Решение № 4794 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 936/2015 г.

Решение № 4794 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 936/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), гр. София, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 13034 от 3.11.2014 г., постановено по адм. дело № 3967/2013 по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отменено Решение № Ж-47 от 11.02.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по и върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебно решение. Касаторът твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Добрин Динев Даскалов от гр. София в представено становище поддържа изцяло подадената от ДКЕВР касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. С решение № 13034 от 3.11.2014 г., постановено по адм. дело № 3967/2013 по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение е отменено Решение № Ж-47 от 11.02.2013 г., постановено от ДКЕВР по жалба вх. № Е-11Д-00-58/24.09.2012 г., подадена от Добрин Динев Даскалов и е върната преписката на ДКЕВР за ново произнасяне и изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че решението на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт. Въз основа на установени фактически обстоятелства тричленният състав на ВАС е приел, че не е извършена надлежна проверка от административния орган, а от енергийното предприятие е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следователно от "ЧЕЗ Разпределение България" АД е изискано становището, което дружеството е следвало да представи още с жалбата, тоест това становище е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. След постъпилото писмено становище от страна на електроразпределителното дружество ДКЕВР не е извършена никаква проверка по случая, а е изготвен Доклад вх. № Е-Дк-72/6.02.2013 г., който е възпроизведен и в решението на ДКЕВР. Съдът е посочил е, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ (отм.). Във връзка с приложения по преписката Констативен протокол № 1058874 от 10.12.2012 г. на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и приета по делото съдебно-техническа експертиза, с която изслушаното вещо лице е дало заключение, че на обекта има подмяна, като първоначално автоматичният предпазител е бил 10 А, респективно 2 кW активна мощност, след което този предпазител е сменен и към момента на огледа е около 30 А, което позволява да премине през него мощност приблизително 6 кW, съдът е направил извод, че в случая е било необходимо да се извърши независима проверка на конкретния обект, а не да се дават задължителни указания по принцип за съобразяване на цената на достъп със заявената от клиента и посочена в договора за продажба от 2003 г. предоставена мощност, без да се държи сметка на настъпилите промени. Изложеното е обосновало извода, че следва се извърши надлежна проверка със съставяне на констативен протокол на място, с който да се съберат релевантните доказателства и да се изложат изискуемите мотиви във връзка с нарушаване на лицензионната дейност от "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съдебният акт е обоснован. Тричленният съдебен състав подробно е изложил, въз основа на доказателствата по административната преписка, извършените от регулаторния орган действия по изпълнение на нормативните изисквания за контрол на дейността на лицензиантите, по повод жалбата на Добрин Динев Даскалов. При упражняване на правомощията си по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, а съгласно ал. 7, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в наредбата по чл. 60 от ЗЕ, а именно по реда на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г.), действала към момента на сезиране с жалба и произнасяне на ДКЕВР с решение. Съдът обективно е установил, че ДКЕВР не е осъществила необходимата проверка, а именно назначената работна група да събере всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че решаващият съдебен състав е постановил решението си в нарушение на съдопроизводствените правила, а именно, че правото на защита на ДКЕВР е било препятствано, тъй като не е имал възможност да се запознае и даде становище по кредитиран от съда Констативен протокол № 1058874 от 10.12.2012 г. на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, който е от съществено значение за изхода на делото. Твърди се, че констативния протокол не е приет с изрично определение на съда като писмено доказателство. Действително от съдебният протокол на 18.09.2013 г. е видно, че са приети всички доказателства, макар и да няма изрични отделни определения за това. Налице е нарушение, но същото е несъществено и не води до промяна на правният резултат по следните съображения Видно от данните по делото Констативният протокол е бил представен от заинтересованата страна - Добрин Даскалов, инициатор на производството пред КЕВР /предишно наименования ДКЕВР/ със становище на 5.08.2013 г., а комисията е получила препис от становището на 16.08.2013 г. (видно от съобщението намиращо се на лист 65 от адм. дело № 3967/2013 г. на ВАС). С указания да се запознае и вземе становище по тях - видно от резолюцията на съдията докладчик от 12.08.2013 г. Становището заедно с писмените доказателства към него са докладвани и в открито съдебно заседание на 18.09.2013 г., като присъстващият процесуален представител на КЕВР /ДКЕВР/ не ги е оспорил. От м. 08.2013 г. е имало достатъчно време до приключване на съдебното дирене за вземане на становище и оспорване на данни по този протокол. Поради което, макар и с непрецизност при определението за приемане на доказателства, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да налага смяна на посочения резултат. Допуснатите нарушения в административното производство при издаване на решението от ДКЕВР са съществени и са препятствали съдът да се произнесе по съответствието на административния акт с материалния закон и да прецени доколко съответствието с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на тричленния състав на съда са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното следва да бъде определен съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При възлагане на разноските следва да се има предвид, че със Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 6.03.2015 г.) Държавна комисия за енергийно и водно регулиране е трансформирана в Комисия за енергийно и водно регулиране. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия