Решение № 7568 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16078/2009 г.

Решение № 7568 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16078/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "България Портфолиос" ООД, гр. Самоков, представлявано от управителя Никола Лазаров Войнов, чрез адв. Веселин Ненов Ненов, срещу Решение № 85 от 26.10.2009 г. на Административен съд - София - град, Първо отделение, 9-ти състав, постановено по адм. д. № 7623/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 23-00-1279/25.04.2008 г., потвърден с Решение № 1622/06.11.2008 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, като жалбоподателят е осъден да заплати на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП деловодни разноски в размер на 80 лв. От обстоятелствата, изложени в жалбата следва извода, че твърдяните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Иска се отмяна на решението и данъчният акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез процесуалният си представител юрк. Волянова, която претендира потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящия състав след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни отменителни основания приема, че е налице следното: С РА № 23-00-1279/25.04.2008 г., потвърден с Решение № 1622/06.11.2008 г. на Директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, предмет на контрол пред Софийски административен съд, на "България Портфолиос" ООД, гр. Самоков е извършена данъчна ревизия по прилагането на ЗДДС за периода - м. юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2006 г. и е доначислен ДДС в общ размер на 145741,34 лв. и съответните лихви в размер на 3698 лв., върху получени гаранционни депозити по сключени предварителни договори за покупко - продажба на недвижими имоти. По делото са приложени всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства, които са обсъдени от първоинстанционния съд, както и назначената и изслушана, неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че за период от 01.07.2006 г. до 31.12.2006 г. са били сключени предварителни договори за покупко - продажба на масивни жилищни сгради с чуждестранни физически и юридически лица, като в този период в банковата сметка на дружеството са постъпили суми от различните купувачи в размер на 874447,54 лева, от която данъчна основа - 728706,28 лева и ДДС в размер на 145741,26 лева, като при направените авансови суми през този период дружеството не е начислявало ДДС, а при приключване на сделката, издаването на нотариален акт е начислен ДДС върху цялата сума, включително и върху платените авансови вноски/ върху стойността на целия имот. При внасяне на частичните вноски, ДДС не е начисляван, като е върнат само внесения депозит по предварителния договор за къща № 44 в размер на 241400 британски лири или 56220,13 лева на 20.11.2008 г. и е възстановен депозит на 12.12.2006 г. на купувача Жан Карупика всички други суми, внесени по предварителните договори като депозит не са върнати на собствениците им, а са включени като внесени суми при окончателното прехвърляне на собствеността на жилищния имот и издаването на нотариален акт и данъчна фактура, като с допълнително представени споразумения между дружеството - жалбоподател и купувачите е постигнато съгласие да бъдат прихванати сумите по внесените гаранционни депозити. От наличните по делото доказателства е видно, че през ревизирания период: 01.07.2006 г. - 31.12.2006 г. дружеството - жалбоподател е сключило предварителни договори за строителство и покупко - продажба на недвижими имоти с купувачи - граждани на Великобритания - 35 броя, като от съдържанието им се установява, че жалбоподателят се е задължил в качеството си на продавач да построи и продаде на купувача или на учредено от него или с негово участие юридическо лице /описания в договора недвижим имот/ конкретно индивидуализирани масивни жилищни сгради със застроена площ средно от 96 кв. м., ведно с идеални части от правото на строеж, а купувачът поел задължение да заплати цена в размер между 47905 и 54955 английски лири, като цената ще се заплаща като част от дължимата сума се плати по банкова сметка, посочена от продавача, а останалата част - при получаване на разрешение за ползване на имота или издаването на нотариалния акт. Наред с това, договорено е, че за някои от предварителните договори депозит се заплаща на две вноски - първата в 14-дневен срок от подписване на предварителен договор или в 30-дневен срок от подписване на предварителния договор, а с втората продавачът се задължава да спре рекламирането на имота. В друга част от договорите е договорено, че купувачът се задължава да плати на продавача пълната цена на имота на две вноски - първата вноска е депозит и се заплаща до датата на нотариалния акт, а втората вноска - в 14-дневен срок от сключване на окончателен договор под формата на нотариален акт, като във всички случаи на договорите, продавачът поел задължение да сключи окончателни договори за продажба на имотите под формата на нотариален акт до 31.12.2006 г. след изплащане на пълната цена на имота и възстановяване на платения депозит. Основният спорен момент по делото е дали договорените гаранционни депозити имат гаранционно обезпечителна функция или представляват авансови плащания по договора, подлежащи на облагане с ДДС. От събраните по делото доказателства, предимно от сключените предварителни договори е видно, че е договорено заплащането на гаранционен депозит от страна на купувача, а продавачът поел задължение да спре рекламирането на имота за продажба и да върне на купувача депозита в срок до сключването на окончателен договор под формата на нотариален акт. Впоследствие, със сключването на допълнителни споразумения и анекси към договорите е предоговорено, че внесените суми като гаранционен депозит да бъдат прихванати от окончателната цена по договорите и да се счита за депозит, като страните няма да имат никакви претенции относно този внесен депозит. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно - счетоводната експертиза се установява, че внесените суми по сметката на дружеството - жалбоподател не са върнати на купувачите, с изключение на двама /изрично посочени/, по отношение на тези суми не е издавана данъчна фактура и същите суми са включени като внесени суми при окончателното прехвърляне на собствеността на жилищния имот и издаването на нотариален акт и данъчна фактура и дружеството не разполага с документи, уреждащи разпореждането с внесения депозит. С оглед на това, Съдът съвсем законосъобразно е приел, че тези плащания под формата на гаранционен депозит представляват авансови плащания. Легално определение на понятието авансови плащания е дадено в разпоредбата на т. 9.2. от Счетоводен стандарт № 11 - Договори в строителството, според която, авансите представляват получени суми от предприемача преди или по време на изпълнението на съответната работа и се отчитат като задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие по облагаема доставка възниква на по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право или датата на завършването на услугата, или датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/. Данъчното събитие е факт от обективната действителност с настъпването, на който правната норма свързва пораждането на определени правни последици. В случая, със самото предоговаряне в посока внесените гаранционни депозити да се приспаднат от цената, подлежаща на заплащане от страна на купувача, така нареченият гаранционен депозит безспорно се е превърнал в авансово плащане /частично/, като на датата на внасянето му за дружеството - жалбоподател е възникнало задължение да начисли дължимия по тези авансови плащания ДДС и да го отрази по съответния ред, като за възникналото данъчно събитие издаде и данъчна фактура - нещо, което безспорно не е направено. В подкрепа на тезата, че внесените суми по гаранционен депозит представляват авансови плащания е липсата на документи, удостоверяващи как дружеството - жалбоподател следва да се разпорежда с тях. От доказателствата по делото се установява, че тези суми по така наречените гаранционни депозити са внесени изцяло по разплащателната сметка на дружеството, като то не разполага с никакви документи, удостоверяващи забраната за разпореждането им и на практика така внесени по разплащателната му сметка, позволяват същото да се разпорежда свободно с тях и да ги използва в дейността си. Според чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в меродавна и приложима редакция, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия: включително т. 1. - получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос. В случая, получателят на доставката е жалбоподателят, който претендира да има право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставките, за които е начислен данъкът. Спорно е наличието на кумулативното изискване - кога е възникнало данъчно събитие, за да бъдат двете дати съотнесени и съпоставени. Решаващият съд е направил в тази част на спора извод за законосъобразност на обжалвания РА, понеже фактическите констатации на същия не са оборени. Съдът е отчел обстоятелството, че няма спор по счетоводното третиране на доставките. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора, като съответна на законовите разпоредби е преценката на Съда. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че решението на Софийски административен съд е правилно поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2888 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение