Решение № 14135 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9467/2020 г.

Решение № 14135 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9467/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, бул. "Ст. Стамболов" № 73, представлявано от д-р Б. Миразчийски, подадена против Решение № 628 от 10.06.2020 г. по адм. д. № 760/2020 г. на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-1319/2.09.2019 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/- Бургас в частта й по т. 1 и т. 2, с които на дружеството, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗ0/ и чл. 408, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. /НРД МД 2018/, е наложена "финансова неустойка" в размер на по 200 лева за две нарушения, от които първото за нарушение разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО и чл. 277, вр. с чл. 286, т. 1 от НРД МД 2018, а второто- за нарушение разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 и чл. 37, ал. 1 ЗЗО, вр. с чл. 274, ал. 3 от НРД МД 2018. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съдържащи се имплицитно в жалбата- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според оспорващия, липсата на депозирано становище от страна на болничното заведение срещу констатациите в Протокол № 821/19.07.2019 г. не означава съгласие с тях и налагане на финансова санкция е преклудирало правото на лицето, обект на проверката, на пълна защита По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - директорът на РЗОК- Бургас не е изразил становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд-Бургас е потвърдил Заповед за налагане на санкции № РД-25-1319/02.09.2019 г. на директора на РЗОК- Бургас в частта й по т. 1 и т. 2, с които на дружеството, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗ0/ и чл. 408, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. /НРД МД 2018/, е наложена "финансова неустойка" в размер на по 200 лева за две нарушения, от които първото за нарушение разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО и чл. 277, вр. с чл. 286, т. 1 от НРД МД 2018, а второто- за нарушение разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 и чл. 37, ал. 1 ЗЗО, вр. с чл. 274, ал. 3 от НРД МД 2018. Решението е правилно. Същото е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Установено е от фактическа страна, че между НЗОК от директора на РЗОК- Бургас и "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас" АД е сключен Договор № 020903/17.05.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Със заповед на директора на РЗОК - Бургас, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, е разпоредено извършване на тематично и по жалби проверка на "УМБАЛ- Бургас" АД. В изпълнение на заповедта, от 4.07.2019 г. до 19.07.2019 г., определените финансови инспектори извършили проверката, резултатите от която описали в Констативен протокол № 821/19.07.2019 г. по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО В т. 1 от протокола, проверяващите описали, че по Клинична пътека № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища" по повод постъпила жалба с вх. № 94-01-33/17.06.2019 г., било констатирано нарушение на алгоритъма на КП № 145 за завършеност на клиничната пътека, поради неспазване на изискването за задължителен минимален болничен престой от два дни за осъществяване на посочените в КП дейности и процедури във времеви план. Прието било, че пациентът е напуснал лечебното заведение в деня на хоспитализацията. В т. 2 от протокола е констатирано неправомерно вземане на потребителска такса ИЗ № 11344 на ЗОЛ Д. Моллов, хоспитализиран на 9.05.2019 г. по КП № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища". Съгласно направление за заплащане на потребителска такса и справка за заплатени суми към ИЗ, издадена от лечебното заведение, пациентът е заплатил потребителска такса за два дни престой в размер на 11, 60 лева /2 дни по 5, 80 лева/. Сумата според проверяващите била събрана неправомерно, тъй като пациентът е напуснал лечебното заведение в деня на хоспитализацията си. Предвид установените факти, проверяващите обосновали извод, че са налице нарушения по индивидуалния договор и ЗЗО, конкретизирани подробно за двата вида нарушения, като отправили и препоръки за подобряване дейността на изпълнителя на медицинска помощ. Констативният протокол бил връчен на изпълнителния директор д-р Б. Миразчийски, който депозирал възражение в 7- дневен срок. Във възражението обаче не били оспорени констатациите в протокол, а били изложени доводи за валидност на същия поради съмнения за автентичността на един то положените от двамата контрольори подписи и то досежно Констативен протокол № 854/19-07. 2019 г. за неоснователно получени суми. Предвид на практика липсата на възражение по Констативен протокол № 821/19.07.2019 г. и на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, директорът на РЗОК- Бургас е постановил Заповед за налагане на санкции № РД-25-1319/2.09.2019 год, налагайки санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лева за всяко нарушение. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед на директора на РЗОК - Бургас е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма. Съдът не е констатирал при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на процесната санкция. Проверката е извършена от компетентни по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО длъжностни лица от РЗОК- Бургас – контрольори. Разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО гласи, че в случаите, когато лицето не оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по чл. 74, ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Такъв е и настоящият случай, защото жалбоподателят не е депозирал възражение, в което да оспорва направените от длъжностните лица констатации, а е изложил само съмнения относно автентичността на подписите, като е пожелал отнасяне пред арбитражна комисия единствено на констатациите по Протокол 854/198.07.2019 г. за неоснователно получени суми, който не е предмет на настоящото производство. В тази хипотеза, разглеждането на спора от арбитражна комисия не е предвидено като елемент от производството и констатациите се считат за верни, като не подлежат на последваща преценка по същество нито от директора на РЗОК, нито от съда, разглеждащ жалбата. Това разбиране се налага при системното тълкуване на разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в условията на която директорът на РЗОК е задължен да санкционира нарушителя на база неоспорените правни и фактически констатации, т. е. той действа в условията на обвързана компетентност. Предвид гореизложеното, неоснователно е и възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в този смисъл. Както е посочил и първоинстанционният съд, постановените санкции, въз основа на установени с категоричност нарушения, са определени правилно и законосъобразно, на минимума. Предвид изложеното, тезата, която развива касаторът за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената по същество с него оспорена част от заповедта за налагане на санкция, не може да бъде споделена. Отхвърляйки подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставки за издаване на заповедта, произнесена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване и при правилно приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,