Решение № 6850 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 847/2011 г.

Решение № 6850 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 847/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Ирина Бечева Кадиева и Владимир Райчев Кадиев, и двамата от с. Баните, Смолянска област и от пълномощник на Изпълнителния директор на АГКК - София, против решение № 281/21.10.2010 г., постановено от Административен съд - Смолян по адм. дело № 235 по описа му за 2010 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на АГКК, за одобряване на кадастралната карта и регистри на землището на с. Баните, в частта й, засягаща нанасянето на северната и западна граници на п. и. с идентификатор 44402.500.291, като е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. Съдебният акт, видно и от двете касационни жалби, се счита неправилен само досежно отмяната на заповедта, касаеща западната граница на имота - към имот с идентификатор 500.193, съсобствен на касаторите Кадиеви. Сочи се, че във връчената на последните жалба не е изложена претенция за некоректно нанасяне на западната граница на процесния имот, а само на северната такава - към улицата, както и че на място има материализирана не "паянтова ограда", както е приетото, а каменна стена, изградена преди повече от 20 г., върху която има телена ограда, също неотговаряща на това определение. С оглед това, след като в заповедта е спазена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. на МРРБ и границата е нанесена на КК съобразно материализираната на място ограда, тя без основание е била отменена в тази й част. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответните по жалбите страни също не се явяват и не изпращат представители. Депозирани са възражения - отговори по жалбите, от Милка Солакова и Росен Солаков, по чиято първоначална жалба е постановено решението, с изложени подробни доводи за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си същите са неоснователни. За да уважи изцяло жалбата - по отношение и на двете граници на имота, съдът е приел, обсъждайки доказателствата по делото, включително и неоспореното заключение на вещото лице, че издателят на акта не е съобразил представения н. а. № 31/2006 г. и действащия регулационен план на селото от 1986 г. Посочил е, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 41, ал. 1, 2 и 3 ЗКИР - на север нанесената граница не съответства на минаващата по изградената подпорна стена регулационна линия, а западната, видно от приобщените скици от 2006 г. и заключението, е права линия, на място е изградена паянтова ограда, изнесена на изток в процесния имот, несъответстваща на плана от 1986 г. и на цитирания нотариален акт със скица, като полученото отклонение от 4 кв. м. е в рамките на допустимото. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, като крайният му извод за незаконосъобразност на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Баните, общ. Смолян (в оспорената й част, касаеща имот с идентификатор № 500.291), е обоснован, твърдяните касационни основания за отмяна на съдебния акт не са налице. Не се споделя оплакването за допуснати от съда " процесуални нередовности" - първоначалната жалба, с която изрично се сочи, че са предмет на спора и двете граници на имота по КК, е подадена по установения ред, чрез административния орган - издател на заповедта, който е изготвил списък на заинтересованите страни, между които са и касаторите. Последните са конституирани и призовани по делото, правата им на участие в процеса не са били нарушени. Това, че не са проявили инициативност да се запознаят с материалите по преписката, както и с приобщените по делото доказателства, не може да се приеме като порок при изготвянето на съдебния акт в ущърб на касаторите - физически лица. В кориците на делото фигурира възражение от 08.01.2010 г. за некоректно заснемане на имота и в двете посоки, което е цитирано и в допълнително представената жалба, а направените по указание на съда уточнения по предмета на спора не само са допустими, но и са задължение на съда преди провеждането на съдебното следствие. Заключението по допуснатата експертиза, което не е било оспорено, правилно е приобщено към доказателствения материал. Касационната инстанция не може да установява нови факти, затова и доводите за вида на изградената на място ограда (паянтова или не), не следва да бъдат коментирани - данните и изводите на заключението е следвало да се оборват в хода на производството по съществото на спора. Настоящият съдебен състав споделя съображенията в решението като обосновани, тъй като и двата имота (със спорната западна граница), видно от представените от самите касатори - Кадиеви документи за собственост, са закупени от общината, съгласно издадените скици по влезлия в сила план на с. Баните, на които спорната граница е нанесена като права линия - с този факт касационните жалбоподатели - физически лица безспорно са запознати. Водим от тези съображения, касационни основания за отмяна на решението в оспорената му част не са налице, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,