Решение № 8253 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2011 г.

Решение № 8253 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационни жалба на главния секретар на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, гр. Козлодуй (АЕЦ), против решение № 109/10.01.2011 г., постановено по а. д. № 2889/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационните жалба са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна т. 2 от заповед № РД-16-316/23.03.2010 г. на главния секретар на МИЕТ по жалба на Национално движение "Екогласност" (Екогласност) и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от получаването й, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Недоволни от решението, главният секретар на МИЕТ и АЕЦ го обжалват. Считат същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост. Молят да се отмени то и се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Екогласност против заповедта на главния секретар. Ответната страна - Екогласност, чрез процесуалния си представител, счита жалбите за неоснователни и моли оставяне в сила на решението на АССГ. Прокурорът дава становище за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, възприема фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на техните жалби са правните изводи на съда. Към установеното от фактическа страна следва да се добави, че АССГ е приел, че "...докладът (№ 12-00-743/15.08.2008 г.), предмет на частичен отказ, е изготвен от дружеството (т.е. следва да се разбира от АЕЦ)" - стр. 2, абз. предпоследен в обжалваното решение. Този фактически извод е необоснован. Докладът, видно от заглавната му част, е изготвен от работна комисия, назначена със заповед на министъра на икономиката и енергетиката (министъра/ът) № Е-РД-23-290/05.08.2008 г. и председателствана от директора на Дирекция "Сигурност на енергоснабдяването" в министерството. При правилно установената фактическа обстановка, касационните жалби се явяват основателни. ВАС счита, че в конкретния случай събраните доказателства водят на извод, че исканата информация, съдържаща се в заличените части от доклад № 12-00-743/15.08.2008 г. не е обществена такава по смисъла на ЗДОИ. С оглед съдържанието на доклад № 12-00-743/15.08.2008 г. следва да се приеме, че заличените негови части съдържат данни и сведения, свързани с производствената дейност и търговските договори на АЕЦ и ОАО "ТВЭЛ", а не обществена информация по смисъла на чл. 2 от закона. Последният дефинира понятието като "всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти". Целта на ЗДОИ е да осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местно самоуправление и публичноправните субекти (чл. 3 от ЗДОИ) във връзка с работата им, като при това даде възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тях дейност или в случая за работата на министъра и на МИЕТ. При така очертаните рамки, достъпът до информация по този закон не може да се използва, нито за провеждане на контрол и проверка на дейността на задължените субекти, нито за събиране на технически, производствени и търговски данни относно дейността на отделни стопански единици. Това налага извод, че данните съдържащи се в доклад № 12-00-743/15.08.2008 г., достъпът до които е ограничен, не попадат в кръга на сведенията, които съставляват обществена информация относно провежданата от министъра и МИЕТ дейност, касаеща ядрената енергетика на страната, а исканата информация се търси за цели, които не се обхващат от приложното поле на ЗДОИ. Вън от горното, ВАС съобрази, че за да отмени частичния отказ на главния секретар АССГ е приел, че е налице "надделяващ обществен интерес" (НОИ) по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДОИ, тъй като чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Съдът е направил връзка и с § 1, т. 5 от ДР на същия закон като е приел, че в случая НОИ се предполага до доказване на противното, с оглед наличието на предпоставките по б. "а" и "д" - наличие на текуща дискусия по повод сигурността на работата на електроцентралата и за опровергаване на евентуално разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси, каквито са живота и здравето на българските граждани. ВАС, при проверката на събраните доказателства по делото констатира, че в заявлението за достъп до обществена информация № 92-00-213/18.02.2010 г., с което се иска копие от доклада, липсват твърдения на Екогласност за наличие на НОИ с цел разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, вкл. повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. Такова твърдение - за наличие на НОИ не е изложено и в първоначалната жалба до АССГ. Тези два документа очертават границите на исканата обществена информация, целта с която се търси тя и съответно - основанията за нейното получаване в пълен или непълен обем. Поставеният въпрос има отношение и към тежестта на доказване. В случая, относно съществуването на НОИ, доказателствената тежест е задължение съгл. чл. 170, ал. 2 от АПК, на Екогласност, но последното не е направило нищо и не е доказало наличието на такъв. Легалното определение на понятието "НОИ", както е посочил и АССГ, е дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Исканата обществена информация от Екогласност следва да е свързана с работата на задълженото лице по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, за да се постигнат целите на предоставянето й, вкл. в случаите на НОИ. В казуса обаче, неоценен е останал фактът, че информацията се иска от министъра на енергетиката, икономиката и туризма, а ограничената такава касае отношения на АЕЦ с неговия производствен и търговски партньор ОАО "ТВЭЛ". Предоставянето на информация не е отказано въобще, а заявлението е удовлетворено в по-голямата му част със заповедта на главния секретар на МИЕТ. При изследването на въпроса дали е налице въобще НОИ (по смисъла на § 1, т. 6) и/или неговото съществуване следва да се предполага по силата на законовата презумпция на § 1, т. 5, изр. 2 поради съществуването на причините, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ (в казуса само тези по букви от "а" до "е"), съдът е бил длъжен да съобрази естеството само на информацията, достъпът до която е бил ограничен, а не на цялата поискана такава със заявление рег. № 92-00-213/18.02.2010 г. Сравнявайки двата екземпляра на доклад № 12-00-743/15.08.2008 г. представени по делото ВАС установи, че данните, достъп до които е частично отказан от главния секретар, касаят номера на договори, анекси и протоколи между АЕЦ и ОАО "ТВЕЛ", номерата на актове за проведен контрол, номерата на касетите с гориво, броят на същите при зареждане на реактора и подмяната им, стойностите на концентрация на борната киселина в топлоносителя за 5-и и 6-и блок и продължителността на горивните кампании. Всички тези данни са чисто технически и търговски такива и касаят само отношенията между АЕЦ и ОАО "ТВЕЛ". От тях по никакъв начин Екогласност не би могла да направи изводите си за "разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността за работата на министъра като орган по чл. 3 от ЗДОИ", т. е. естеството на информацията, достъпът до която е ограничен, не сочи на наличен НОИ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. ВАС счита, че не са налице и условията, посочени в § 1, т. 5, б. "а" и "д" от ДР на ЗДОИ, поради което не може да се приеме презумптивното съществуване на НОИ от узнаването на данните, достъпът до които е ограничен. Съществуването на текуща дискусия в Република България по повод сигурността на работата на атомната електроцентрала е безспорно. Безспорна е и необходимостта от опровергаване на разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси. Резултатите от дискусията обаче не могат да се изпълнят с по-богато съдържание при евентуалното предоставяне на широката общественост, вкл. на заявителя Екогласност, на посочените търговски и технически данни, достъпът до които е ограничен. Чрез тях не би могла да се опровергае и "разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси". С оглед характера на дискусията - "широка обществена", съществено за нейната резултатност и оборване на недостоверна информация е да се установи чрез търсена и предоставена обществена информация дали има отклонения в нормите за радиация чрез изпускане на йонизиращо лъчение в околната среда от електроцентралата над установените национални и световни норми и/или използването на ядрено гориво, което не е сертифицирано (т. е. на рециклиран уран). Тези отговори не могат да се търсят и намерят в заличените търговски и технически данни от доклада, поради което ВАС счита, че не може да се приеме и презумптивното наличие на НОИ относно тях. Нещо повече - посочените въпроси вече са получили отговори (безспорно достигнали и до Екогласност), в представеното по делото от същото сдружение "Съобщение за членовете на ЕП" № 2004/15.05.2009 г., изготвено от Комисията по петициите (л. 101 от делото). Видно от него (стр. 2), "Българският орган по ядрена безопасност е използвал независим изпълнител (шведската фирма "Studsvik Nuklear AB"), който е потвърдил, че количеството на изотоп U 232 (индикатор за наличието на рециклиран уран) отговаря на сертификата (т. е. няма доказателства за използването на рециклиран уран). Дори да е бил използван рециклиран уран U 232 (такава е практиката в някои атомни електроцентрали), това не би оказало пряко въздействие върху безопасността на тези реактори". В същия дух е и отговорът на Комисията, даден на стр. 3, част "Установени факти": "Обхватът на действие на Европейската комисия съгласно Договора за Евратом е ограничен до случаите, когато има изпускане на йонизиращо лъчение в околната среда или използване на ядрени материали без тяхното обявяване. Комисията няма информация за подобно изпускане нито от компетентния български орган по ядрена безопасност, нито от самата АЕЦ "Козлодуй". Поради това няма причина за провеждане на мисия за проверка съгласно чл. 35 от Договора за Евратом. Инспекциите на Евратом за ядрена безопасност също не са дали индикации за отклонение на ядрен материал от АЕЦ "Козлодуй" за необявено използване". При липсата на съществуващ НОИ (съгласно условията на § 1, т. 6 и т. 5 от ДР на ЗДОИ), АССГ е следвало да изследва и отговори на въпроса дали са били налице условията на чл. 37 от ЗДОИ, за отказ на главния секретар на МИЕТ за предоставяне изцяло на исканата от Екогласност обществена информация. Видно от текста на обжалваната заповед № РД-16-316/23.03.2010 г., при наличния отказ на изпълнителния директор на АЕЦ, същата се позовава на чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 и на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Мотиви във връзка с изводите на съда за наличието или липсата на основания за приложението на чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДОИ не са изложени в обжалваното решение, поради приетия от съда съществуващ НОИ. ВАС счита, че в случая са налице основания за така посоченото от главния секретар частичен отказ от информация. Видно от приложените по делото извадка (т. 7.1.) от Договор № 100/45046040/080514 между ОАО "ТВЭЛ", Москва, Русия и АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, България (л. 61, 74) и писмо изх. № 1111/05.03.2010 г. на АЕЦ до министъра, ограничаването на достъпа до обществена информация е възможен, предвид уговорената и включена в договора изрична клауза за конфиденциалност, както и липсата на съгласие от страна на АЕЦ за предоставянето й. В случая се касае за защитена по силата на закон "производствена и търговска" тайна, по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за защита на конкуренцията. Налице са условията за отказ за предоставяне на пълен достъп и по силата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Видно от приложеното писмо № 08-05/10040 от 9.08.2010 г. (л. 118, 120) на ОАО "ТВЭЛ" до АЕЦ, е заявено несъгласието на това дружество, информацията да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. Такова е становището и на АЕЦ, изразено в цитираното негово писмо изх. № 1111/05.03.2010 г. до министъра. ОАО "ТВЭЛ" и АЕЦ се явяват трети лица по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, техните производствени и търговски интереси ще бъдат засегнати от предоставянето на исканата информация изцяло и както се посочи, те са изразили изричното си писмено несъгласие за предоставянето й. При липсата на съгласие за предоставяне на доклада от страна на третите лица ОАО "ТВЭЛ" и АЕЦ (чиито интереси са засегнати), законосъобразно и правилно органът е отказал да предостави информацията изцяло. Актът на главния секретар на МИЕТ в този смисъл е съобразен и с нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, която дава възможност на органа при изрично несъгласие на третите лица за това, да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който не разкрива сведения за третото лице. В случая правилно е прието, че такъв частичен достъп е възможен, поради което докладът е предоставен след заличаване на частите от него, които касаят търговска и производствена тайни на АЕЦ и ОАО "ТВЭЛ". Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението на АССГ се явява незаконосъобразно. Като такова то следва да се отмени, като се постанови друго, по съществото на спора и се отхвърли жалбата на Екогласност против обжалваната заповед на главния секретар на МИЕТ. По делото е направено искане от процесуалния представител на АЕЦ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените фактически и правни доводи в настоящото решение, то се явява основателно. На основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, следва да бъде осъдено Екогласност да заплати на АЕЦ сумата 150,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС