Решение № 9129 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2019 г.

Решение № 9129 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД, представлявано от д-р В. Атанасова, в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Г. Русева, против Решение № 6639/13.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7146 по описа за 2018 г. на Административен съд- София-град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Писмена покана, изх. № 29-02-80/13.06.2018 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса, за възстановяване на суми, получени без правно основание, с която, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, адресатът е поканен да възстанови суми в общ размер на 2 330 лева.

В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд, по отношение на ЗОЛ Л. Христова, е възприел погрешно фактическата обстановка, тъй като д-р Н. Василева за периода 25.09.2017 г. до 26.09.2017 г. не е ползвала служебен отпуск и това се доказва от фиша за работна заплата за месец септември, а по отношение на ЗОЛ П. Вудурис не е взел предвид обстоятелството, че за пациента е имало съмнение, че има карцином на простатата, което е налагало повторен прием преди изтичането на 30 дни за извършване на повторно изследване за потвърждаване или отхвърляне на съмнението за карцином. За ЗОЛ С. Стоянов, със ИЗ № 302226/2017, лекуван по КП № 43 изтъква довод, че са спазени изискванията на диагностично-лечебния алгоритъм. По повод лечението на С. Димитров Стоянов със ИЗ № 29641/2017, лекуван по КП № 42. 1, подчертава, че административният орган и съдът не са изследвали задълбочено медицинската документация и че формалното прилагане на критериите за дехоспитализиране противоречи на целта на Закона за здравето. Поради това, молбата е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалвания административен акт. Депозирана е и писмена защита. Претендират се разноски.

Ответникът по делото– директорът на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна.

С Решение № 6639 от 13.11.2018 г. по адм. дело № 7146/2018 г., Административен съд- София-град е отхвърлил жалбата на "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. "Никола Й. Вапцаров" № 51 Б, представлявано от д-р В. Атанасова, в качеството й на изпълнителен директор, против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, изх. № 29-02-80/13.06.2018 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно.

По делото е установено, че "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД е сключила с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ договор № 22-2513/12.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2017 г., в т. ч. за КП № 147, КП № 42. 1, КП № 43 и КП № 242.

Със Заповед № РД-18-1565/15.11.2017 г., издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на СЗОК е наредил да бъде извършена проверка на лечебното заведение със задачи: 1/ "Контрол по изпълнение на договора; 2 Контрол по изпълнение на договора във връзка с писмо на НЗОК, вх. № 35-00-898/3/05.07.2017 г. на СЗОК, относно установено рязко нарастване на индикативните стойности по Приложение № 1 и Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. Определени са видът и обхватът на проверката - пълна, както и длъжностните лица, които да я извършат.

За резултатите от проверката е съставен Протокол № РД-18-1565-1/15.11.2017 г., като в него са обективирани констатациите за нарушения по посочените по-горе договори, а именно:

По т. I. 1. По КП № 147 "Оперативни процедури върху мъжка полова система".

1. 1. За ИЗ № 29114/2017 г. на ЗОЛ П. Вудурис, според проверяващите, липсва отбелязване на придружаващи заболявания в приложеното Направление за хоспитализация, както и има нарушение, изразяващо се в отчетено хистологично изследване с № Б-16 365-16 369 от 29.09.2017 г., с отбелязване на неправилна патоморфологична диагноза [диагноза]. Посочените нарушения се твърди, че представляват неспазване на част от договореното в чл. 289, ал. 3, т. 2, чл. 290 и чл. 291, т. 4 и т. 5 от НРД за МД 2017 г., поради което посоченият случай се предлага за включване в Заповед за санкция по чл. 405, ал. 3 от НРД за МД 2017 г.

1. 2. За ИЗ № 31441/2017 г. на ЗОЛ П. Вудурис, проверяващите констатират, че лицето е било хоспитализирано по същата клинична пътека № 147 в срок по-малък от 30 дни от предходната хоспитализация. Посоченото нарушение се твърди, че представлява неспазване на изискванията на чл. 349, ал. 1 от НРД за МД 2017 г., като е посочено, че неспазването на изискванията се изразява в "незавършена клинична пътека". Поради посоченото, дейността по клинична пътека № 147 за ИЗ 31441/2017 г., на стойност 500 лв., е предложена за включване в Протокол за неоснователно получени суми по чл. 399, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД 2017 г.

По т. I. 2. По КП № 42. 1 "Диагностика и лечение на гнойно-възпалителни заболявания на бронхо-белодробната система при лица над 18 години" с минимален болничен престой - 6 дни и с минимален болничен престой при J 85. 0, J 85. 1 и J 85. 2 - 7 дни.

2. 1. За ИЗ № 29641/2017 г., на ЗОЛ С. Стоянов, проверяващите излагат в протокола твърдение, че констатираното нарушение е свързано с неспазване на медицинските критерии за дехоспитализация по КП № 42. 1, тъй като не е изпълнено изискването от структурата на КП за "медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективните данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични), които включват по т. 1. "овладяване на възпалителния процес или усложненията", както и т. 2. "преценка на контролните лабораторни, рентгенови и микробиологични изследвания". Посоченото се твърди, че представлява нарушение на чл. 346, ал. 1 от НРД за МД 2017 г., т. е касае се за незавършена клинична пътека поради неспазване на медицинските критерии за дехоспитализация по КП № 42. 1

Поради посоченото, дейността по клинична пътека № 42. 1 за ИЗ 29642/2017 г., на стойност 700 лв., е предложена за включване в Протокол за неоснователно получени суми по чл. 399, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД 2017 г.

По т. I. 2. По КП № 43 "Бронхоскопски процедури с неголям обем и сложност в пулмологията" с минимален болничен престой - 48 часа и минимален болничен престой при лица под 18 години - 3 дни.

2. 2. За ИЗ № 30226/2017 г. на ЗОЛ С. Стоянов, проверяващите излагат в протокола твърдение, че няма данни да е проведена през време на хоспитализацията на ЗОЛ задължителната диагностична процедура **ЗЗ. 24 - "затворена (ендоскопска) биопсия на бронх", с която е била отчетена ИЗ. Касаело се за незавършена клинична пътека, поради неизпълнение на основното изискване за задължителна диагностична процедура по КП № 43. Констатираното нарушение при ИЗ на ЗОЛ по КП № 43, което е извършено от ИМП в ЛЗ за БП било за неспазване на регламента на чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 288, т. 6, буква "б" и т. 10 от НРД за МД 2017 г., на стойност 280 лв., поради което посоченият случай се предлага за включване в Протокол за неоснователно получени суми по чл. 399, ал. 2 от НРД за МД 2017 г.

За нарушения, описани в т. II от протокола

По т. II. 1. По отношение на ИЗ № 28980/2017 г. на ЗОЛ Н. Халваджиев, постъпил на 27.09.2017 г. и изписан на 29.09.2017 г., проверяващите излагат в протокола твърдение, че в деня на изписването на ЗОЛ, а именно 29.09.2017 г. в Направлението за хоспитализация и в епикризата на пациента фигурира име и подпис на д-р К. Орешков, който съгласно предоставен график, е бил в служебен отпуск от 29.09.2017 г. вкл. Посоченото се твърди, че представлява нарушение на чл. 375, ал. 1 от НРД за МД 2017 г. По т. II. 2. По отношение на ИЗ № 28959/2017 г. на ЗОЛ Г. Гюров, постъпил на 27.09.2017 г. и изписан на 29.09.2017 г. по КП 240, проверяващите излагат в протокола твърдение, че в деня на изписването на ЗОЛ, а именно 29.09.2017 г., в Направлението за хоспитализация и в епикризата на пациента фигурира име и подпис на д-р К. Орешков, който съгласно предоставен график, е бил в служебен отпуск от 29.09.2017 г. вкл. и не е имал право да подписва финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си. Посоченото се твърди, че представлява нарушение на чл. 375, ал. 1 от НРД за МД 2017 г.

По т. III. 1. По отношение на ИЗ № 28465 на ЗОЛ Л. Христова, хоспитализирана на 21.09.2017 г. и дехоспитализирана на 26.09.2017 г. по КП № 242 "Диагностика и лечение на левкемии", с минимален болничен престой - 5 дни, с окончателна диагноза С91. 1 - [диагноза], проверяващите излагат в протокола твърдение, че в деня на изписването на ЗОЛ, а именно- 26.09.2017 г., в Направлението за хоспитализация и в епикризата на пациента фигурира име и подпис на д-р Василева, която съгласно предоставен график, е била в служебен отпуск от 25.09.2017 г. до 26.09.2017 г. вкл. и не е имала право да извършва медицински дейности и да подписва документи, свързани с лечението на пациента. Посоченото се твърди, че представлява нарушение на чл. 375, ал. 1 във връзка с чл. 346, ал. 1 от НРД за МД 2017 г., поради което дейността по КП № 242 за ИЗ 28465/2017 г. на стойност 850 лв. е предложена за включване в Протокол за неоснователно получени суми по чл. 399, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД 2017 г., а реално вложените лекарствени продукти, на стойност 4 397, 91 лв., са предложени за незакупуване.

По т. IV от Протокола

По т. IV. 1 са проверени всички досиета на ЗОЛ с различни КП от Клиника по хематология и от Клиника по онкология, като е установено, че отчетената медицинска дейност е била реално осъществена. Във всяко едно ИЗ са били проверени индикации за хоспитализация, ДЛА и медицински критерии за дехоспитализация, при което не се установени нарушения, с изключение на описаните по т. 1. Констатирано е, че чл. 30 от НРД за МД 2017 г. е спазен.

По т. IV. 2 По отношение на ИЗ № 28465 на ЗОЛ Л. Христова по КП 242 е предложено незакупуване на лекарства на стойност 4 397, 91 лв., поради описани нарушения в раздел III. 1 от Протокола.

Съставен е Протокол за неоснователно получени суми № РД-18-1565-2/15.11.2017 г., връчен на 08.12.2017 г. на упълномощено от болничното заведение лице. В протокола е отразено, че се дължи възстановяване на суми, получени без правно основание, съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в общ размер на 2 330, 00 лева /като сбор от сумите по т. 1 - 500 лева, по т. 2 - 700 лева, по т. 3 - 280 лева и по т. 4 - 850 лева/.

В законоустановения срок по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО е постъпило писмено възражение с вх. № 22-2513-83/18.12.2017 г. от д-р В. Атанасова, в качеството й на изпълнителен директор на лечебното заведение срещу ПНПС № РД-18-1565-2/15.11.2017 г. Същото е разгледано от постоянно действаща комисия, създадена със Заповед № РД-09-34/01.03.2018 г. и Заповед № РД-09-40/15.03.2018 г., за разглеждане на постъпили по реда на чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО възражения. Със Становище № 2, постоянно действащата комисия е приела, че възражението с вх. № 22-2513-83/18.12.2017 г. е неоснователно.

Административното производство е приключило с постановяване на процесната Писмена покана, изх. № 29-02-80/13.06.2018 г. за доброволно възстановяване на сума в общ размер на 2 330, 00 лева.

По първоинстанционното дело са приобщени следните писмени доказателства: истории на заболяванията, епикризи, направления за хоспитализация, Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г.

По отношение на ИЗ № 31441/2017 г. на ЗОЛ П. Вудурис, проверяващите констатират, че лицето е било хоспитализирано по същата клинична пътека № 147 в срок по-малък от 30 дни от предходната хоспитализация.

В случая първоинстанционния съд е приложил правилно относимите правни норми. Съгласно чл. 349, ал. 1 от НРД за МД 2017 г. "когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго".

От тълкуването на цитираната правна норма ясно се вижда изразената нормотворческа воля за заплащане само на един от случаите, когато в срок от 30 дни след дехоспитализирането му пациентът е хоспитализиран отново по същата клинична пътека. По нормативно предположение, при една от двете хоспитализации са допуснати нарушения при провеждане на лечението: не са били изпълнени критериите за дехоспитализация или не са били налице индикациите за хоспитализация.

От фактическа страна е установено, че и двете хоспитализации на един и същ пациент по съответната клинична пътека са били извършени в "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД. По КП № 147 е отчетена хоспитализация по ИЗ 29114/2017 за периода от 28.09.2017 г. до 30.09.2017 г. и повторна хоспитализация на същия пациент по ИЗ 31441/2017 за времето от 18.10.2017 г. до 19.10.2017 г. За втората хоспитализация проверяващият орган е приел, че извършената дейност е била отчетена към СЗОК и съответно заплатена от НЗОК, поради което подлежи на възстановяване.

В хода на проверката и в съдебното производство изпълнителят на болнична помощ не е изложил обстоятелствата, относими към алгоритъма на клиничната пътека, които са наложили две последователни хоспитализации преди изтичане на 30-дневния срок от първата дехоспитализация. В жалбата е посочено, че "има съмнения за карцином на простатата и извършването на изследване, което да потвърди или отхвърли тези съмнения е наложило последваща хоспитализация". Видно от приложената по делото Епикриза на П. Вудурис от отделението по урология за периода от 28.09.2017 г. до 30.09.2017 г., тези съмнения са били известни на лекарите и са отразени в нея. Става ясно, че те не се породени и не се дължат на излезли след първото изписване/дехоспитализиране/ на пациента резултати от хистопатологично изследване, каквито твърдения има изложени в жалбата. И в първата епикриза, и във втората, оперативната процедура е една и съща-Tru cut biopsy, извършена абсолютно идентично, с оглед на което не са налице нововъзникнали и неизвестни обстоятелства, които да оправдаят и наложат повторна хоспитализация в рамките на 30-дневния срок от първата дехоспитализация.

Извършеното от болничното заведение повторно хоспитализиране на пациента по същата клинична пътека преди изтичането на 30 дни представлява нарушение на правилата за клинично поведение като предпоставка за възстановяване на неоснователно получените суми на основание чл. 76а от Закона за здравното осигуряване във вр. с чл. 349, ал. 1 от НРД за МД 2017 г.

Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение съдът е стигнал до заключението, че здравното заведение следва да бъде санкционирано по отношение на т. I. 2. по КП № 42. 1 "Диагностика и лечение на гнойно-възпалителни заболявания на бронхо-белодробната система при лица над 18 години" за ИЗ № 29641/2017 г., на ЗОЛ С. Стоянов. Касае се за случай, по който административният орган е приел, че е налице незавършена клинична пътека поради неспазване на медицинските критерии за дехоспитализация по КП 42. 1.

Критериите за дехоспитализация касаят конкретни показатели и изисквания във връзка с провежданото лечение по съответната клинична пътека, които трябва да бъдат постигнати, за да се дехоспитализира пациента. Те отразяват изхода от конкретното заболяване и са различни при различните клинични пътеки.

Обективните критерии за дехоспитализация следва да бъдат съпоставени с обективните критерии за хоспитализация и с изискванията на КП, като в този смисъл, освен задължителните в КП критерии за дехоспитализация, и всеки патологично променен показател при приемането следва да бъде проследен и стабилизиран в рамките на болничния престой. Поради изложеното, при наличие на критериите, същите следва да са надлежно обективирани в декурзусите и доказани чрез провеждане на контролни изследвания. Алгоритъмът и критериите за дехоспитализация на КП 42. 1, се съдържат в Приложение № 16 към НРД за МД 2017 г. Като медицински критерии за дехоспитализация са посочени: медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и: 1 овладяване на възпалителния процес или усложненията; 2 преценка на контролните лабораторни, рентгенови и микробиологични изследвания - ПКК + ДБ, контролна рентгенография, резултат от посявка за микробна флора.

При пациента С. Стоянов, макар и отразено в медицинската документация, вкл. и чрез описание на необходимите оценки на здравословното състояние/от епикризата му в графа "оценка на риска при дехоспитализация" е записано нисък медицински риск при изписване на пациента/, не е доказано постигането на заложените в алгоритъма на клиничната пътека критерии за дехоспитализация и същия е изписан без да са налице обективни данни за цялостно изпълнение на лечението, съобразно заложените в алгоритъма минимални изисквания. Тези изводи следват от факта, че още в същия ден ЗОЛ е прието в същото отделение след дехоспитализацията по КП № 43, т. е не са спазени критериите за дехоспитализация и отразената в епикризата оценка на риска не е обективна и не отразява действителното здравословно състояние на С. Стоянов.

В Приложение № 16 към НРД за МД за 2017 г., в сила до 1.04.2018 г., изрично е регламентирано, че диагностично-лечебният алгоритъм е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по КП № 43 "Бронхоскопски процедури с неголям обем и сложност в пулмологията". В същото приложение за КП № 43 изрично е указано, че същата се счита за завършена, ако са извършени **ЗЗ. 24 - затворена (ендоскопска) биопсия на бронх, бронхоскопия (фиброоптична) с: биопсия тип "четка" на бял дроб, обърсване или промивка (катетър) за взимане на проба, ексцизия ("отхапваща") биопсия, диагностичен бронхоалвеоларен лаваж (БАЛ).

Задължителната диагностична процедура ЗЗ. 24 -"затворена (ендоскопска) биопсия на бронх" следва да бъде извършена по време на хоспитализацията. Извършването на процедурата не е поставено в зависимост от други фактори, свързани с конкретно провежданото на ЗОЛ лечение. Това означава, че диагностична процедура ЗЗ. 24 -"затворена (ендоскопска) биопсия на бронх" не е предвидена като факултативна процедура в зависимост от свободната преценка на лекаря, а като задължително функционално изследване от диагностично-лечебния алгоритъм. Видно от Епикризата и от Протокол за фиброоптична бронхоскопия с № 176/09.10.2017 г., на пациента е направена само аспирация и тоалетен лаваж на бронхите в ляво. В представената ИЗ № 30226/2017 г. на ЗОЛ Стоянов, няма данни задължителната диагностична процедура **ЗЗ. 24 -"затворена (ендоскопска) биопсия на бронх" да е проведена през време на хоспитализацията. Необходимо е да се добави, че по историята на заболяване лечебното заведение не е посочило причини или обстоятелства, които, с оглед състоянието на лекуваното ЗОЛ, да са послужили като противопоказания за провеждане на изследването.

С оглед гореизложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че се касае за незавършена клинична пътека поради неизпълнение на основно изискване за задължителна диагностична процедура по КП № 43 и са налице основанията на чл. 346, ал. 1 НРД за МД 2017 г. "при КП, АПр и КПр, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, ДЛА и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП и АПр". Искането за връщането на неоснователно получената сума е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон по чл. 76а, ал. 1 ЗЗО.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е направено нужното изследване и в епикризата, и в направлението за прием е посочен лабораторен номер на изследването 13259. Действително, в епикризата на стр. 181 и 182 от първоинстанционното дело този номер фигурира, но само от посочения номер не става ясно дали има проведено изследване, дали този номер отговаря на това изследване, а и никъде то не е изписано с думи или с код по начина, по който е изписано в Приложение № 16 към НРД за МД за 2017 г. Няма доказателства, че с лабораторен номер 13259 е извършена задължителната диагностична процедура **ЗЗ. 24 -"затворена (ендоскопска) биопсия на бронх"- такова доказателство липсва.

Съгласно правната разпоредба на чл. 375, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г., лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва документи по чл. 290, първични медицински и финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си.

За ИЗ № 28465 на ЗОЛ Л. Христова, хоспитализирана на 21.09.2017 г. и дехоспитализирана на 26.09.2017 г., административния орган е мотивирал административния акт, като е посочил, че от предоставената медицинска документация се е установило, че в деня на изписването на ЗОЛ, а именно 26.09.2017 г. в направлението за хоспитализация и в епикризата й фигурирало името на д-р Василева, която обаче била в служебен отпуск от 25.09.2017 г. до 26.09.2017 г.

От представените по делото писмени доказателства и по- точно от графика, изработен за отработените смени от д-р Василева, безспорно се установява, че в процесния период: 21.09.2017 г. - 26.09.2017 г., в който попада датата, на която е назначена терапията на ЗОЛ 26.09.2017 г. с лекарствен продукт "Neulasta", отразено в декурзус, същата е подписана от д-р Василева, която е била в служебен отпуск от 25.09.2017 г. до 26.09.2017 г. вкл.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че според фиша за работна заплата на д-р Василева за месец септември тя е отработила общо 19 дни за месец септември и е работила всеки един от работните дни през месеца, което доказва, че не е ползвала никакъв вид отпуск.

Действително работните дни приз месец септември са 19 на брой, като датите 25.09.2017 г. и 26.09.2017 г. са работни дни/понеделник и вторник/, като д-р Василева наистина има отработени 19 дни, но именно от фиша за работна заплата е видно, че тя има отработени 24 часа по време на официални празници. При положение, че работният ден е от 8 часа, то д-р Василева за месец септември има отработени, от тези 19 дни, 3 дни по време на официални празници, т. е. не целият, положен от нея труд е през работните дни, което доказва, че през някой от работните дни тя е била в отпуск. Това от своя страна води до безспорната констатация, че данните по графика, изработен за отработените смени от д-р Василева, съвпадат с посочените във фиша й за работна заплата за м. септември 2017 г. деветнадесет отработени дни, от които 24 часа през официални празници.

С оглед на гореизложеното, не са налице твърдяните от касатора нарушения на чл. 35 от АПК. Доводите на касатора не се подкрепят от доказателствата по делото, не се основават на относими нормативни разпоредби и не намират опора в основните начала по чл. 4, 6 и 7 от АПК.

При установените нарушения, на основание чл. 76а от ЗЗО и индивидуалния договор, причинителят следва да възстанови получените суми без правно основание. Те съставляват реална щета за бюджета на НЗОК и тази щета следва да бъде поправена от причинилия я субект.

Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното, при вярна преценка на фактите. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

Следва да се отбележи, че възраженията, направени от касационния жалбоподател и в депозираната от него касационна жалба, преповтарят и възпроизвеждат възраженията, направени от него пред първата съдебна инстанция. С касационната жалба не се въвеждат нови, различни по своето същество доводи, които вече да не са били разгледани или по тях да е нямало произнасяне.

При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК, в това число и за нищожност или недопустимост. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предвид изхода на делото, съдебни разноски от ответника не са сторени и не са поискани, с оглед на което не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение