Решение № 1750 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15387/2010 г.

Решение № 1750 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15387/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мима Иванова Колева чрез процесуалния й представител - адвокат Вилиана Костадинова Цонева против решение № 298 от 12.10.2010 г. по адм. дело № 112/2010 г. на Старозагорския административен съд. С него е отменен, като незаконосъобразен отказ на кмета на община Стара Загора, обективиран в заповед № РД-25-433 от 17.02.2010 г. да признае право на Георги Георгиев Йорданов да придобие собствеността върху имот № 38, к. р. 258 с площ от 600 кв. м, местност "Съборена кюприя", землище Стара Загора. Със същото решение е признато право на Георги Георгиев Йорданов да придобие собственост върху напълно индивидуализирания имот по плана на новообразуваните имоти на описаната местност. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците само Георги Георгиев Йорданов дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната община и заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че при наличие на материалноправните предпоставки за признаване право на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот, съдът правилно е отменил отказа на кмета на общината и е решил спора по същество. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. Образувано е по жалба от Георги Георгиев Йорданов против отказ на кмета на община Стара Загора, обективиран в заповед № РД-25-433 от 17.02.2010 г. да признае правото му да придобие собствеността върху имот № 38, к. р. 258 с площ от 600 кв. м, местност "Съборена кюприя", землище Стара Загора. Възразил е, че административният орган при новото разглеждане на искането му за трансформация е подходил напълно формално и не е изпълнил дадените от съда указания в отменителното решение. Твърдял е, че имотът е застроен с няколко постройки и попада в приложното поле на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От данните по делото и приложеното предходно дело е установено, че административното производство е инициирано със заявление от ползвателя вх. № 05-02-162 от 3.07.1992 г. за признаване правото му да придобие собственост върху лозе от един декар в местността "Съборена кюприя" при съседи: Господин, Иван и път. Приложил е документ, имащ характер на служебна бележка за предоставено такова право. Първоначално кметът на общината със заповед № 1712 от 16.08.2007 г. е уважил искането му. Заповедта обаче е отменена по жалба от Мима Иванова Колева - наследник на бивша собственица на имота с признато за възстановяване право на собственост. С решение № 11 от 10.02.2009 г. по адм. дело № 632/2008 г. на Старозагорския административен съд, оставено в сила с решение по адм. дело № 4674/2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, административният акт е отменен и преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Новоназначена комисия с протокол № 1 от 28.01.2010 г. е дала становище да се откаже право на трансформация в полза на ползвателя, поради две причини: в заявлението си от 1992 г. Георги Йорданов не посочил местонахождението на имота и границите му и реализираните постройки в имота не са законни. Кметът е възприел изцяло предложението на помощния орган и е отказал признаване на право, повтаряйки напълно двете съображения. При проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съдът е извършил самостоятелна проверка за наличието, респ. липсата на изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за исканата трансформация. Събрал е всички относими писмени доказателства за предоставено право на ползване; изслушал е гласни доказателства за наличието и времето на изграждане на постройките в имота. Допуснал е и е приел изключително подробна експерти за идентичността на имота, описан в заявлението и отразен в помощния комбиниран кадастрален план; ситуирането на процесния имот № 38 по отношение на двата бивши имота номера 24 и 25; извършеното застрояване през 1970 г. и на последно място вида и възрастта на засадените в него овощни видове и лози. При така установената фактическа обстановка, е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за правните изводи относно наличието на предпоставките за трансформация на правото, уредени в § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е направил много обоснован извод за съществуващо право на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот. В тази връзка е счел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил, като е решил спора по същество. Така постановеното решение е правилно. Не са налице противоречие със закона и необоснованост, сочени като отменителни основания от касаторката. В касационната жалба се повтарят всички възражения, които са правени вече при разглеждане на спора за законосъобразността на първата заповед от 16.08.2007 г., както и в първоинстанционното производство относно законосъобразността на отказа на кмета от 17.02.2010 г. Твърди се, че заявлението от 1992 г. за трансформация н правото не съдържа необходимата индивидуализация на предоставения за ползване имот. Възражението е неоснователно. Както е приел административният съд в това заявление се съдържа местността, където се намира имотът, неговата площ и три граници. Те са достатъчни на специалистите от тройната съдебно-техническа експертиза да направят обоснован и напълно неоспорим извод, че имотът, за който е подадено заявлението е идентичен с имот № 38 от помощния комбиниран кадастрален план на местността "Съборената кюприя". Наистина описанието в заявлението е изключително оскъдно и опростено, но след като дава възможност за идентификация на имота и то по начин, който не може да се оспорва, не е налице допусната непълнота от заявителя, която да доведе до загуба на предоставеното му от закона право да претендира исканата трансформация. Второто възражение повтаря съображенията на кмета в отменената заповед, че постройките в имота били незаконни. Както правилно е посочил административният съд, предоставянето на право по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ никога не е било нормативно обвързано с изискване застрояването да е законно или узаконено. В тази връзка съдът обосновано се е позовал на разпоредбата на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ и направил извод, че застрояването в имота е преди 1991 г. и съставлява сграда, която дава право на ползвателя при наличие на останалите предпоставки да претендира признаване право да придобие собствеността върху бившата земеделска земя. Третото възражение е за липса на достатъчно доказателства, установяващи предоставяне на имота на ползвателя при спазване на всички нормативни изисквания. Доводът се опровергава от писмените доказателства по преписката. Те са изключително внимателно обсъдени от административния съд, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и цялост. Обосновано е прието, че ръкописният документ, приложен от ползвателя към заявлението от 1992 г. има единствено удостоверителен характер. Съдържа дата на издаване, подпис на издалото го лице и подписана отметка за проверката му от друго длъжностно лице, както и печат на кметството - Стара Загора. Обстоятелството, че в него не е обозначен по местонахождение, граници и площ предоставеният за ползване имот не дерогира удостоверителния характер на документа, тъй като в него са посочени данни, от които при проверка може да се направи индивидуализацията. Тя се установява от приложеното решение № 111 "а" на ИК на ГНС - Стара Загора, ведно със списъка към него. Касаторката прави възражение в касационната жалба, че решението било подписано не от председателя на ИК на ГНС, а от друго лице "за председател". Това не води до нищожност на решението. То представлява волеизявление на колективен орган, какъвто е изпълнителният комитет, направено преди тридесет и три години. Хартиеният му носител е подписан от длъжностно лице, което е изписало името си - Христо Арнаудов и от секретаря Радева и е подпечатано с печата на съвета. Липсата на приложена заповед за заместване в никакъв случай не би могла да направи основателни твърденията за нищожност. На последно място са напълно необосновани възраженията, че постройките в имота попадали в обхвата на § 1в, ал. 3, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не можело да се считат за сгради по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Несъстоятелността им е видна дори при обикновен преглед на пункт 4 от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза на л. 86 от делото. За максимална прегледност и яснота, вещите лица в табличен вид са описали всеки един елемент от застрояването със застроената площ, начина на изпълнение и годината. От така извършения анализ се установява неоснователността на касационната жалба. Обжалваното решение се явява правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане в писмената защита, постъпила от ответника Георги Георгиев Йорданов, ще следва да му се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 225 лева, тъй като страната не е била представена от пълномощник в самото съдебно заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,