Решение № 6835 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2008 г.

Решение № 6835 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 6, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Образувано е по подадена касационна жалба от наследниците на Иван Хадживълчев - Ангел Димитров Ангелов, Боян Георгиев Тасев, Димитър Александров Хадживълчев, Димитър Андреев Малчев, Иван Димитров Хадживълчев, Иван Стоянов Вълканов, Йонка Борисова Дучевска, Камен Иванов Кръстев, Петър Костадинов Манов, Станимир Ангелов Димитров, Тодорка Славева Андреева, Хедвина Борисова Дучевска, Юга Стоянова Чакалска, Юлиана Стефанова Хадживълчева, Иво Михайлов Христов и Емануил Михайлов Христов, срещу Решение № 155 от 03.07.2006 г. постановено по адм. д. № 29/2004 г. на Окръжен съд - Благоевград. В касационната жалба не се сочат конкретни касационни основания, но се твърди, че оспореното решението е постановено в нарушение на процесуалния закон, необосновано е тъй като изводите са в противоречие на "обективните факти събрани по делото " - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба - не се представляват и не вземат писмено становище. Заинтересованите страни също не се представляват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение Окръжния съд - гр. Благоевград, е отхвърлил жалбата на касаторите срещу Решение № Р-372 от 07.04.2000 г. на Областния управител на област - Благоевград, с която е постановен отказ да бъде уважено подаденото по ЗОСОИ искане за обезщетение с вх. № 94-И-395 от 17.11.1998 г., поради това, че имота е реституиран. Със същото решение съдът е приел, че подадената жалба срещу решението на административния орган е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките по ЗОСОИ. Приел е още, че със заповед № 51 от 31.03.1993 г. на кмета на Община Банско са отписани от актовите книги парцели IV и V и собствеността е възстановена и това, че в последствие с последваща Заповед № 61/1998 г. парцел III не съвпада с границите на парцели IV и V от 1958 г. не е основание да се претендира обезщетение по ЗОСОИ. Защитата е следвало да се осъществи по друг ред, чрез оспорване на онзи акт, който не е съобразен със съществуващите им права. Решението на окръжния съд е правилно, а наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. В касационната жалба е изразено принципно несъгласие със съдебното решение с доводи по същество на спора, които са били обсъждани от окръжния съд. Безспорно е установено по делото, че със заявление вх. № 94-И-395 от 17.11.1998 г. е поискано обезщетение по ЗОСОИ за имот - парцел III кв. 18 с площ 505 кв. м. одържавен по ЗОЕГПНС с акт № 32 от 10.01.1950 г. и по регулация от 29.12. 1962 г. с акт№ 201/1.06.1966 г. От приложената Заповед № 51 от 31.03.1993 г. на кмета на община гр. Банско по повод заявление вх. № 94-Х-500 от 04.08.1992 г. подадено по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. . . . е отписан от актовите книги недвижим имот представляващ къща и дворно място - парцели IV и V в кв. 18 одържавени с акт № 32 от10.01.1950 по ЗОЕГПНС -388 ид. ч. на Димитър Хадживълчев, Султана Д. Николова и Борис Д. Лулчевски и 5/8 ид. ч. отчуждени по регулация с акт 201 /1.06.1966 г. от Иван (Йове ) Хадживълчев. Жалбоподателите претендират обезщетение, като наследници на Иван (Йове) Хадживълчев. По същество основния спор в хода на производството по делото е отчуждения по регулация имот по акт № 201 от 1.06.1962 г. Видно от приетата по делото допълнителна експертиза, която е проследила процесния имот по плана на града от 1926 г., когато имота е бил парцел VII-447 и парцел IХ - 447 с обща площ 1075 кв. м.; по плана на града от 1958 г. процесния имот е парцел II пл. № 1049 кв. 18.; по плана от 1990 г. имота попада в училищния двор парцел I-814 кв. 18. С посочената заповед на кмета № 51 от 31.03.1993 г. е реституиран парцел III-3123(съгласно експертизата ) с площ 570 кв. м., а претенцията на ищците е за останалите 505 кв. м. до цялата площ 1075 кв. м. В акт № 201 от 1.06.1966г- е отразено, че се отчуждава по регулация им. пл. 1046 кв. 18 празно място, като в акта има забележка имота да се чете 1045 в кв. 18. В допълнителната експертиза от 20.01.2006 г. и скицата към нея в. л. посочва, че имот 1045 се намира на друго място, а процесния имот попада в площта на парцел III. При тази установена фактическа обстановка изводите на съда се явяват обосновани и в съответствие със събраните по делото доказателства. Видно от жалбата на л. 2 самите жалбоподатели твърдят, че имота е отчужден по ЗТСУ и обезщетението от 3 648.75 лева е върнато т. е правилно съдът е приел, че в случая претенцията е била по ЗВСОНИ по ЗТСУ и ЗПИНМ и др. . . и по направеното по този закон искане се е произнесъл кмета на общината. Касационните жалбоподатели за частта от имота, която не е реституирана застъпват различни тези - отчуждаване и обезщетяване, респективно завземане без правно основание, но при липсата на категорични доказателства установяващи едно от твърденията им, правилно съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Освен това по делото не е установено, по безспорен начин, че жалбоподателите са правоимащи по ЗОСОИ с оглед представената и обсъдена подробно по делото съдебна спогодба от 04.05.1931 г. От нея е видно, че наследодателят на жалбоподателите не е бил съсобственик за имотите в гр. Банско. Доказателства установяващи собствеността на наследодателя им върху процесния имот по делото не са представени. В акт № 201/66 г. също не е посочено на какво основание е собственик на имота наследодателя на касаторите. Всеки е длъжен да докаже твърденията си, а в случая жалбоподателите не са се справили с доказателствената тежест с която разполагат по закон и съдът правилно е приел, че в случая не са налице предпоставките на ЗОСОИ и жалбата се явява неоснователна. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното решение законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, Върховният административен съд - трето отделение,