стойност не може да се приеме за договорена и платена от него; в случая няма и представен договор или фактура, както и липсват каквито и да било доказателства дали е платена или не декларираната стойност; точно обратното, дружеството има сключен договор с Global Auto Exchange за закупуването на автомобила на цена от 1700 щ.д., както и доказателства за плащането и осчетоводяването на въпросната цена. 5. Посочено е, че по отношение на Електронна износна информация, в частта, касаеща стойността на процесното МПС 9863 щ.д. е извършено оспорване и открито производство по чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК, като от страна на ответника не бяха представени и ангажирани доказателства за достоверността на обявената в нея стойност за процесния автомобил. Добавено е, че доколкото износната митническа декларация, подадена пред американските митнически власти при износа и вносната митническа декларация, подадена пред българските митнически власти при вноса на автомобила, имат абсолютно еднаква правна стойност, включително и еднаква доказателствена тежест, няма никаква причина и аргумент за това, българските митнически власти да отхвърлят декларираното при вноса в България и да приемат стойността при износа на автомобила от САЩ. Акцентирано е и на това, че в митническата декларация автомобилът е описан като употребяван автомобил без да има данни за щети, но въпреки това стоката е вдигната от митницата, без да е извършван оглед от специалист, който да определи дали декларираната митническа стойност съответства на покупната цена. Обоснован е извод, че извършената проверка по реда на международното сътрудничество, според настоящият съдебен състав не е установила по безспорен начин продажната цена от 9863 щ. д., тъй като са налице противоречия с останалите събрани по делото доказателства. 6. На отделен ред е отбелязано, че полученият отговор от американските митнически власти и по-конкретно в частта му относно предоставената електронна информация за декларираната от износителя продажна цена не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. Като такъв официален документ е определено само придружителното писмо от американските митнически власти , което не съдържа никаква релевантна за делото информация. Посочено е, че писмото не съдържа удостоверително изявление от Американските митнически власти за цената, на която автомобилът е бил продаден на дружеството, подкрепено със съответните доказателства за действителното й плащане, а по административната преписка не е наличен нито един документ в подкрепа на валидността и истинността на данните от износния документ. 7. Първоинстанционният съд е посочил, че от оспореното решение не става ясно и защо Директорът на ТД Митница Варна е възприел, че именно заявената пред американските власти от износителя информация отговаря на действителността, при положение че не се оспорва автентичността на представените от жалбоподателя документи към МД, включително и при последващия контрол ; изложен е мотив, че дори и да са налице основания за съмнение, че договорената цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално заплатената е тази, която е посочена в износната декларация. Обоснован е главен извод, че съдът счита, че с оглед изложеното, в настоящото съдебно производство, тази стойност не е установена като действителна, поради което в тази част информацията не следва да бъде кредитирана като достоверна. 8. В продължение на отделен ред / стр.8 от решението/ административният съд е изложил мотиви, че при издаване на оспореното митническо решение е нарушен реда за определяне на новата митническа стойност . Акцентирано е, че митническите органи са били длъжни да приложат методите по § 2 на посочената разпоредба, и то в последователността, в която същите са разписани, а в атакуваното решение са изложени напълно формални твърдения за неприложимостта на метода по чл.74, § 2, б. а и б от МКС (метод на идентични и метод на сходни стоки), както и на този по чл. 74, § 3 от МКС, базиращ се на разумно гъвкаво прилагане на горните два метода, които твърдения, обаче са необосновани и недоказани. Този извод е аргументиран с това, че в решението се сочи, че била направена справка за продадени в МИСЗА... по зададени критерии, произход EU, за периода от 16.05.2019 г. до 16.08.2019 г . , на база на която справка митническите органи били достигнали до извод, че ....не може да се определи митническата стойност въз основа на идентични / сходни стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, изминати километри и др. данни на съпоставяне... (стр. 3, абз. 3 и 4 от решението), но в представената административна преписка и в документите, представени впоследствие, не се съдържат доказателства за извършена подобна проверка в Митническата информационна система, което води до необоснованост на твърденията, както и до невъзможност за осъществяване на обективен съдебен контрол, който да прецени обективността на справката, заложените критерии и действията на администрацията като цяло. В продължение е посочено, че митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл.70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената не представлява реално платената цена. Отбелязано е, че митническите органи не оспорват, че договорната цена на внесения автомобил е тази с договора за покупко-продажба, но на база събраните допълнителни доказателства при проверката приемат, че цената е по-ниска от тази, декларирана в износната декларация. Направен е коментар, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. Изведен е извод, че в този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.

Направен е краен извод, че предвид изложеното не може да се приеме, че митническата стойност е определена въз основа на безспорни налични данни на митническата територия на Съюза, при използвани правно регламентирани способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на митническото законодателство; като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено основаваща се на износната декларация и при липса на безспорна обосновка, митническият орган е издал един незаконосъобразен акт, който като такъв следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд Враца е неправилно.

В касационната жалба на директора на ТД Митница Варна се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорения митнически акт са допуснати нарушения на административно-производствените правила, респективно неправилно е бил приложен материалния закон. Поддържат се оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно недоказване на т.н. основателните съмнения относно декларираната договорна стойност на внесената стока, съответно, че стойността на стоката не е определена чрез способите и методите, посочени в чл.70,§ §2 от Регламент /ЕС 952/2013.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия.

В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В случая първоинстанционният съд е приел, че оспореният митническия акт е незаконосъобразен на няколко самостоятелни основания :

• административният орган не се е справил с изискването на чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и не е доказал фактите и обстоятелствата, на които основава основателните съмнения , както и относно метода, чрез който ще определи митническата облагаема стойност;

• митническата облагаема стойност не е определена чрез методите, посочени в чл.70,§2 от Регламент (ЕС) 952/2013.

• при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като няма издадена заповед по чл.84в ЗМ за извършване на последваща проверка.

Тези негови изводи не могат да бъдат споделени.

В решението се съдържат мотиви за допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като по административната преписка липсва, а липсва и отбелязване в оспореното решение, за издадена заповед по чл.84в ЗМ за извършване на последваща проверка на извършения от ответното дружество внос. Тази констатация не е свързана със санкция отмяна на акта само на това основание. Независимо от това, настоящата съдебна инстанция намира този извод на съда за неправилен. Нормата на чл.84,ал.1, т.1 и 2ъ ЗМ определя, че ) За целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на: 1. точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи и 2. счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според ал.2 на чл.84 ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и 84м. По аргумент от това се следва, че при проверката по чл.84,ал.1,т1. ЗМ издаването на заповед по чл.84в ЗМ не е необходимо.

По отношение на касатора, относно изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на "основателните съмнения по смисъла на чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447, следва да бъде посочено следното: От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл.140,§1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава САЩ, че цената на въпросното моторно превозно средство, декларирано при изнасянето му от САЩ е в размер на 9 863щатски долара, а според подадената митническа декларация с MRN 19BG002002013779R7 от 16.08.2019г. е на стойност 1 700 USD равностойни на 2 984,66лв. при курс на USD/BGN 1,75568/. Прието е, че цената на автомобила не може да бъде определена чрез способите, посочени в чл.70,§2 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което се е използван резервният метод, посочен в чл.70,§3 от същия регламент чрез извършване на оценъчна експертиза от вещо лице.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение митническият орган е длъжен да обоснове съмненията си, но необосновано на фактите по делото е приел, че това изискване не е спазено от митническия орган.

Изводите на административния съд в тази насока са обосновани с това, представеното от американската митническа администрация писмо има характер на официален документ, но същото не съдържа в себе си никаква релевантна по спора информация, в т.ч. на каква цена въпросния автомобил е бил продаден на дружеството жалбоподател, дали същата е била заплатена от него, придружаваща писмото декларация на износителя е оспорена от жалбоподателя, в откритото по реда на чл. 913 ГПК във вр.с чл.144 АПК производство по оспорване не са представени никакви доказателства от ответната страна; подадената декларация при износ и подадената такава при вноса на вещта имат еднаква правна стойност, поради което няма правно основание да се кредитира тази при износа, а да се игнорира тази при вноса.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

Както бе вече посочено, с подадената митническа декларация задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил 1 700щатски долара, на база на което е заплатено съответно мито и ДДС. Тъй като у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на автомобила, е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл.48 МКС и чл.84,ал.1,т.1 ЗМ, като са изпратени документи и информация до Централното митническо управление на Агенция Митници за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество, при която е следвало да бъде установено автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка е било отправено запитване от Агенция Митници до Департамента на САЩ за вътрешна сигурност, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати до свободно обръщение в България. С писмо заведено под 32 17787/01.06.2022г./л.25 от делото/ при Централно митническо управление, американските митнически органи са предоставили сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Elektronic Export Informаtion/ от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация Република България. Съгласно информацията, въпросните Elektronic Export Informаtion са американския еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната за местоназначение. Според същата информация, декларираната цена при износа на въпросния автомобил от САЩ е 9 862 щатски долара, еквивалентни на 17 316,27лв. / при посочени 1 700щатски долара в декларацията в България/. Писмото и информацията, предоставени от американските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Полученият отговор е съставен от компетентен държавен орган, в кръга на служебните му задължения, при спазване на изискванията за съдържание и форма. Електронната износна информация (EEI) за автомобили изнесени от САЩ и представени пред служба Митници и гранична охрана на САЩ (CBP) е равностойна/еквивалентна на износната декларация в Европейския съюз и нея се декларира стойността при износ ; стойността на стоките и платените транспортни разходи са точната стойност, потвърдена в електронната износна декларация, тази стойност е определена в оригиналните фактури, предоставени от декларатора, които са сред задължителните документи при износ от САЩ. EEI съдържа официално приетата стойност на стоките и като такава, фактурите и придружаващите ги документи не се изисква да бъдат представени. Предвид изложеното следва да бъде прието, че официален документ не е само придружителното писмо, а и приложената към него EEI, която съдържа относима информация относно процесния автомобил. Това от своя страна означава, че при оспорване на въпросния официален документ, доказателствената тежест в откритото по реда на чл.193 ГПК във вр.144 АПК е на оспорващия, а не както неправилно е приел първоинстанционния съд, на страната която го е представила и която се позовава на него. Следва да бъде посочено, че данните за въпросния автомоил във въпросната EEI и тези в подадената от вносителя МД с MRN 19BG002002013779R7 са идентични , с изключение на декларираната покупно-продажната цена.

Поради изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Другият основен довод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения митнически акт е този, че при определяне на митническата облагаема стойност митническият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като същата не е определена при спазване на изискванията и последователността на методите, посочени в чл.70,§2 от чл.70,§2 от Регламент (ЕС) 952/2013.

При изследване на метода, регламентиран в чл.74,§2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминали километри и прочие данни. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултата на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България.

Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, § 2, буква б). Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители.

Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя.

Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният лек автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти . Претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред.

Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, §3 МК, респ. липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване.

Предвид изложеното не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че новата митническа стойност е определена произволно и че административният орган не е положил дължимата грижа да определи новата стойност чрез извършване на съответни анализи и съпоставки на други внесени МПС от същия вид, модел, пробег, цвят, дата на производство и прочие.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесната подадена от Рола 2013 ЕООД, ЕИК 202690235, МД с MRN 19BG002002013779R7 от 16.08.2019г. на стойност 1 700 USD и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Варна е постановил законосъобразен административен акт.

Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд Враца е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Рола 2013 ЕООД, ЕИК 202690235, със седалище и адрес на управление гр.Враца, [улица], [адрес], представлявано от управителя П. Г. П., против Решение 32 524531/22.08.2023г. на директор на Териториална Дирекция Митница Варна, с което е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация МД с MRN 19BG002002013779R7 от 16.08.2019г. на стойност 1 700 USD, определена е митническа стойност на лек употребяван автомобил марка BMW 335 I в размер на 9863 USD при износ и 400 USD транспорт или общо18018.54 лв., коригирана е митническата декларация и са начислени суми за досъбиране: мито 1 503.38 лв. и ДДС 3307.45 лв., или общо 4810.83 лв. за доплащане, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. чл.59, ал.2 ЗДДС, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото за 238,49лв., включващи заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в размер на по 100лв. за две съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,