Решение № 6100 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2013 г.

Решение № 6100 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началника на отдел "Пътна полиция" СДВР срещу решение № 7165 от 20.12.2012 г. по адм. д. № 9787/2012 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Мирослав Данчев Маринов е отменена заповед № 1015/1336/09 от 12.03.2010 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, изземване на свидетелството за правоуправление поради неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Излагат се касационни основания за неправилност и необоснованост на решението, с оглед събраните доказателства. Счита се, че неправилно е прието, че не са представени доказателства за връчването на НП № 1013/878/07 от 29.08.2007 г., НП № 136299 от 10.10.2007 г., НП № 1001/3917/06 от 7.03.2007 г. и НП № 43761 от 20.04.2006 г. Твърди се, че са представени докладни записки относно връчването на наказателните постановления по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и независимо от това като доказателства към касационната жалба се представят докладни записки за връчване на НП № 1013/878/07 от 29.08.2007 г., НП № 136299 от 10.10.2007 г. и НП № 43761 от 20.04.2006 г. Ответната страна е представила писмен отговор, в който оспорва твърденията на жалбоподателя като посочва, че в отговор на указанията дадени от съда, с молба от 1.11.2012 г. процесуалният представител на административния орган е заявил, че не може да представи доказателства за връчването на НП № 43761 от 20.04.2006 г., НП № 136299 от 10.10.2007 г. НП № 99939/9.09.2005 г., поради което не са налице касационни основания по чл. 209 АПК и представените нови доказателства не са свързани с касационните основания. Възразява се, че представените три броя докладни записки не представляват годно доказателствено средство по смисъла на общите правила на АПК, тъй като не може да се установи кога са съставени, от кое лице и в какво качество, няма данни, входящ номер или друго, че са част от административнонаказателната преписка по съответните наказателни постановления. Оспорва се датата на съставянето им. Сочи се, че докладната записка, представена като доказателство за връчването на НП 3917/2006 г. по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е съставена на 22.10.2007 г., а върху наказателното постановление е отразено, че е връчено на 10.03.2008 г., или почти пет месеца след като е изготвена докладната записка. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при внимателен преглед на на представените като доказателство докладни записки се установява, че не са заведени с входящ номер и са без дата и място на съставяне. Докладната записка по отношение на НП № 3917/2006 г. е съставена на 22.10.2007 г., а върху самото НП е отбелязано, че е връчено на 10.03.2008 г., т.е. пет месеца след като същата е изготвена. Към момента на разглеждане на делото органът не е представил тези доказателства, като изрично с писмо делото е уведомил съда, че такива не са открити в архива на отдела. При това положение съдът правилно е изградил изводите си и е издал решението върху наличните събрани доказателства, което отговаря на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е посочил, че по делото са събрани доказателства за връчването и влизането в сила на две от общо седем наказателни постановления, с които се отнемат общо 12 броя контролни точки, относно връчването и влизането в сила на другите пет броя наказателни постановления не са събрани доказателства, от които да се направи извод за надлежното им връчване по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН или по реда и условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Удостоверяването на тези факти е задължение за административния орган и в случая това изискване не е спазено. Направени са изводи, че не е установено, че към датата на издаване на оспорената заповед на жалбоподателя са отнети 45 бр. контролни точки и той е изгубил правоспособността си. Доказано е отнемането на 12 броя контролни точки с влизането в сила на два броя наказателни постановления, а за останалите не е доказано връчването и влизането им в сила. Прието е, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, административният орган не е доказал по категоричен начин, че на жалбоподателя са отнети 39 бр. или повече контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, което да обоснове задължението на лицето да върне свидетелството си за управление на МПС по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, за да бъде наложена принудителната административна мярка - отнемане на свидетелството за управление по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Изложени са мотиви, че за НП № 99939 от 9.09.2005 г. е посочено, че е изпратена обратна разписка на 24.11.2005 г. и че е влязло в сила на 7.01.2006 г., но по делото не e представено копие от обратна разписка, както и други доказателства за връчване по реда на чл. 58, ал. 1 или по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и не може да се приеме, че е надлежно връчено на адресата и е влязло в сила. Решението е правилно. Действително няма пречка жалбоподателят пред съда да подаде жалба пред районния съд срещу издаденото наказателно постановление, когато е узнал за него, независимо дали му е съобщено по надлежен ред. Безспорно е, че към момента на издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, жалбоподателят е узнал за издадените наказателни постановления и не е представил доказателства да е подал жалба срещу тях пред районния съд, по която да е образувано съдебно производство по ЗАНН. Процесуалните права следва да се упражняват добросъвестно. Но от друга страна, самата подзаконова нормативна уредба, уреждаща отнемането на контролни точки, предполага наличие на доказателства за съобщаване на наказателните постановления по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а в чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат е предвидено, че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В противен случай би било достатъчно само издаването на наказателното постановление. При това положение правилни са изводите на съда, че не са представени доказателства за връчване на наказателните постановления. Законосъобразно е прието, че доказателствената тежест за релевантните факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 от АПК. Не са оспорени изводите на съда, че не са налице доказателства за изпращане на обратна разписка за НП № 99939 от 9.09.2005 г. Наказателните постановления са представени в ксерокопия и печатът, че са връчени по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не е подписан, не е заверен от длъжностно лице. Още повече се установява, че представената като доказателство докладна записка за ненамиране на страната на адреса при връчване на НП № 3917/2006 г. е съставена на 22.10.2007 г. и не съответства на данните по административнонаказателната преписка, тъй като с печата върху наказателното постановление е отбелязано, че е връчено на 10.03.2008 г., т.е. пет месеца след като същата е изготвена. Не са налице касационни основания за неправилност на решението, тъй като съдът е дал указания на административния орган да представи доказателства и е получил отговор, че не могат да бъдат представени изисканите доказателства. Представените доказателства в касационното производство писмени доказателства не са безспорни и не са относими към касационните основания. Не са представени доказателства от ответната страна за извършени разноски в касационното производство, включително изплатено адвокатско възнаграждение, поради което разноски не се присъждат на страната. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение