Решение № 340 от 11.6.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002104921/2023 г.

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ “Д-Р С. И.“, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя изпълнителен директор д-р Т. Т. срещу решение №907/29.06.2023г. на Апелативен съд- София, по възз. гр. дело №2760/2021г. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като вместо него бъде постановено друго решение, с което изцяло се отхвърлят исковете на М. М. Т. и М. К. Т., предявени срещу МБАЛ “Д-р С. И.“ –гр. М., както и да му бъдат присъдени разноски. Твърди, че решението е необосновано, тъй като фактическите изводи се отклоняват от житейската логика, от правилата на медицинската наука, от дадените от експертите заключения и от приетата и неоспорена от страните медицинска документация, вкл. от събраните в хода на производствата гласни доказателства. На следващо място излага, че е постановено в нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 45 вр. Чл. 49 ЗЗД, тъй като не се установява кумулативното наличие на всички елементи от фактическия му състав, доколкото в своята съвкупност те пораждат спорното материално субективно право. Във връзка със сочените нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят счита, че неимуществените вреди не са доказани, но съдът ги презумира и формира крайните си изводи на тази своя презумпция. Излага, че вредите, като елемент от фактическия състав на деликта подлежат на доказване от страна на ищците, докато в абсолютно противоречие с нормата на чл.235 ГПК съдът приема, че се дължи обезщетение на М. Т., само защото е живял на един адрес с М., като не отчита обстоятелството, че вредите не са от категорията факти, които съдът може да възприема като ноторни или служебно известни. Още повече, че по отношение на ищеца М. Т. следва да се намери приложение ТР №1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС, според което „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник, като се моли за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- М. М. Т., представляван от неговия баща и законен представител- М. К. Т. чрез депозирания писмен отговор оспорва същата. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорeн начин се установява наличието на основания за ангажиране на отговорността на ответника. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а решението- потвърдено, като му се присъдят съдебно-деловодните разноски. Ответникът М. К. Т. не е подал писмен отговор. С определение №248/19.01.2024г., постановено по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал.2, пред. 3 –то ГПК в частта, с която предявеният иск по чл. 45 вр. Чл. 49 ЗЗД е уважен по отношение на ищеца М. К. Т. ЕГН [ЕГН], като МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], в качеството му на възложител на работа на своя екип от лекари, е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на М. В. И. в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че на ищеца М. Т. „за вреди от обстоятелството, че ще бъде лишен от подкрепата на майката при отглеждането на детето /родено от фактическо 7 съжителство/, настоящата инстанция намира, че следва да му присъди обезщетение в размер на 50 000лв. тъй като тези вреди са безспорни“, въпреки, че не е посочил доказателства за претърпените от него неимуществени вреди. Върховният касационен съд, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложеното касационно основание и по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: Въззивният съд се е произнесъл по субективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от малолетния М. М. Т., чрез неговия баща и законен представител М. К. Т. и лично от М. К. Т. срещу МБАЛ „Д-р Ставен И.“ ЕИК[ЕИК], като възложител на работа на своя екип от лекари на основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на суми, претендирани като обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майката на детето -М. И., починала на 08.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на смъртта до окончателното изплащане. Приел е, че ищецът М. М. Т. е син на М. В. И., починала на 08.07.2016г., а ищецът М. К. Т., съжителствал с М. И. е баща на детето М. М. Т., родено на 19.06.2016г. След като е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд е достигнал до извод, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответното лечебно заведение, като на малолетния ищец М. М. Т., въпреки липсата на доказателства, с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД и принципа на справедливост, е присъдил обезщетение в размер на 180 000лв., който според съда отчита и приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. За ищеца М. К. Т., доколкото също липсват доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, съдът е определил обезщетение в размер на 50 000лв.