Решение № 5799 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2016 г.

Решение № 5799 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ С.-област срещу решение № 842 от 20.09.2016 г., постановено по адм. д. № 47/2016 г. по описа на Административен съд - С.-област, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата - С. И. М. от с. Г., О. С., не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-област е отменил решение № 1040-22-9 от 03.12.2015 г. на директора на Териториално поделение на НОИ С.-област, с което е потвърдено разпореждане № 4021-22-36 от 11.11.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ С.-област. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо, но съдържащите се по делото доказателства препятстват касационната инстанция да извърши служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон по следните съображения: Както в решение № 1040-22-9 от 03.12.2015 г. на директора на Териториално поделение на НОИ С.-област, така и в разпореждане № 4021-22-36 от 11.11.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ С.-област е постановено, че следва да се извърши прихващане на вземане на ДОО, произтичащо от неправомерно получена пенсия от наследодателя И. А. М. в размер на 3463.71 лв., установена по основание и размер с Разпореждане № 03-3738#1 от 09.02.2015 г. на началник "ОП", от наследника С. И. М., с вземане от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО. В цитираните административни актове е прието, че разпореждането от 09.02.2015 г. е влязло в сила, без да е посочено към кой момент е станало това. Съдът е приел, датата 17.03.2015 г., като такава на влизане в сила на разпореждането, само въз основа на запис на ръка върху разпореждането, положен от неизвестно лице. По административната преписка, съдържаща се по първоначалното дело, липсва обратна разписка или друг документ, удостоверяващ връчването на цитираното разпореждане, поради което не могат да се правят обосновани изводи относно влизането в сила на цитираното разпореждане, което е юридически факт, от съществено значение за спорното право. Наред с това, в Разпореждане № 03-3738#1 от 09.02.2015 г. е постановено изплатената сума за пенсия да се възстанови освен от С. И. М. и от В. И. М., в качеството им на наследници на И. А. М., без да е посочено при какви условия. Няма данни дали цитираното разпореждане е връчено на В. И. М. По делото липсва удостоверение за наследници № 10 от 26.01.2015 г., цитирано в разпореждане № 4021-22-36 от 11.11.2015 г., а представеното такова № 40 от 24.03.2016 г. съдържа взаимно изключващи се данни относно В. И. М., която е посочена като дъщеря и сестра на М., което е от значение за включването й в кръга на наследниците. Освен това в удостоверението тя фигурира с фамилно име М. В разпореждане № 4021-22-36 от 11.11.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ С.-област е казано, че неправомерно получената пенсия от починалия наследодател следва да бъде възстановена солидарно от наследниците му и че прихващането се извършва с вземане на наследника С. И. М. Кои са тези наследници, извън жалбоподателката, не е посочено, а по административната преписка няма доказателства, от които да бъде установено участвали ли са и други наследници в административното производство. В тази връзка следва да бъде съобразена нормата на чл. 15, ал. 1 АПК. Въпросът е от съществено значение и за конституиране на страните в съдебната фаза на административния процес, с оглед нормите на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК. В Разпореждане № 03-3738#1 от 09.02.2015 г. е цитирано и разпореждане Ра-03-259 от 02.10.2014 г., като имащо отношение към дълга на наследодателя, без да е представено с административната преписка. В случая административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 152, ал. 2 и 3 АПК, а съдът не е изискал служебно копие от цялата преписка по издаването на акта, съгласно чл. 152, ал. 4 АПК. Съдът е нарушил и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, задължаваща го да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Във връзка наведените от касатора оплаквания за нарушение на материалния закон се съобразява следното: Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, в сила от 01.01.2014 г., предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Текстът на чл. 114а, ал. 1 КСО, в същата редакция изрично сочи, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Цитираната норма е специална по отношение на ДОПК и разрешава въпроса еднозначно. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. Ето защо в сегашната практика на Върховния административен съд е преодоляно разбирането, основано само на тълкуването на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, без да се взема предвид тази на чл. 114а КСО - виж решение № 3636 от 30.03.2016 г. по адм. д. № 8604/2015 г., решение № 7092 от 14.06.2016 г. по адм. д. № 10944/2015 г. на ВАС и др. В тази връзка съдът е следвало да назначи икономическа експертиза за изчисляване на размера на погасеното по давност вземане. Мотивите на настоящото решение, в тази им част, следва да бъдат съобразени едва след преценка на проведеното административно производство. Постановяване на решението при непълна административна преписка, при липса на доказателства относно влизане в сила на Разпореждане № 03-3738#1 от 09.02.2015 г. на началник "ОП", на удостоверение за наследници, посочващо безпротиворечиво кръга им, липсата на мотиви относно проведеното административно производство, както и на икономическа експертиза за изчисляване на погасеното по давност вземане на НОИ, препятстват касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Ето защо съдебния акт следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. При този неокончателен изход на спора разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на касационния жалбоподател, не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,