Решение № 5890 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2017 г.

Решение № 5890 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "КЛУБ 4х4 АДВЕНЧЪР, гр. Т., представлявано от Т. Р. Х., чрез пълномощника му адв. Н. Д., срещу Решение № 13380 от 08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 848/2016 г. от Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение № 942 от 02.12.2015 г., постановено по преписка № КЗК-351/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска то да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора като се намали наложената от КЗК санкция. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Сдружение "А. Р. Б. интернационал" със седалище и адрес на управление гр. П., чрез пълномощника си адв. К. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на "КЛУБ 4х4 АДВЕНЧЪР" срещу Решение № 942 от 02.12.2015 г., постановено по преписка № КЗК-351/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което на сдружението е наложена санкция за нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. чл. 47, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 46 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) в размер на 2 010 лева, представляващо 0,5% от общия оборот за 2014 г. След като е обсъдил фактическата обстановка, доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът е приел жалбата за неоснователна. За неоснователни са приети твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, засягащи правото му на защита, както и тези да наличие на "оневиняващи" причини за непредставяне на исканите от КЗК данни, които са от съществено значение за предмета на основното производство. Твърдяното нарушение на материалния закон също е прието за неоснователно, а размерът на санкцията - определен правилно съобразно приетата от КЗК методика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията. Отчетени са характера, значението и необходимостта на изисканата информация за проучването и целите на закона. Наложената санкция е справедлива и обоснована, така че от една страна да има превантивен и възпиращ ефект за нарушителя, а от друга да не осуетява възможностите му да осъществява дейността си. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Следва да се отбележи, че за да може КЗК да разгледа възникналия спор по образуваната пред нея преписка за установяване на евентуално извършени нарушение по ЗЗК, следва да има на разположение необходимата и релевантна информация и свързаните с нея доказателства. Само при напълно изяснена фактическа обстановка тя може да се произнесе и да достигне до съответните правни изводи. Затова законодателят, в чл. 46 ЗЗК, е предвидил, че "всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004". Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК регламентира, че информацията, която се предоставя от лицата в хода на производството, трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща, както и да бъде предоставена в определения от комисията срок - чл. 47, ал. 4 от ЗЗК. В конкретния случай, с оглед посочените правни норми и установените факти, във връзка с представените по преписката доказателства е видно, че сдружението-жалбоподател двукратно е поканено да предостави информация, необходима с оглед установяване на елементите от фактическия състав на чл. 29, чл. 35, ал. 1 - ал. 3 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК и отговор не е последвал. По този начин КЗК е била възпрепятствана в установяване на съществени въпроси, свързани с дейността му, които са от значение за правилното и законосъобразно установяване или не на нарушение на забраните, съдържащи се в ЗЗК. Затова и правилно тричленният състав е направил извод, че е налице нарушение на чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК. При това нарушение от своя страна правилно е наложена, по реда на чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК, имуществена санкция в справедлив размер с оглед поведението на правния субект. Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК, "Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл. 47, ал. 4 и 5". Липсват смекчаващи обстоятелства. Твърдението за влошено здравословно състояние не оневинява нарушителя, тъй като дейността на сдружението не е преустановена, от една страна. От друга, при отсъствие на титуляра няма пречка неговият заместник да предостави на КЗК исканата информация и да съдейства за изясняване на фактите по случая. Не на последно място пред КЗК се е явил надлежно упълномощен представител, който е представлявал сдружението по време на производството. С оглед превантивният и възпиращ ефект на санкцията, същата не следва да бъде намалена от съда, каквото е желанието на касатора. Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на тричленния състав на съда са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, такива следва да бъдат присъдени, като своевременно поискани, на ответниците - Комисията за защита на конкуренцията и "А. Р. Б. интернационал" със седалище и адрес на управление гр. П.. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗК на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 8, ал. 3 от наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и при наличното възражение за прекомерност на възнаграждението, уговорено с адв. К., като процесуален представител на "А. Р. Б. интернационал" съдът намира, че на тази ответна страна следва да бъдат признати разноски в същия размер, а именно - 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия