Решение № 6268 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2013 г.

Решение № 6268 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Интерсел България" ЕООД чрез процесуален представител, против решение № 16549/27.12.2012 г., постановено по адм. дело № 12257/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение № 256 от 14.09.2012 г. на министъра на околната среда и водите, в частта, с която е възобновено производството по издаване на решение по уведомление за инвестиционно предложение с вх. № 26.00-3887/13.07.2011 г. на РИОСВ-Варна и е отхвърлена жалбата срещу решението на министъра в частта, с която е отменено решение № ВН 18-ОС/2011 г. на директора на РИОСВ-Варна. В касационната жалба са изложени доводи, че не са налице законовите предпоставки на чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на административното производство, тъй като представените документи не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Твърди се, че в представените по преписката доказателства няма данни, че в имотите на касатора са налични местообитания на 62С0 "Понто-сарматски степи", а са налице предположения, че има благоприятни условия за развитието им. Моли отмяната на процесното решение. Ответната страна - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: На 13.07.2011 г. "Интерсел България" ЕООД е подало уведомление за инвестиционно предложение (ИП) за създаване и отглеждане на овощно насаждение от видовете: праскова, кайсия, ябълка и череша. В него е посочено, че част от терена, общо от 1456 дка в с. Българево, община Каварна, попада в границите на "Натура 2000", поради което ще се избягват дейности, водещи до нарушаване на естествените местообитания на дивата флора и фауна. На 02.09.2011 г. на основание чл. 31, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 18, ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) е издадено решение № ВН 18-ОС/2011 г. на директора на РИОСВ за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие. С решението е съгласувано ИП при определени условия и е посочено, че последното няма да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитена зона за опазване на дивите птици "Калиакра" и защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна "Комплекс Калиакра". Посочено е, че теренът не попада в защитена територия, а само в посочените по-горе две защитени зони и няма вероятност да доведе до отрицателно въздействие, тъй като ИП не е свързано със строителство и промяна в трайното предназначение на територията и ще продължи да предоставя подходящи местообитания. На 26.06.2012 г. е изпратено писмо до зам. министъра на околната среда и водите, към което е приложено писмено становище на Европейската комисия относно нарушение № 2008/4260 във връзка с неизпълнение на задълженията от Република България съгласно чл. 4, параграфи 1, 2 и 4 от Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици, чл. 6, параграфи 2 и 3 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и чл. 2, § 1, във вр. с чл. 4, параграфи 2 и 3 и приложение III към Директива 92/2011/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда съгласно чл. 258 от ДФЕС. В становището е посочено, че България след 1 януари 2007 г. е била длъжна да предприеме подходящи стъпки за избягване на влошаване на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на биологичните видове. Комисията е направила заключение, че някои от проектите са осъществени без оценка за съвместимост или без да са предприети подходящи мерки за избягване на влошаване на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на биологичните видове и като не е взела под внимание кумулативните въздействия на различните проекти България не е изпълнила задълженията си по Директивата за ОВОС. Посочено е, че различните дейности имат значително въздействие върху биологичните видове и/или местообитанията в територията, водещо до нарастващо, значително и необратимо влошаване на условията в разглежданата защитена територия. Комисията смята, че българските власти следва не само да спрат всяко по-нататъшно увреждане на територията, но и да възстановят напълно нейното добро състояние. По отношение на проектите, имащи въздействие върху приоритетното местообитание тип 62С0 "Понто-сарматски степи", Комисията е установила, че България не е изпълнила задълженията си съгласно Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Във връзка със становището на ЕК е извършена проверка на място на 28.08.2012 г. от експерти към РИОСВ-Варна, от която е констатирано, че в имотите няма овощни насаждения и земята не е обработена, а е обрасла с типична тревна растителност, присъща за района, като на места има единични храстови съобщества. Установено е, че в съседни имоти има обработваеми площи, които са засети със слънчоглед и пшеница. На базата на получената информация директорът на РИОСВ-Варна е поискал от министъра на околната среда и водите възобновяване на производството по издаване на решение № ВН 18-ОС/2011 г. поради откриване на нови обстоятелства, различни от известните при издаването на процесния акт. Министърът е издал решение № 256/14.09.2012 г., с което на основание чл. 97, ал. 1 и чл. 99, т. 2 във вр. с чл. 103, ал. 2 от АПК е отменил решение № ВН 18-ОС/2011 г. на директора на РИОСВ-Варна, с което е съгласувано ИП за "Създаване и отглеждане на овощни насаждения от праскова, кайсия, ябълка и череша" и е възобновил административното производство по издаването на решение по уведомление за инвестиционно предложение с вх. № 26-00-3887/13.07.2011 г. В мотивите си министърът е посочил, че установените нови обстоятелства и най-вече обраслите имоти с характерна (типична) за района степна растителност, създаваща благоприятни условия за състоянието и разпространението на местообитание 62С0, налага промяна в анализа и съответно в заключенията на извършената преценка в хода на процедурата по оценка за съвместимост по реда на Наредбата за ОС. Посочено е, че очакваните въздействия ще се изразяват в унищожаване на части от природното местообитание, фрагментация и трансформация на местообитанието, както и промяна във видовия състав на населяващите местообитанията птици. Реализацията на ИП ще засегне приоритетното за опазване природно местообитание 62С0 "Понто-сарматски степи" в защитена зона "Комплекс Калиакра" и ще доведе до влошаване на благоприятното състояние и до увреждане на местообитанието и неговите видове. Този довод е изцяло реципиран от мотивираното становище на ЕК. Изложен от МОСВ е общ извод, че ще бъде засегнато около 5 % от приоритетното за опазване природно местообитание 62С0 "Понто-сарматски степи", без конкретни мотиви каква ще е степента на засягане само в частта на реализация на ИП. Липсва конкретизация и в придружаващите решението доказателства, представляващи част от административната преписка. Въз основа на така установените факти, които не се оспорват от страните, първоинстанционният съд е приел, че независимо, че документите са създадени след решението на РИОСВ-Варна, обстоятелството, че имотите не се обработват и са обрасли с характерна тревна растителност е съществувало към момента на провеждане на процедурата по съгласуване през 2011 г. и новите доказателства са представени с оглед установяване на това обстоятелство. Основателно е твърдението на касатора, че представените документи не са ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 99, т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а когато актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Въпросната разпоредба е съответна на тази на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения, поради което за тълкуването й важат всички теоретични разработки и дългогодишна съдебна практика. Тълкуването на същата налага извода, че под "нови обстоятелства от съществено значение" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т. е. да не са били част от установените факти при издаването на акта, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след издаването на административния акт. Писмените доказателства като основание за отмяна може да са новооткрити, но да не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В този смисъл това са писмени доказателства, установяващи факти, които са съществували до момента на издаването на административния акт, но не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Необходимо е новите доказателства да са писмени и да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали до постановяване на административния акт и са от съществено значение за произнасянето на органа. Визираните от МОСВ факти не са новооткрити по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК - съществували към момента на издаване на процесното разрешение, не са могли да бъдат установени преди това, станали са известни след постановяване на акта и са могли да повлияят на крайното решение на административния орган. В случая става въпрос не за нови обстоятелства или нови писмени доказателства, а за факти, които са възникнали след издаване на решение № ВН 18-ОС/2011 г. и са относими към реалното изпълнение на инвестиционното предложение. Предвид изложеното не е налице основанието по чл. 99, ал. 2 от АПК за отмяна на влезлия в сила стабилен административен акт на РИОСВ-Варна и възобновяване на административното производство, мотивирано от МОСВ със становището на ЕК и констативния протокол от проверката. Що се касае до това, че основен аргумент за постановяване на решението на РИОСВ-Варна е внесената от инвеститора информация относно начина на ползване на имотите, изключваща предположението, че същите са местообитания, предмет на опазване в защитената зона, това обстоятелство е съществувало и е могло да бъде установено в административното производство. Възможността да се приложи някое друго основание по чл. 99 от АПК е извън предмета на спора, като тази по т. 1 в случая е преклудирана съгласно императивното изискване на чл. 102, ал. 1 от АПК. С оглед на горното доводите на касатора за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение са основателни. Същото следва да се отмени като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорения административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав