Решение № 8229 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14223/2018 г.

Решение № 8229 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14223/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Славчев в качеството му на младши инспектор в Районно управление Костинброд, против решение № 994 от 17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 667/2018 г. по описа на Административен съд – София област. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – И. Зарев, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед за задържане рег. № 286 зз 133/22.06.2018 година, издадена от полицейски орган при РУ Костинброд, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на – И. Зарев за срок от 24 часа. Административен съд София област е приел за установени следните факти по делото: Като фактически обстоятелства за постановеното задържане е посочено "във връзка с чл. 325, ал. 2 от НК и във връзка с ДП 195/2018 г." Съгласно представената докладна записка с рег. № 286 р-4380/25.06.2018 г., изготвена от инспектор Славчев, на 22.06.2018 г. същият е получил разпореждане от Зам. Началника на РУ Костинброд, че следва да укажат съдействие на Общински инспекторат срещу лицето Зарев, защото последното се държало грубо и арогантно с органите на Общината. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка не се съдържат достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. От анализа на събраните по делото доказателства е установено, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК и във връзка с ДП 195/2018 г. чл. 294, ал. 1 от НК. В тази насока са правилни изводите на АС, че по преписката не са представени доказателства за извършено от Зарев престъпление. Правилно е посочено в мотивите на съда, че въпреки цитирането на някакъв номер в заповедта за задържане на досъдебно производство, в преписката, въпреки указанията на съда липсва приложено доказателство за такова поради което е прието, че липсва правно основание за задържането. Не са налице наличие на данни за престъпление, поради липсата на доказателства за такива. Не са налице и правните основания за налагане на ПАМ, съответстващи на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Действително за прилагане за прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. При наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление, полицейските органи могат в рамките на оперативната си самостоятелност да налагат принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с оглед осъществяване основните си дейности предвидени в разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателното преследване. В конкретния случай тези елементи на фактическия състав на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не са били налице. Касационната инстанция споделя и правните изводи на АС, че прилагането на процесната принудителна административна мярка не е съобразено и с целта на закона. Целта на ПАМ по чл. 72 ЗМВР е дадена законова възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което освен наличие на данни за извършено престъпление, може да се предположи и че ще се укрие или създаде други пречки за разследването, каквито доказателства по делото липсват. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, такива не следва да се присъдят, поради липса на доказателства за извършването им. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение