Решение № 6474 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5820/2016 г.

Решение № 6474 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5820/2016 г., V о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба и по частна жалба. Касационната жалба е подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Ш., против решение № 25 от 05 април 2016 г., постановено по адм. дело № 30/2016 г., по описа на Административен съд Ш.. С обжалваното решение е отменена заповед № РД 10-27-0004 от 13 януари 2016 г. на директора на Областна служба "Земеделие" - Ш. и е осъден административния орган да заплати на П. Й. Н. направените по делото разноски в размер на 650, 00 лв. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение. Частната жалба е подадена от П. Й. Н. от гр. Ш., чрез пълномощника му адв. Т. Я. против определение № 244 от 30 март 2016 г., постановено по адм. дело № 30/2016 г., по описа на Административен съд Ш.. С обжалваното определение е отхвърлена молбата му за спиране предварителното изпълнение на заповед № РД 10-27-0004 от 13 януари 2016 г. на директора на Областна служба "Земеделие" - Ш.. В нея се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение. Ответникът по касационната жалба - П. Й. Н., лично и чрез процесуалния си представител адв. Т. Я. оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за производството по касационната жалба и за производството по частната жалба Ответникът по частната жалба - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Ш. изразява становище по частната жалба, като я счита за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност, както на касационната жалба, така и по отношение на частната жалба. По касационната жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Ш.: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Й. Н. от гр. Ш. против заповед № РД 10-27-0004 от 13 януари 2016 г. на директора на Областна служба "Земеделие" - Ш., с която на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 108 от ЗДСл, и във връзка с утвърдено длъжностно разписание на ОД "Земеделие" - Ш., в сила от 12 януари 2016 г. е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши юрисконсулт", с придобит ранг I младши, в Областна дирекция "Земеделие" - Ш., Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси", считано от датата на връчване на заповедта, а като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено - съкращаване на длъжността. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок 14-дневен срок, от лице, имащо правен интерес от предявеното оспорване. Също така е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган - директора на ОД "Земеделие" - Ш., съобразно чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, както и че е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което я е отменил като незаконосъобразна. В подкрепа на изводите си е изложил, че длъжностното разписание и определените в него длъжности следва да са в съответствие с Устройствения правилник, за да осъществяват възложените с последния функции на администрацията, а премахнатата единствена юрисконсултска длъжност поставя в невъзможност администрацията да осъществява функциите на дирекцията, възложени с Устройствения правилник. Процесната длъжност, макар и не фигурираща в длъжностното разписание, не е престанала да съществува като система от функции и задължения, поради което не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от ответника по касация. Решението е правилно. Основание за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е налице, когато заеманата от служителя длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В съответствие с доказателствата по делото обосновано съдът е приел, че прекратеното служебно правоотношение на П. Й. Н. поради съкращаване на длъжността е извършено при нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В случая тези фактически основания са установени и доказани от приобщения доказателствен материал по делото и правилно извършено от решаващия съд разпределение на доказателствената тежест в административния процес (по арг. на чл. 170, ал. 1 от АПК). П. А. съд Ш. е констатирал, че оспорената заповед е издадена на 13 януари 2016 г., а Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие", който е посочен като основание за издаване на оспорения административен акт, е обнародван в ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2016 г. и е в сила от 12 февруари 2016 г. Следователно към момента на издаване на заповедта е бил в сила Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие", в редакция към 13 март 2012 г. и с оглед неговото съдържание числеността на ОД "Земеделие" - Ш. се е състоял от 63 щатни бройки. В случая с Устройствения правилник от 13 март 2012 г. е издадена заповед № РД 27-179 от 31 юли 2012 г. на директора на ОД "Земеделие" - Ш. и е уточнено длъжностно разписание на дирекцията. За издадената заповед от 12 януари 2016 г. на ОД "Земеделие" - Ш. няма издаден нов Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие". Последният правилник е обнародван в ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2016 г. и е сила от същата дата, или след утвърденото щатно разписание. Следователно, длъжностно разписание и определените в него длъжности следва да са в съответствие с Устройствения правилник, за да осъществяват с последния функции на администрацията. На следващо място, следва да се отбележи, че длъжността, която П. Й. Н. е заемал, макар и да не фигурира в длъжностното разписание, не е престанала да съществува като система от функции и задължения, поради което правилно инстанцията по същество е достигнала до извода, че не е налице реално съкращаване на длъжността. Още повече, че с премахването на единствената длъжност "юрисконсулт", администрацията е поставена в невъзможност да осъществява възложените й функции. С оглед изложеното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да се остави в сила. По отношение на частната жалба на П. Й. Н.: Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е недопустима при липса на правен интерес от страна на оспорващия. Съображенията за това са следните: Частната жалба е подадена против определение № 244 от 30 март 2016 г., постановено по адм. дело № 30/2016 г., по описа на Административен съд Ш., с което на осн. чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът е отхвърлил молбата на Недев за спиране предварителното изпълнение на заповед № РД 10-27-0004 от 13 януари 2016 г. на директора на Областна служба "Земеделие" - Ш.. За да постанови оспореното определение, първостепенният съд е счел, че не са налице основанията за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което я е отхвърлил. Мотивирал се е с липсата на значителна или трудно поправима вреда, тъй като прекратеното служебно правоотношение не пречи на лицето да упражнява трудова дейност. Също така посоченото основание за предявеното спиране от страна на П. Й. Н., аргументирано с засягане на неговия финансов интерес, съдът не е счел, че същото не попада в категорията на непоправимите вреди и не може да обори презумпцията за надделяващ обществен интерес, който да е защитен от предварителното изпълнение на акта. Въз основа на така установените факти, настоящият съдебен състав счита, че частната жалба към настоящия момент е недопустима поради липса на правен интерес от страна на оспорващия. Спиране изпълнението на индивидуалния административен акт е регламентирано в чл. 166 от АПК като целта е да бъде наложена забрана от съда за изпълнение на невлезли в сила административни актове. По този начин законодателят гарантира крайната цел на защитата, която оспорващият търси, а именно да не бъдат осъществени правните последици от незаконосъобразен административен акт. Спирането важи до влизането в сила на решението по оспорването. С отхвърлянето на оспорването отпада и спирането. В случая първостепенният съд с решение № 25 от 05 април 2016 г., постановено по адм. дело № 30/2016 г., по описа на АС - Ш., е отменил заповед № РД 10-27-0004 от 13 януари 2016 г. на директора на Областна служба "Земеделие" - Ш. и както по-горе в мотивно-съобразителната част на решението е изложено, настоящата съдебна инстанция счита съдебният акт за правилен и същият следва да бъде оставен в сила. Следователно нуждата от исканото спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отпаднала. Съдебното производство по оспорване акта е приключва с произнасянето на настоящата касационна инстанция, а предпоставките за искане за спиране могат да бъдат разглеждани до постановяване на окончателно решение по оспорването. Следователно налице е отпадане на правния интерес на П. Й. Н., тъй като с отмяната на заповедта е отпаднала и търсената защита, съдържаща се в разглежданата частна жалба. Ето защо, частната жалба на П. Й. Н. е недопустима, и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати. По отношение на разноските: В производството пред настоящата инстанция П. Й. Н. е представляван от адвокат Т. Я. без заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй-като представляваното лице е юрист. Тази възможност е предвидена в чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и съгласно втората алинея на чл. 38, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда и се заплаща от другата страна. С настоящото решение съдът оставя в сила решението на Административен съд Ш., то касационният жалбоподател Областна служба "Земеделие" - Ш. дължи разноски на другата страна - П. Й. Н., вкл. заплащане на адвокатско възнаграждение на неговия адвокат, който е представлявал безплатно тази страна. Съдът определя дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., като има предвид чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Що се отнася до втората претенция на адв. Т. Я. за присъждане на разноски по същия ред, за осъщественото представителство по частната жалба, с оглед изхода на спора, такова възнаграждение не следва да се присъжда. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,