Решение № 12326 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А. - гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Л. Елмаз, срещу решение 6586 от 17.07.2025 г., постановено по адм. дело 1280 по описа за 2025 г. на Административен съд гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение 3621/02.06.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). Твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се доводи в подкрепа на становището за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. и от 20.10.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, против решение 3621/02.06.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът приема жалбата за неоснователна. За да се произнесе приема за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на М. А. А. от 27.09.2024 г. за предоставяне на международна закрила в Република България. С решение 2119/28.02.2025 г. производството по предоставяне на закрила е прекратено, но на 01.04.2025 г. е било възобновено отново, поради явяването на молителя и депозиране от него на молба за възобновяване. От проведено на 01.04.2025 г. с лицето интервю е установено, че е напуснал нелегално Сирия през м. август 2024 г. като навлязъл на територията на Република Турция, където останал около месец, а на територията на Република България влязъл в началото на септември 2024 г. със стълба над граничната ограда. Били общо тринадесет човека. След преминаване на българска територия цялата група ходили два дни в гората, след което са качени от трафиканти на автомобил и потеглили за София. Трафикантите ги оставили до София близо до някаква ферма и там били задържани от полицията. Цялата група били отведени в полицейски участък, където стоял 24 часа. След това е откаран в затворен лагер, където престоял четиринадесет дни, а после преместен в друг затворен лагер близо до Харманли, където останали осем дни и накрая доведен в лагера в гр.Харманли, където преседял около десет дни, след което отишъл при брат си в гр. София, който имал статут и двамата работили в строителството. В проведеното интервю, обективирано в протокол с рег. 34885/01.04.2025 г. жалбоподателят заявява, че е роден в [населено място], обл. Дейр ал Зор, където живял до напускането на Сирия, заявил, че е [етническа принадлежност] и като такъв не е имал проблеми в Сирия. Заявява, че е служил в армията в периода 2010-2013 г. в Дамаск, във военна полиция, а докато бил в казармата през 2012 г. е арестуван и осъден на седем месеца затвор защото намерили в телефона му песен, която поддържала С. Хусейн. Бил арестуван за седем дни за назидание и в Даеш през 2014 г., защото не се молил, а пушил. Излага твърдения, че не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради религията, която изповядва [вероизповедание], не е бил член на въоръжена групировка, не е участвал в политическа партия. Сочи, че е женен и има шест деца, които заедно с майка му, баща му, един брат и двете му сестри са в Сирия. Завършил средно образование и работил като кофражист. Загубил син на година и половина през 2022 г. при бомбардировки, както и четирима роднини през различно време също при бонбандировки. Последният път, когато видял ислямисти, било през 2014 г. Твърди, че когато бил в затвора е бит многократно и заплашван. Като причина за напускането на Сирия посочва войната и лошото икономическото положение, поради което не можел да прехранва семейството си. Подал молба за закрила в България, тъй като е сигурна държава и спазвала правата на човека. Молбата му за международна закрила е първа по ред. Сирийският гражданин твърди, че би се върнал в родината си, но няма пари. С обжалваното пред първата инстанция решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ отказва да предостави на касационния жалбоподател статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Решението е мотивирано с бежанската история на чужденеца при проведеното интервю относно причините същият да напусне страната си по произход, както и за причините за нежеланието му да се завърне в родината си. Първоинстанционният съд, позовавайки се на бежанската история на М. А. А. излага съображения, че спрямо него не са установени материалноправните предпоставки на чл. 8, ал.1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод неговата политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По тези съображения съдът прави извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. А.. По отношение обстановката в Сирия съдът е взел предвид и информация от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. Асад. При преценка на събраните доказателства формулира извод за липса на основания за приложение и на разпоредбите на чл. 9 ЗУБ. Обосновава от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут като много подробно и в детайли разглежда обстановката политическа и военна в Сирия и извежда извод за правилност на преценката на административния орган при постановяване на оспорения отказ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал.2, изречение второ АПК, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. и МД-02-572/20.10.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл.9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Молителят, в бежанската си история изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Не е спорно по делото, че касационният жалбоподател М. А. А. е роден на [дата]. в [населено място], обл. Дейр Ал Зор, Сирия, [етническа принадлежност], [вероизповедание], женен с шест деца, като жена му и децата му се намират в държавата му по произход. Чужденецът не прави относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 вр. ал.1 ЗУБ. Посочените от чужденеца причини да напусне Сирия са такива от личен и социален характер и не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход, още повече, че в интервюто същият заявява, че би се върнал в Сирия, но няма пари за това, поради което направеният от първоинстанционният съд извод, въз основа на представените по делото доказателства, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на лицето е правилен. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая и на хуманитарен статут на чужденеца на основание чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ включително при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. Обстановката на територията на Сирия в момента е динамична, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните на приложените в касационното производство актуални справки се установява, че след свалянето от власт на президента Б. ал Асад на 8.12.2024 г. до 25.09.2025г. над 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към 26.09.2025 г. около 1 863 000 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Посочените в интервюто причини за напускане на страната са войната и лошото икономическо положение. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, поради което се явява правилен изводът на съда и съответен на доказателствата по делото, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователен е доводът на касатора, че представените справки, изготвени от дирекция Международна дейност" на ДАБ не отразяват действителното положение в Сирия. Представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки, изготвени от дирекция Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" (2023 г.) са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,