Решение № 16174 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4448/2011 г.

Решение № 16174 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4448/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Златко Николов Станев, действащ като ЕТ "Велински - Златко Станев" от гр. Левски, чрез пълномощника си адв. В. Бърчев, срещу решение № 5/25.01.2011 г., постановено по адм. д. № 701/10 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново (АС), с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 151000214/20.05.2010 г. на ТД на НАП - В. Търново, офис Враца, потвърден с Решение № 331/5.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. В касационната жалба. се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалваният РА. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. И. Русева, в писмен отговор към жалбата излага подробни съображения досежно правилността на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 151000214/20.05.2010 г. на ТД на НАП - В. Търново, офис Враца, потвърден с Решение № 331/5.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, с който са определени допълнителни задължения на търговеца по ЗДДС и ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че от представените по делото доказателства и констатациите в ревизионния доклад се установява, че от страна на жалбоподателя не са представени всички изискани му в хода на ревизията документи както и че в счетоводството му не са отразени получени доставки на стоки по издадените му фактури, не са заведени, не са отчитани продажби с тях и съответно изписани стоките по тези фактури, поради което законосъобразно от органите по приходите е прието наличие на предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и са преминали към определяне на основата за облагане по реда на особените правила на чл. 122 - 124 от ДОПК, като са използвали критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Подробно съдът е обсъдил критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, използвани от органите по приходите при определяне на размера на данъчната основа. По същество на спора съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди по ЗДДС (отм.) месеци 11.2006 г. и 12.2006г, както и по ЗДДС месеци 02.2007 г. и 03.2007 г. в общ размер на 17 742,74 лв. по 9 бр. фактури, издадени от "Албела" ЕООД, с. Мокреш, обл. Монтана, за данъчни периоди месеци 12.2007 г., 01.2008 г., 03.2008 г. и 04.2008 г. в общ размер на 13 158 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Нисо" ЕООД и за данъчни периоди месеци 04.2007 г., 05.2007 г., 06.2007 г., 07.2007 г., 09.2007 г., 10.2007 г. и 11.2007 г. в общ размер на 22 189,23 лв., по 8 бр. фактури, издадени от "СМС груп" ЕООД от с. Мокреш, обл. Монтана, за периоди месеци 06.2008 г., 08.2008 г., 09.2008 г., 10.2008 г., 11.2008 г., 12.2008 г., 02.2009 г. и 03.2009 г. в общ размер на 24 209,50 лв. и по 11 бр. фактури, издадени от "Харлей 2004" ЕООД Предмет на стопанската операция по посочените фактурите са доставка на услуги - строително-монтажни работи. От извършени в хода на ревизията насрещни проверки на доставчиците за установено съдът е приел, че представители на дружеството не са открити на адреса за кореспонденция и исканията за представяне на документи са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. По-късно е получена информация, че представляващия дружествата "СМС груп" ЕООД и "Албела" ЕООД се намира в затвора, като от негова страна са депозирани писмени обяснения, в които посочва, че не е извършвал търговска дейност и не разполага с документи. Впоследствие са депозиране в ТД на НАП - В. Търново, офис Плевен счетоводни документи, за които се твърди, че изхождат от "СМС груп" ЕООД и "Албела" ЕООД. Процесните услуги - СМР съдът е приел, че са документирани с процесните фактури, протоколи за приемане на извършените СМР и са във връзка със сключени договори между жалбоподателя и тримата доставчици. Договорите между ЕТ "Велински - Златко Станев" като възложител и "Албела" ЕООД, "Нисо" ЕООД и "СМС груп" ЕООД като изпълнител, са свързани със сключени договори от страна на жалбоподателя като изпълнител с "Просима 99" АД като възложител, "Просима" ЕООД и "Валдес 96" ЕООД. При така установеното съдът е приел, че в хода на съдебното обжалване не са представени доказателства за наличие кадрова и техническа обезпеченост на процесните услуги. Не е извършена проверка в счетоводството на доставчиците. Липсват доказателства за закупена или наета техника от доставчиците, като подизпълнител, нито доказателства за наличие на работници, които да са изпълнявали описаните в протоколите за приемане на СМР на посочените обекти, поради което липсват облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, не е налице данъчно събитие, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. е отказано право на данъчен кредит по процесните услуги. В частта на определен данък за 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) съдът е приел, че са налице основанията на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), вр. чл. 15, ал. 3, т. 2 от същия закон, като данъкът е определен въз основа на извършеното преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя в посока на увеличение със сумите по фактури издадените от "Албела" ЕООД, за които с оглед изложеното досежно ЗДДС няма реални доставки. За ревизираните 2007 г. и 2008 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, вследствие на преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя в посока на увеличение на основание чл. 16, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Фактическото основание е липса на извършени реални доставки на услуги - СМР, поради което са налице предпоставките на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съгласно която се приема, че е налице отклонение от данъчно облагане, когато е налице заплащане на възнаграждение или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства и при анализа им в тяхната съвкупност е достигнал до правилни изводи. На първо място правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, както и че е спазена процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, свързан с липса на основанието, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В хода на ревизията до дружеството касатор са били изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения, като са изискани конкретни документи, които е следвало да се представят на ревизиращия екип. Тези искания са били редовно връчени, но част от исканите счетоводни документи, необходими за извършване на ревизията и обективно установяване на данъчните задължения на ревизираното лице, не са били представени. По време на ревизията касаторът е депозирал писмени обяснения, в които е посочил, че за три години счетоводството му е било заведено повторно, като не са представени аналитични регистри на сметките, главна книга и месечни оборотни ведомости, ГДД, след като такива изрично са били поискани. Не е посочена обективната причина за завеждане на повторно счетоводство, както и за констатираните различия между декларираните данни в ОПР и оборотни ведомости, главна книга за 2006, 2007 и 2008 години. Неоснователен е довода, че за да се приеме, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на данъчни задължения, когато при съставянето на счетоводната отчетност са нарушени основни принципи на счетоводството или допуснатите неточности в счетоводството са толкова многобройни, че дават съществено отражение върху възможността за аналитично проследяване на стопанските операции, тъй като от касатора не са ангажирани доказателства в таза насока. Доколко едно счетоводство е водено редовно, за да дава възможност за установяване на данъчни задължения е въпрос за изясняване на който са необходими специални знания, а допусната от съда ССЕ е била заличена по искане на касатора. Неоснователен е довода, че липсата на реалност на доставката следва да бъде установена с валидни доказателства. На първо място съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното и на следващо място в тежест на касатора е да докаже положителния факт за реално извършени СМР услуги. В конкретния случай липсват доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на процесните услуги. Доколкото последните с оглед специфичния си характер са свързани с наличие на техника и работна ръка, то от касатора е следвало да бъдат представени доказателства в тази насока, както и доказателства за наличие на извършени разходи във връзка с приходите, предвид изискването на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. Законосъобразно е и решението и в частта относно определената данъчна основа и допълнително начисления данък по по чл. 35 от ЗОДФЛ ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 и сл. от ЗДДФЛ, въз основа на увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), вр. чл. 15, ал. 3, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. С оглед на изложеното и при липса на сочените от касатора основания водещи до отмяна на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по жалбата следва да бъде оставена без уважение, с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК и тъй като юрисконсултско възнаграждение е присъдено от АС. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ,