Решение № 3688 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2020 г.

Решение № 3688 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение № 1599 от 4.09.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 3984/2019 г. С него се отменя решение № 2153-15-323/13.12.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-715/3.10.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на Б. Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО по подадено от него заявление с вх. № 2113-15-2647/21.06.2019 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив. Преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по подаденото заявление съобразявайки указанията в решението по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Б. Г., чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. С тях се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 по подадено заявление от Б. Г.. Спорен въпрос в административното и съдебното производство е осигурителния стаж, по точно стажът за периода 1.01.1982 г. до 31.08.1994 г. с продължителност от 9 г. и 8 месеца като останалите предпоставки за правото на пенсия са били налице и са признати от административния орган. За този стаж е представено Удостоверение образец УП 3 и при липса на други доказателства органът е приел, че не се доказва и е отказано отпускане на пенсия поради неизпълнение на условието от 38 г. и 8 месеца осигурителен стаж. Възраженията пред съда са за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил обжалваните актове. От фактическа страна е прието, че при липса на други доказателства пряко установяващи осигурителния стаж по чл. 40 НПОС следва да се цени представеното удостоверение, което отговаря на изискванията за форма и съдържание. Приел също така, че представените други писмени доказателства и гласни доказателства установяват полагането на труда в спорния период. Приел също така, че административният орган при предоставената му от закона процесуална възможност и задължение да събира доказателства не събрал относимите такива, не ги преценил във връзка едни с други и при нарушение на административно-производствените правила извел необосновани изводи в противоречие с материалния закон, поради което отменил като незаконосъобразни решението и разпореждането. Така постановеното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Спорният въпрос в административното и съдебно производство се свързва с установяването на осигурителния стаж през процесния период. Редът за установяването на този стаж е законово регламентиран по отношение на доказателствата и тяхната оценка чл. 40 НПОС. В настоящият случай е налично доказателство от описаните в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, и при липса на други доказателства следва да бъде ценено, след като не е оспорено по форма, съдържание и автентичност. При наличието на други доказателства в подкрепа на удостовереното с представеното УП 3 и при валидно издадено УПЗ без съмнение следва да се цени за удостоверяване на осигурителния стаж. Съдът в обжалваното решение е изложил подробни мотиви относно доказателствата и тяхната преценка във връзка едни с други и извел обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят напълно от настоящия състав и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 350 лева, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение