Решение № 2643 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2009 г.

ВАСIII отделение26.02.2010 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 7 от 7.01.2009 г. по адм. д. № 511/2008 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2643 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Стефка Руменова Тодорова от гр. Кюстендил против решение № 7 от 7.01.2009 г. по адм. д. № 511/2008 г. на Административен съд гр. Кюстендил като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 46, ал. 5 ЗОС във вр. с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на Стефка Тодорова против заповед № 1169/28.10.2008 г. на кмета на община гр. Кюстендил с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 46, ал. 2 ЗОС, са прекратени наемните отношение за посоченото общинско жилище, поради неплащане на наемната цена за повече от три месеца. Съдът е изложил съображения, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и установено материалноправно основание на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС. Решението е правилно. Безспорен е фактът, че жалбоподателката е сключила с община гр. Кюстендил наемен договор на 1.11.2001 г. за общинско жилище в гр. Кюстендил, кв. "Изток", къща № 5, като жалбоподателката не е изпращала дължимия месечен наем от по 4,55 лв. за периода от м. юли 2005 г. до м. октомври 2008 г. в общ размер на 379,10 лв. и такса смет от 2003 г. до 2008 г. в размер на 11,05 лв. При така установените фактически обстоятелства законосъобразен е изводът на съда, че е установено правното основание за прекратяване на наемния договор, визирано в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, поради което обжалваната заповед е издадена при спазване на приложимия материален закон. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че след издадената заповед е направила частично плащане на сумата 145,60 лв. и няма финансови възможности да се издължи изцяло. Налице е неплащане на движимия наем за период повече от три месеца, поради което съдът законосъобразно е отхвърлил оспорването на обжалваната административна заповед. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1