Решение № 4335 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2011 г.

Решение № 4335 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Павел Димитров Янчовичин от гр. Банско, подадена чрез процесуалния му представител против решение № 13698 от 25.10.2011 г., постановено по адм. дело № 13375/2010 от тричленен състав на Трето отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-10385 от 13.09.2010 г. на Министъра на вътрешните работи. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени обжалваната от него заповед на Ответникът, в представени писмени бележки от процесуалния му представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Янчовичин срещу заповед рег. № К-10385 от 13.09.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на касатора, в качеството му на разследващ полицай в ОД на МВР - Благоевград е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд, след извършената служебно проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 АПК намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и спазване на предвидените административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил писмените доказателства, правно значимите факти и относимата нормативна уредба и правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона форма, при установеност на деянията, описани подробно в решението му, които представляват тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с нарушение на нормите на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. В тази връзка неоснователен е наведеният довод в касационната жалба за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР по повод образуваното дисциплинарно производство. Видно от събраните в хода на производството доказателства касаторът се е възползвал от правото си по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и е дал писмено обяснение от 26.08.2010 г. до дисциплинарно разследващия орган, като обстоятелството, че е отговорил на предварително зададени и улесняващи въпроси с поканата от 24.08.2010 г., във връзка с извършеното от него нарушение на служебната дисциплина, не променят същността на писмени обяснения по смисъла на закона. Същите са дадени след запознаване на жалбоподателя с направената проверка, във връзка с резултатите от същата и преди издаване на обжалваната заповед, поради което изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР е изпълнено. Смисълът на разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР е да се защити служителя от недоказано обвинение, преди налагане на дисциплинарното наказание и в конкретния случай жалбоподателят е дал и допълнително писмено възражение с протокол от 01.09.2010 г. след запознаване със справката за проведеното дисциплинарно производство, поради което твърдението, че е нарушена императивната норма на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР е недоказано. Относно възражението на касационният жалбоподател за липса на мотиви в обжалваното решение на ВАС, във връзка с определяне срока на наказанието, настоящият състав намира, че правилно в същото е тълкувана разпоредбата на чл. 235, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, в която е регламентирана възможността за прекратяване на дисциплинарното производство, ако са изтекли сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Конкретната хипотеза не е налице, тъй като съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарно - наказващия орган, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а това са данните от изготвената справка, която е с рег. № 36107/01.09.2010 г. и от тази дата тече двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и след като заповедта предмет на обжалване е от 13.09.2010 г. преклузивния срок е спазен. Отделно съдът е изложил правни аргументи и относно спазването на едногодишния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР установявайки момента от който е започнал да тече срока за налагане на наказанието и това в случая не е ползването на платен годишен отпуск или досъдебното производство с обвинение за извършено престъпление от общ характер. Неоснователен е и наведеният довод във връзка с неизпълнение на задължението за запознаване на служителите в МВР със съдържанието на Етичния кодекс за поведение. По делото са налице категорични данни за уведомяване на всички служители от МВР - Банско, за съдържанието на нормите на Етичния кодекс, които не са опровергани от жалбоподателя. В тази връзка жалбоподателят е нарушил т. т. 4, 7, 34 и 64 от ЕК за поведение и извършеното правилно е преценено като тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като изрично в т. 4 е посочено, че това са деяния несъвместими с етичните правила за поведение. Неоснователен е наведеният касационен довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е анализирал събраните доказателства в тяхната съвкупност, при което изводът му, че касаторът е извършил посоченото в заповедта нарушение е правилен и съответен на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Представеното в касационното производство постановление за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 36/2010 г. по описа на ОСлО при ОП Благоевград не води до обратен извод, тъй като макар прокуратурата да е приела, че с деянието си Янчовичин не е осъществил престъпния състав на чл. 304, ал. 2 във вр. с ал. 1 предл. 3 във вр. с чл. 20, ал. 3 във вр. с ал. 1 предл. 2 НК, на първо място това не обуславя извод, че поведението му не е в нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а на второ същото няма характера на влязъл в сила съдебен акт. Неоснователен е и наведеният довод, че доколкото Етичният кодекс не е публикуван в Държавен вестник, поради което е има пожелателен характер и не станал известен на Янчовичин. ЕК е утвърден със заповед на министъра и касаторът се е запознал със същия на 19.01.2009 г. видно от приложения по делото списък на служителите, като същият е положил подпис за това. Обстоятелството, че с ръкописен текст е добавено, че този списък е за запознаване с ЕК на служителите на ОД на МВР Благоевград не води до извод автоматично, че не представлява такъв, а и това не е опровергано в производството пред тричленния състав по надлежния ред. Няма спор, че длъжността на касатора - разследващ полицай в ОД на МВР Благоевград, изисква добросъвестно изпълнение на професионалните му задължения, а безспорно установения факт на получаването на парични суми с цел да бъдат предадени на друго лице за да издаде документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство не е противодействие на престъпността и с поведението си, същия е демонстрирал безотговорно отношение и уронване престижа на службата, поради което не е налице разминаване между правните и фактически основания, мотивирали обжалваната заповед и осъществен фактически състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Ето защо неоснователен е наведеният касационен довод за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че касаторът е поканен да даде писмени обяснения (рег. № 34441 от 24.08.2010 г.), като е бил посочен и срокът за депозирането им, съгласно изискването на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР и въпроси, върху които държавният служител от МВР да съсредоточи вниманието си. Обстоятелството, че същите си били адресирани до Директора на ОД на МВР не води до извод, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователен и доводът, че Янчовичин не е дал писмени обяснения. Правилно съдът е приел, че такива са дадени на 26.08.2010 и на 30.08.2010 г., като съдържанието на тези документи не е опровергано по съответния ред в производството пред тричленния състав. Правилен и е изводът в обжалваното решение, че в изпълнение на задълженията си по чл. 243, ал. 5 ППЗМВР дисциплинарно разследващия орган е поканил касатора да се запознае със заповедта, за което е съставен протокол, а в самата заповед изрично е посочено правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган от посочен от него служител на МВР в защитата си. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав